Начало
Здраве и Красота
Кариера
Моят дом
Двама+
Кулинария
Време за мен
Регистрация       e-mail:       парола:      

Какво научих (за себе си) след смъртта на Крис Корнел



        Добави в любими         Коментирай         Отпечатай         Изпрати
Крис Корнел си отиде на 18 май 2017 г. и в това време след смъртта му шокът все още не отшумява. Истинският шок обаче е другаде - в силата, с която неговото решение продължава да ми влияе. Тази сила едва ли някога ще намалее, загнезди се болка, отвори се рана.

Не бях осъзнавала колко дълбоко той винаги е бил там, в съзнанието ми. Даваше ми една сигурност, че можем да продължим. Това наше объркано и загубено между преходи и промени поколение. Той беше от оцелелите, а те вече не са много. Крис беше присъствие, с което растях, независимо от музиката, гаджетата, книгите и всичко останало. Радвах му се от разстояние през годините. Като стар приятел, с когото не се виждате всеки ден, но нищо не е в състояние да ви отдалечи истински. Радвах се на новите му албуми, проекти, на семейството му, на филмите, за които написа тези хубави песни. На начина, по който той остана верен на себе си, и показа, че можем и ние. Че мога аз.

Крис Корнел беше рядко срещана порода хора, музиканти. Той имаше онази харизма, която искреше навсякъде, където се появи. Добър човек, интелигентен, смирен. Така ще остане той в съзнанието ми - висок, възслаб, сините очи, обрамчени в къдрици, меката усмивка, онзи пропит с болка глас.


Грънджът беше моят първи бунт и това, което остана след него у мен, даде началото на всичко, което съм сега. И винаги съм носела тази част от него у себе си. Крис осмисли този бунт, даде му дълбочина и смисъл. Той беше like a stone за мен.

И сега, когато го няма, сякаш всичко се разклаща из основи. Това, което е било сигурен фундамент, се поставя под съмнение. Та той, Еди Ведър - те оцеляха, за Бога! Те преживяха онова десетилетие и тази борба ги направи умиротворени, осъзнати - създадоха семейства, изглеждаха/изглеждат щастливи с децата и съпругите си, в мир, но и будни, все още на сцена! Продължаваха да пълнят залите и сърцата на феновете. А дори и тези, които не харесваха грънджа, говореха с уважение за Крис, за Еди, за тяхното наследство, което двамата поддържаха и с милото и трогателно приятелство помежду си...Толкова прекрасно благи един към друг.

За мен той беше пример, че колкото и болка да мине, колкото и приятели да погребеш, каквото и да засегне ядрото на съществото ти, има начин да оцелееш.


Музиката? Безспорно! Да намериш човек, който да те обича, приятели, с които да се смееш - безценно! Да имаш деца - цяло чудо. Покоряваща невинност на фона на всичко, през което си минал...След 18 май се роди нова тревога - че всичко е било привидно. Че не е достатъчно. Че всичко е заблуда и раните никога не се били излекувани през цялото това време, напротив - станали са по-болезнени. Заради очакванията, отговорността. Непоносимата тежест, че трябва да си надмогнал, а не си. Надявахме се, че миналото е опаковано насигурно в романтичния идеал на 90-те и с него може да се живее. Сега има нова тревога и няма пропъждане. Въпроси изскачат за него, но те са за нас:

Защо той реши да си отиде? Кое не беше наред? Защо ние сме се заблуждавали, че най-лошото е минало? Какво е терзаело сърцето му и дали то не е същото, което не дава мира на нашите. На онези, които продължаваме да скърбим за него...


Грънджът започна със Soundgarden, така поне е останало в съзнанието ми. Тази музика и всъщност липсата на афиширано послание в нея даваха утехата, че е нормално да има болка, нормално е чувството, че не пасваш и се чувстваш различен. Те показаха, че музиката е достъпна за всеки гараж, за всяко хлапе на скейт. За незабележимите аутсайдери, които до този момент нямаха с кого да се идентифицират. Малко самотни деца, пренебрегнати от вечно заетите си родители, без план за бъдещето. Без кауза, без гадже, непопулярни, неотличими, нехаресвани дори от тях самите. Деца, които искат да бъдат оставени на мира, но само и само някой всъщност да ги забележи, да бъдат намерени, да се превъзмогнат самите те.

