Начало
Здраве и Красота
Кариера
Моят дом
Двама+
Кулинария
Време за мен
Регистрация       e-mail:       парола:      

Какво научих (за себе си) след смъртта на Крис Корнел



        Добави в любими         Коментирай         Отпечатай         Изпрати
Крис Корнел си отиде на 18 май 2017 г. и в това време след смъртта му шокът все още не отшумява. Истинският шок обаче е другаде - в силата, с която неговото решение продължава да ми влияе. Тази сила едва ли някога ще намалее, загнезди се болка, отвори се рана.

Не бях осъзнавала колко дълбоко той винаги е бил там, в съзнанието ми. Даваше ми една сигурност, че можем да продължим. Това наше объркано и загубено между преходи и промени поколение. Той беше от оцелелите, а те вече не са много. Крис беше присъствие, с което растях, независимо от музиката, гаджетата, книгите и всичко останало. Радвах му се от разстояние през годините. Като стар приятел, с когото не се виждате всеки ден, но нищо не е в състояние да ви отдалечи истински. Радвах се на новите му албуми, проекти, на семейството му, на филмите, за които написа тези хубави песни. На начина, по който той остана верен на себе си, и показа, че можем и ние. Че мога аз.

Крис Корнел беше рядко срещана порода хора, музиканти. Той имаше онази харизма, която искреше навсякъде, където се появи. Добър човек, интелигентен, смирен. Така ще остане той в съзнанието ми - висок, възслаб, сините очи, обрамчени в къдрици, меката усмивка, онзи пропит с болка глас.


Грънджът беше моят първи бунт и това, което остана след него у мен, даде началото на всичко, което съм сега. И винаги съм носела тази част от него у себе си. Крис осмисли този бунт, даде му дълбочина и смисъл. Той беше like a stone за мен.

И сега, когато го няма, сякаш всичко се разклаща из основи. Това, което е било сигурен фундамент, се поставя под съмнение. Та той, Еди Ведър - те оцеляха, за Бога! Те преживяха онова десетилетие и тази борба ги направи умиротворени, осъзнати - създадоха семейства, изглеждаха/изглеждат щастливи с децата и съпругите си, в мир, но и будни, все още на сцена! Продължаваха да пълнят залите и сърцата на феновете. А дори и тези, които не харесваха грънджа, говореха с уважение за Крис, за Еди, за тяхното наследство, което двамата поддържаха и с милото и трогателно приятелство помежду си...Толкова прекрасно благи един към друг.

За мен той беше пример, че колкото и болка да мине, колкото и приятели да погребеш, каквото и да засегне ядрото на съществото ти, има начин да оцелееш.


Музиката? Безспорно! Да намериш човек, който да те обича, приятели, с които да се смееш - безценно! Да имаш деца - цяло чудо. Покоряваща невинност на фона на всичко, през което си минал...След 18 май се роди нова тревога - че всичко е било привидно. Че не е достатъчно. Че всичко е заблуда и раните никога не се били излекувани през цялото това време, напротив - станали са по-болезнени. Заради очакванията, отговорността. Непоносимата тежест, че трябва да си надмогнал, а не си. Надявахме се, че миналото е опаковано насигурно в романтичния идеал на 90-те и с него може да се живее. Сега има нова тревога и няма пропъждане. Въпроси изскачат за него, но те са за нас:

Защо той реши да си отиде? Кое не беше наред? Защо ние сме се заблуждавали, че най-лошото е минало? Какво е терзаело сърцето му и дали то не е същото, което не дава мира на нашите. На онези, които продължаваме да скърбим за него...


Грънджът започна със Soundgarden, така поне е останало в съзнанието ми. Тази музика и всъщност липсата на афиширано послание в нея даваха утехата, че е нормално да има болка, нормално е чувството, че не пасваш и се чувстваш различен. Те показаха, че музиката е достъпна за всеки гараж, за всяко хлапе на скейт. За незабележимите аутсайдери, които до този момент нямаха с кого да се идентифицират. Малко самотни деца, пренебрегнати от вечно заетите си родители, без план за бъдещето. Без кауза, без гадже, непопулярни, неотличими, нехаресвани дори от тях самите. Деца, които искат да бъдат оставени на мира, но само и само някой всъщност да ги забележи, да бъдат намерени, да се превъзмогнат самите те.

