Игликата - дискретният чар на пролетта като билка

Нежната крехка красота на Игликата се възприема като божие откровение...

Нашите прадеди смятали растението за божествено (Христово) цвете, което дава на вярващия сили и дълголетие. Смята се, че божественото цвете носи късмет, здраве и благополучие. В българския фолклор се срещат изразите: „Те са си лика и прилика, като два стръка иглика“ или „Ако има късмет Иглика, ще я вземе владика“. Много често Баба Марта се изобразява с китка от иглика на забрадката. Старите хора казват, че:




В България разпространени са осем вида иглика, от които четири са защитени. Игликата се бере само два пъти в годината, според традиционните вярвания – на Еньовден и на Св. безсребърници чудотворци и лечители Козма и Дамян. След това се смята, че цветето служи само за разлъка. В Швейцария, Франция и Белгия от цветовете на иглика с добавен мед се приготвя ароматна пенлива напитка. Цветовете на растението, според кулинари могат успешно да се използват и при приготвянето на вкусна свежа витаминозна салата.


Записаната в Червената книга на България - Рилска иглика


Ще я видите по поляни и гори, главно по слънчевите места. Самата тя наподобява слънце с нежния си жълт цвят. Това цвете е толкова обикновено и в същото време толкова хубаво, че само с вида си може да ни накара да се успокоим и почувстваме приятно. Всъщност, малко от нас знаят, че игликата успокоява и е пръв помощник при нервни кризи и в буквалния смисъл.

Определено можем да кажем, че стъбълцата с цветовете на това растение приличат на златисти ключета, въпреки че в наши дни са известни не само жълтите, а и розовите, сините и лилавите иглики. Съществуват около 400 вида, които растат основно умерените зони на северното полукълбо. В нашата страна са разпространени 8 вида, като 4 от тях са защитени в Червената книга. Съгласно Закона за лечебните растения пък, поради ограничените запаси, всяка година се налагат ограничения за събираните количества от растението, извън тези за лични нужди.






В състава на игликата влизат флавоноиди, сапонини, дъбилни вещества, витамин C, салицилова киселина (известна със своите антисептични и бактерицидни свойства), етерично масло. Именно това и съдържание я прави лек за някои заболявания.

Листата и цветовете на билката действат отпускащо и оказват благотворно влияние върху нервната система. Наличието на етерични масла, флавоноиди, гликозиди и витамин С, прави билката подходяща при възпаление на дихателната пътища. Цветовете са перфектният лек при безсъние, главоболие и нервност като се берат по време на пълното им разцъфтяване. Тях трябва да ги изсушите на сянка с цел да запазите естествения им цвят. Правилото за листата гласи, че се събират основно през април-май- по време на цъфтежа и също се сушат на сянка. Действието им се изразява в силно тонизиране на организма, препоръчват се при недостиг на витамин A и C.Корените се използват основно при заболявания на бъбреците и пикочните пътища. Притежават още отхрачващо и леко диуретично действие. За целта трябва да ги изкопаете в началото на пролетта, лятото или през август. Сушат се на слънце, докато не придобият светлокафяв цвят и характерна миризма.

Ако решите да я пробвате, имайте предвид, че отварата от това растение може да предизвика алергична реакция, така че бъдете предпазливи. Винаги се консултирайте с фитотерапевт и не предприемайте самолечение с каквато и да е билка.

При какви болести можем да се обърнем към игликата?

Различните части на растението помагат при главоболие и мигрена, паник-атаки, нервни кризи и постоянен стрес, безсъние (в комбинация с отвара от жълт кантарион), кашлица и отхрачване, уринарни проблеми, ревматизъм, подагра. Една от най-разпространените „рецепти” е следната: 1 с.л. корени от билката варите в половин литър вода за около 10 минути. Пиете по 1 кафена чашка три пъти дневно, преди хранене. Може да я подсладите с мед. От надземната част пък дозата е 2 с.л. на 500 мл вода.

Градинското цвете иглика не е билката иглика. То цъфти от февруари до май, като се отглежда изключително лесно и дори и да не полагате особени грижи за нея, почти ви е гарантирано, че ще я виждате цъфтяща всяка пролет. Необходимо е да засадите семената в сандъчета, в началото на февруари, при стайна температура. Игликите изникват след около 16-18 дни, като се отглеждат до появата на листа. Тогава вече може да ги преместите на същинското място за отглеждане. Много е важно да не прекалявате с влагата в почвата, защото стъблата изгниват доста бързо.