От това странно и противоречиво усещане се роди по-скоро болка, отколкото гняв, по-скоро уязвимост, отколкото цинизъм. Разпиляност, безпътица, липса на цел. Но и тези деца, ние, намерихме помежду си някаква сила и сплотеност. Грънджът даде тази сила, че не си всъщност сам в това усещане. Че има хора около теб, които изпитват същото, но не могат да го изразят. По различен начин Soundgarden, Pearl Jam, Nirvana, Alice in chains, Stone Temple Pilots попиха и отразиха този generation vibe, който промени рока.

Един по един си отидоха гръндж иконите - 3 от 5, вече 4 от 5...И аз не спирам да мисля, да слушам, да чета, да гледам интервюта. Болезнено да си спомням моето “тогава”, да си налагам да присъствам в моето “сега”.


Защото оцелелите създадохме семейства, гледаме деца, справяме се някак. Налага се. Наложи се да погребем болките и липсите, да загърбим черните моменти. Мислите за самоубийство, наркотиците. Да си самоизмисляме опори, да си налагаме цели.

Но смъртта на Крис Корнел ми показа, че не може дълго да се потулва това, което те терзае толкова дълбоко, че си забравил, че има такова място в теб. Депресията е спътник, когото не забелязваш в ярките съботни следобеди, когато играеш с детето си. Семейни сутрини и вечери, уж пълни с емоции, планове, а толкова, толкова пусти в сърцето ти. Дни с приятели, които не могат да върнат тези от детинство, които си заминаха от свръхдоза, които се разпиляха и промениха. Служебни успехи, в които търсиш одобрението на баща си, блажената близост на майка си. Правиш се, че не забелязваш, но има нота, снимка, спомен, място, които на мига връщат болката - толкова първична, независимо колко време е минало. Тя е там, никога не си е ходила. Може да наслагваме върху нея, но тя е там.

От всичко, което изгледах и изслушах, от всичко, към което се върнах за един месец, разбрах, че винаги ще се измъчваме от вина. Че онази болка ще е в нас...че ще търсим бързи компенсации за липсите..че любовта няма да ни стигне. Но както Крис се е измъчвал от вина, че не е помогнал на Лейн Стейли в критичен момент:

Не отказвай помощ, не отблъсквай приятел, не отвръщай очи. Вдигни телефона, разтръскай го за раменете, разкрещи се. Преодолей съпротивата му, поеми болката му, бъди там. Кажи на някого, ако усещаш, че нещото е по-голямо от теб. Изслушвай, споделяй, търси своите хора. Товарите често са непосилни и непонятни за останалите, пред очите ни се разиграват трагедии, а не знаем. Хора си отиват и не знаем защо. Може да си разбиращ и толерантен, но по-лошото от това, приятел временно да те намрази, е вината, че си видял зов за помощ и не си отразил с действие, дори с дума, дори с мека тишина.

Болката върви с любовта, уязвимостта е сила. Решението е в нас, но добрата дума идва от вън. Човек има нужда да чуе собствения си глас, който изрича терзанията му. Търси нечии очи, отразени в очите му. Човек трябва да може да направи спасителната крачка към другия. В това е последната ми надежда. Искам да знам, да вярвам, че освен музиката, текстовете, този глас и харизма, Крис Корнел ще остави и нещо за всеки от нас, лично наше и изстрадано от него.



Както каза изтерзаният Еди в Амстердам, първият концерт от европейското му турне: And I just know that healing takes time, if it ever happens. It takes time, and that means you have to start somewhere. So let it be music. Let it be love and togetherness. А дни по-късно, във Флоренция, на последния си концерт, той направи най-покъртителното изпълнение на Black в почит на Крис. И когато гласът му се задавя в сълзи, това са моите, нашите сълзи:

Виж още статии за:   Личности · Деня на една жена · Блога на Хера ·
Вашият коментар
* Моля, използвайте КИРИЛИЦА, по лесно е и за писане и за четене. НЕ пишете само с ГЛАВНИ букви.
Име:
e-mail:
 код:
информирай ме, ако някой друг коментира тази тема
· В една зима... Някъде там... Да те има
· Какви обувки задължително да вземем по време на почивката си
· Когато се страхуваш се запитай...
· "Живот и здраве, живот и здраве"
· Минимализъм през Коледа
· Градска мода на есен/зима 19/20 – тенденции и какво да не пропуснете!
· Гена Димитрова: Живях от изкуство, живях от любов…
· Напусна ни великата Татяна Лолова - 10 любими мисли от кралицата на комедията
· 224 години от смъртта на барон Мюнхаузен
Виж още статии за:   Личности · Деня на една жена · Блога на Хера ·
Понеделник
14
Юни 2021
П
В
С
Ч
П
С
Н
1
2
3
4
5
6

7
8
9
10
11
12
13

14
15
16
17
18
19
20

21
22
23
24
25
26
27

28
29
30
Абонирай се за новости
Така няма да пропускаш новите и интересни неща
Силата на цветята
Повечето от нас интуитивно усещат, че свежите цветя, поставени у дома или в офиса, ни карат да се чувстваме...
Заветът на д-р Франсоаз Долто
Трябва ли да бъдем строги? Да, ако забраняването на опасното се нарича строгост, но винаги със съчувствие...
Парфюмите Montale - божественият Ориент, който носи изтънченост, трайност и лукс
Aроматите на Oриента винаги са криели пътешествие към една магическа история, в която ти имаш главна...
"Добре направено!" е по-важно от "Добре казано!"
"Добре направено!" е по-важно от "Добре казано!"...
Всеки човек дава на другите само онова... - притча за богатия и бедния
Богаташът излезе от дома си, държейки торба с боклук. Вместо да изхвърли торбата в контейнера, той я...
Трябва да сме готови да зарежем живота, който сме планирали...
Трябва да сме готови да зарежем живота, който сме планирали, за да имаме живота, който заслужаваме....
Забавления на плажа
Настъпи лятото, а с него и топлото време, както и хиляди възможности за забавление, почивка и отмора....
"Значителна част от това, което ви предстои, ще бъде поръчано от скуката"
Значителна част от това, което ви предстои, ще бъде поръчано от скуката. Причината, поради която бих...
Това, което правим за другите...
Това, което правим за другите, добро или лошо, ни се връща със същия знак....
Българските имена, вдъхновени от природата
При избора на име са намесени многобройни фактори като вярвания, традиции, обичаи, модни влияния...Всяко...
Любовта - източник на живот
В деня, в който ще бъде възможно за жената да обича не от слабост, а от сила, не за да избяга от...
Ти си това, което мислиш
В синята мъгла на мрака се виждали силуетите на двама души, които се прегръщали. "Това са майка...
На тази дата: 14 април - годишнина от рождението на Парашкев Хаджиев
Парашекв Хаджиев в роден на 14 април 1912 г. Син е на оперния диригент и пианист Тодор Хаджиев (основател...
4 юни - Международен ден за защита на децата, жертви на агресия
На 4 юни отбелязваме Международния ден за защита на децата, жертви на агресия. Най-несправедливото...
Мисти Коупланд влиза с балетна стъпка в картини на Едгар Дега
Класическият балет е консервативно изкуство и може би затова в продължение на векове е запазил непокътнати...
Народните жени будителки
Когато честваме народните будители, мислим почти изцяло за смели, начетени, неспокойни и непримирими...
Любими гатанки за деца от Асен Разцветников
Бяла, бяла лехица с черна, черна пшеница, жънеме я с очите, мелиме я с главите и с погача богата храниме...
Самодивско наричане
На камък да седна – ще оживее. С ръка да докосна – ще заблещука. С очи да погаля – ще се засмее. С...
Ода за пейкинга
Обичам градските паркове. Не градинките до заведенията, не 2-3 пейки в сложна конфигурация. Истинските...
Из малка част от Югозападна България - II
На 7 км от Мелник въздига снага Роженският манастир. Неговата черква – „Свето Рождество Богородично”...
Благослови ме, майко!
В часа на тежката раздяла, кога езика ще мълчи и сълзи, сдържани с мъка ще тегнат в моите очи. Вдигни...