От това странно и противоречиво усещане се роди по-скоро болка, отколкото гняв, по-скоро уязвимост, отколкото цинизъм. Разпиляност, безпътица, липса на цел. Но и тези деца, ние, намерихме помежду си някаква сила и сплотеност. Грънджът даде тази сила, че не си всъщност сам в това усещане. Че има хора около теб, които изпитват същото, но не могат да го изразят. По различен начин Soundgarden, Pearl Jam, Nirvana, Alice in chains, Stone Temple Pilots попиха и отразиха този generation vibe, който промени рока.

Един по един си отидоха гръндж иконите - 3 от 5, вече 4 от 5...И аз не спирам да мисля, да слушам, да чета, да гледам интервюта. Болезнено да си спомням моето “тогава”, да си налагам да присъствам в моето “сега”.


Защото оцелелите създадохме семейства, гледаме деца, справяме се някак. Налага се. Наложи се да погребем болките и липсите, да загърбим черните моменти. Мислите за самоубийство, наркотиците. Да си самоизмисляме опори, да си налагаме цели.

Но смъртта на Крис Корнел ми показа, че не може дълго да се потулва това, което те терзае толкова дълбоко, че си забравил, че има такова място в теб. Депресията е спътник, когото не забелязваш в ярките съботни следобеди, когато играеш с детето си. Семейни сутрини и вечери, уж пълни с емоции, планове, а толкова, толкова пусти в сърцето ти. Дни с приятели, които не могат да върнат тези от детинство, които си заминаха от свръхдоза, които се разпиляха и промениха. Служебни успехи, в които търсиш одобрението на баща си, блажената близост на майка си. Правиш се, че не забелязваш, но има нота, снимка, спомен, място, които на мига връщат болката - толкова първична, независимо колко време е минало. Тя е там, никога не си е ходила. Може да наслагваме върху нея, но тя е там.

От всичко, което изгледах и изслушах, от всичко, към което се върнах за един месец, разбрах, че винаги ще се измъчваме от вина. Че онази болка ще е в нас...че ще търсим бързи компенсации за липсите..че любовта няма да ни стигне. Но както Крис се е измъчвал от вина, че не е помогнал на Лейн Стейли в критичен момент:

Не отказвай помощ, не отблъсквай приятел, не отвръщай очи. Вдигни телефона, разтръскай го за раменете, разкрещи се. Преодолей съпротивата му, поеми болката му, бъди там. Кажи на някого, ако усещаш, че нещото е по-голямо от теб. Изслушвай, споделяй, търси своите хора. Товарите често са непосилни и непонятни за останалите, пред очите ни се разиграват трагедии, а не знаем. Хора си отиват и не знаем защо. Може да си разбиращ и толерантен, но по-лошото от това, приятел временно да те намрази, е вината, че си видял зов за помощ и не си отразил с действие, дори с дума, дори с мека тишина.

Болката върви с любовта, уязвимостта е сила. Решението е в нас, но добрата дума идва от вън. Човек има нужда да чуе собствения си глас, който изрича терзанията му. Търси нечии очи, отразени в очите му. Човек трябва да може да направи спасителната крачка към другия. В това е последната ми надежда. Искам да знам, да вярвам, че освен музиката, текстовете, този глас и харизма, Крис Корнел ще остави и нещо за всеки от нас, лично наше и изстрадано от него.



Както каза изтерзаният Еди в Амстердам, първият концерт от европейското му турне: And I just know that healing takes time, if it ever happens. It takes time, and that means you have to start somewhere. So let it be music. Let it be love and togetherness. А дни по-късно, във Флоренция, на последния си концерт, той направи най-покъртителното изпълнение на Black в почит на Крис. И когато гласът му се задавя в сълзи, това са моите, нашите сълзи:

Виж още статии за:   Личности · Деня на една жена · Блога на Хера ·
Вашият коментар
* Моля, използвайте КИРИЛИЦА, по лесно е и за писане и за четене. НЕ пишете само с ГЛАВНИ букви.
Име:
e-mail:
 код:
информирай ме, ако някой друг коментира тази тема
· В една зима... Някъде там... Да те има
· Ако си тъжен, се чувствай поласкан...
· "Правилният път"
· "Живот и здраве, живот и здраве"
· Минимализъм през Коледа
· Градска мода на есен/зима 19/20 – тенденции и какво да не пропуснете!
· Херман Хесе: „Мъдростта е да мислиш с песимизъм, а да действаш с оптимизъм"
· 30 години от смъртта на незабравимия Фреди Меркюри
· Гена Димитрова: Живях от изкуство, живях от любов…
Виж още статии за:   Личности · Деня на една жена · Блога на Хера ·
Събота
18
Май 2024
П
В
С
Ч
П
С
Н
1
2
3
4
5