Най-добрите снимки, заснети с дрон през 2017 г.
Дроновете бързо се превърнаха от любопитна джаджа до ново средство в услуга на изкуството. Снимките,...
Универсалният магазин и жената в него - пред и зад щанда
През втората половина на 19 век в Европа тече т. нар. Втора индустриална революция. Тя е свързана с масовото...
Салвадор Дали: "Аз не взимам наркотици. Аз съм наркотикът"
"Брат ми бе просто първият опит да бъда сътворен самият аз." "Всички мои усилия, всеки ден и от край...
Великият Стенли Кубрик като фотограф
Преди да стане режисьор и да се занимава изобщо с кино Стенли Кубрик ("Портокал с часовников механизъм",...
На тази дата: Загива Димчо Дебелянов
Димчо Дебелянов е един от най-нежните български поети. Роден с името Динчо на 28 март 1887 година в Копривщица,...
Мълчанието на мъжа
"Ако жената изживява най-силно любовта в споделянето с приятелка, то мъжът я изживява най-дълбоко в мълчанието....
Известни жени художнички в ателиетата им
Казват, че няма достатъчно известни жени художнички. Че жените не притежават дарба в изобразителното...
18 октомври - Ден за борба с трафика на хора
Всяка година на хиляди жени се обещава кариера като танцьорки в Западна Европа. За съжаление, те свършват...
Благовещение - съдбоносната среща на Яворов с любовта
Любовта е основното вдъхновение в творчеството на всички творци. Един от най-талантливите и обичани български...
Малко познатата история на "V for Victory"
Втората световна война е в разгара си. Латинската буква "V" бързо се разпространява из окупираната от...
Брюксел извън европейските институции - II
Впечатлява изумителното присъствие на цветята . Не можах да видя оня невероятен цветен килим, който се...
11 факта за Валентина Терешкова - първата жена, летяла в Космоса
1. Официалната причина да бъде пусната жена в космоса била да се проучи как влияят условията на женското...
Асен Разцветников - "Тръгнал кос" и други произведения за деца
Тръгнал кос Тръгнал кос с дълъг нос през гората гол и бос. Тупнал с крак - так-так-так, като...
Искам да ти кажа: "Празнувай обичта, която получаваш и раздаваш всеки ден!"
Мила дъще, Най-красивият букет за една жена е от покълналите стръкчета обич, които е засадила и отгледала...
Бащинството през очите на един талантлив фотограф
Бащинството през очите на един татко е едновременно вълнуващо и опасно, но винаги - пълно с жизнерадост...
Всеки разговор с някого е важен
Всеки разговор с някого е важен. Защото разговорите с друг са твоята среща със себе си. Отношението...
Мистерията на девствения пояс
Изкован от стомана, с остри шипове, които трябва да охладят ентусиазма на всеки желаещ и неразбиваем...
Ханами - мимолетният триумф на цъфналата вишна
“Под сянката на цъфналите вишни никой не е странник” – Кобаяши Иса* Ханами е един от най- древните...
Нека в днешния ден да обърнем поглед към възрастните хора около нас
От утре, понеделник, всички най-вероятно ще се върнем към работата си. Колкото и както можем. Но ще опитаме....
Робин Уилямс в 10 от най-известните си роли и в цитати от тях
Робин Уилямс не остави непокорено от таланта си сърце. Той те разсмиваше, разплакваше, замисляше и...пак...
Капанът на егото: "Егото е умело скрито в благородни мисли"
Ако мислите, че е “по-духовно” да станете вегетарианец, да купувате органични храни, да практикувате...
Коледни пости - Ден 28:
Време е за картички. Сушени плодове и мирис на хартия.
Днес отново е ден за творчество. Обявихме началото на коледния сезон с един чуден материал на Диана Енчева...
"По устройство е държава, в която всеки се устройва както намери."
"За България може да се каже, че е свободна страна. Или по-правилно казано – България е странна свобода. По...
Вятърът...
Вятърът гаси свещта, но разпалва огъня...
Здраве    Красота    Мода    Моят дом    Двама+    Кулинария    Време за мен    RSS     Реклама     Контакти
Hera.bg. Използването на материали разрешено само с писмено съгласие на Hera.bg
Hera.bg в Google+ и Facebook