6
7
8
9
10
11
12

13
14
15
16
17
18
19

20
21
22
23
24
25
26

27
28
29
30
31
Абонирай се за новости
Така няма да пропускаш новите и интересни неща
На тази дата: Човекът стъпва на Луната
„Малка стъпка за човека - голям скок за човечеството!.” 20 юли 1969 г. - това е датата, която остава...
"Обещавам ти провал"
Обещавам ти провал. Обещавам да те обичам до свършека, да те целувам до последната граница, да тичам,...
Аромат на морска пяна
Нашето Черно море е полузатворено за разлика от останалите морета. Подхранва се от реките Днепър, Дунав,...
Праведниците
Един човек, който обработва градината си, както е искал Волтер. Този, който благодари, че на земята...
Най-шантавите бради и мустаци за 2019 г.
Мустаците и брадите отдавна се реабилитираха като модерни, дръзки и изразяващи индивидуалността на своя...
Есенна поезия
Есенна песен Елисавета Багряна Дали да сегна да откъсна последния останал лист на тази есен късна? О,...
Образованието не е пълненето на ведро, а запалването на огън
Образованието не е пълненето на ведро, а запалването на огън. ...
Човекът, за когото всички се грижат
Назначи се голяма комисия от важни лица — специалисти, учени, академици, икономисти, финансисти, инженери,...
Дядо Божиловата надежда
Навън виелицата гребеше сняг, затрупваше заспалото мирно село и виеше като бясно куче — тъжно и проточено....
Великият Стенли Кубрик като фотограф
Преди да стане режисьор и да се занимава изобщо с кино Стенли Кубрик ("Портокал с часовников механизъм",...
Ти ли си това?
Замъкът е празен. И вретеното отдавна е изсъхнало в кръв. Дяволът танцува. В своята наслада. Да...
Най-лошите пароли в интернет
Потребителско име: Парола: ВЛЕЗ Всеки ден срещаме тези полета в интернет. Измисляме стотици хиляди...
12 януари - Св. Татяна
Света мъченица Татяна Римска е една от малкото светии, които са почитани и в Католическата, и в Православната...
"Младата жена видя в опънатото платно, като в огледало, ясно отражение на душата си"
Младият селянин дигна секирата и се нахвърли с голяма сила върху здравите чворести цепеници. Секирата...
И любовта се насъбра в любов, цялата - безумие
Тя е тънка в талията, пълна под блузата, свежа и млада, ако тръгне да става, кръстът й току се пречупи....
Изборът
Имало едно време двама братя, които били коренно различни. Единият брат бил на върха на своята кариера,...
Моля те, не ме питай
Тази история започнала много отдавна. Тогава още на земята нямало хора. Скалата и Водата се влюбили....
Френсис Бейкън: "Човек може толкова, колкото знае."
"В гнева си глупаците имат остър език, но от това не стават по-богати. "Знание и могъщество е едно...
Любов
Къде си ти? Не свети в твойта стая, но зная, че си тук, че си сама. Завърнах се. За първи път разкаян. За...
Йорданка Филаретова - "Госпожата"
Йорданка Филаретова - "Госпожата" е общественичка, филантроп, просветителка. Тя е родена на 19 март 1843...
Изобретяването на синьото
Синият цвят има дълга и сложна история - от наметалата на ренесансовите мадони до обикновените докерски...
Баба и дядо
"Баба и дядо се скарали и сърдитата баба решила да накаже дядото като не му говори. На другия ден дядото...
Горко на нация...
Горко на нация, която е пълна с вярвания и празна откъм вяра. Горко на нация, която се облича...
Искам да знам за теб...
Не ме интересува как изкарваш прехраната си. Искам да знам за какво те боли и дръзваш ли да мечтаеш да...
Хелън Мирън с награда за цялостно творчество
Британската актриса Хелън Мирън ще получи награда за цялостно творчество от своите колеги актьори от...
Добрите съвети на д-р Петър Берон
Рибният буквар на д-р Петър Берон е първият български учебник, в който се представят факти от много области...
Как NOSTRABET стана топ онлайн дестинация за типстърите в България
В последните месеци ориентирането сред множеството букмейкъри и опции за спортни залози, стана още по-трудно....
Излишните неща в куфара
Дойде сезонът на почивките и пак започнахме да мислим коя рокля да сложим в багажа и коя да оставим в...
Джоузеф Конрад: "Може би това е животът…една мечта и един страх.“
„Авторът пише само половината от книгата; другата половина се пише от читателя.“ „Клюките са това,...
19 февруари - Поклон пред Васил Левски
Апостолът умира на 6 февруари 1873 година, когато в сила е Юлианския календар. След като в България...
Хера.бг на 4 години
Мили момичета, а и момчета, днес празнуваме 4-ти рожден ден! От третата до четвъртата си година...
Гениалната Камий Клодел, която променя света на изкуството
Камий Клодел e френска скулпторка, известна най-вече с бронзовите си и мраморни фигури в мрачен, но чувствен...
Жените героини в българската история
Всеки народ има свои герои, с които се гордее, които го вдъхновяват и служат за пример. Ние, българите,...
"По-малко любов, повече добро отношение"
Ехидност, цинизъм, липса на търпение и смирение. Когато нападаш човека лично, от безсилие, че не можеш...
Ако не знаеш какъв е смисълът, потърси страстта си. Тя ще те отведе при него
Ако не знаеш какъв е смисълът, потърси страстта си. Тя ще те отведе при него....
Тома Аквински: "Нещата, които обичаме, ни говорят какви сме."
"Любовта е там, където знанието свършва." "Нещата, които обичаме, говорят какви сме." "Щастливият...
Откриванетото на Америка като кулинарна революция
Едва ли някои се съмнява, че Откриването на Америка завинаги преобръща историята на Европа – политическата,...
Почти мадригал
На запад се обръща слънчогледът, денят потъва в сбръчканото му око и въздухът на лятото се утаява върху...
Честита Коледа, приятели!
Честита Коледа, приятели! Вярваме, че един човек е красив и създава нещо красиво, ако е здрав - със...
4 юни - Международен ден за защита на децата, жертви на агресия
На 4 юни отбелязваме Международния ден за защита на децата, жертви на агресия. Най-несправедливото...
Нещата от живота, на които ни научи пандемията
На мен не ми вървят послания като "това е време за медитация, откриване на себе си, разгръщане на потенциала...
Фаталната жена на Димитър Димов в три от неговите героини
Димитър Димов пише в "Поручик Бенц", "Осъдени души" и "Тютюн" историите на три жени, но всъщност разказва...
Катакомбите - част III
Здраво стъпилa на земята обходих с поглед Аладжа манастир. Продължихме към музейната сграда, където...
Смелост е да седнеш и да слушаш
Смелост е да се изправиш и да говориш. Но смелост е да седнеш и да слушаш....
Когато имаш нужда да повярваш в нещо, избери себе си
Когато имаш нужда да повярваш в нещо, избери себе си....
Здраве    Красота    Мода    Моят дом    Двама+    Кулинария    Време за мен    RSS     Реклама     Контакти
Hera.bg. Използването на материали разрешено само с писмено съгласие на Hera.bg
Hera.bg в Facebook