Начало
Здраве и Красота
Кариера
Моят дом
Двама+
Кулинария
Време за мен
Регистрация       e-mail:       парола:      

Какво научих (за себе си) след смъртта на Крис Корнел



        Добави в любими         Коментирай         Отпечатай         Изпрати
Крис Корнел си отиде на 18 май 2017 г. и в това време след смъртта му шокът все още не отшумява. Истинският шок обаче е другаде - в силата, с която неговото решение продължава да ми влияе. Тази сила едва ли някога ще намалее, загнезди се болка, отвори се рана.

Не бях осъзнавала колко дълбоко той винаги е бил там, в съзнанието ми. Даваше ми една сигурност, че можем да продължим. Това наше объркано и загубено между преходи и промени поколение. Той беше от оцелелите, а те вече не са много. Крис беше присъствие, с което растях, независимо от музиката, гаджетата, книгите и всичко останало. Радвах му се от разстояние през годините. Като стар приятел, с когото не се виждате всеки ден, но нищо не е в състояние да ви отдалечи истински. Радвах се на новите му албуми, проекти, на семейството му, на филмите, за които написа тези хубави песни. На начина, по който той остана верен на себе си, и показа, че можем и ние. Че мога аз.

Крис Корнел беше рядко срещана порода хора, музиканти. Той имаше онази харизма, която искреше навсякъде, където се появи. Добър човек, интелигентен, смирен. Така ще остане той в съзнанието ми - висок, възслаб, сините очи, обрамчени в къдрици, меката усмивка, онзи пропит с болка глас.


Грънджът беше моят първи бунт и това, което остана след него у мен, даде началото на всичко, което съм сега. И винаги съм носела тази част от него у себе си. Крис осмисли този бунт, даде му дълбочина и смисъл. Той беше like a stone за мен.

И сега, когато го няма, сякаш всичко се разклаща из основи. Това, което е било сигурен фундамент, се поставя под съмнение. Та той, Еди Ведър - те оцеляха, за Бога! Те преживяха онова десетилетие и тази борба ги направи умиротворени, осъзнати - създадоха семейства, изглеждаха/изглеждат щастливи с децата и съпругите си, в мир, но и будни, все още на сцена! Продължаваха да пълнят залите и сърцата на феновете. А дори и тези, които не харесваха грънджа, говореха с уважение за Крис, за Еди, за тяхното наследство, което двамата поддържаха и с милото и трогателно приятелство помежду си...Толкова прекрасно благи един към друг.

За мен той беше пример, че колкото и болка да мине, колкото и приятели да погребеш, каквото и да засегне ядрото на съществото ти, има начин да оцелееш.


Музиката? Безспорно! Да намериш човек, който да те обича, приятели, с които да се смееш - безценно! Да имаш деца - цяло чудо. Покоряваща невинност на фона на всичко, през което си минал...След 18 май се роди нова тревога - че всичко е било привидно. Че не е достатъчно. Че всичко е заблуда и раните никога не се били излекувани през цялото това време, напротив - станали са по-болезнени. Заради очакванията, отговорността. Непоносимата тежест, че трябва да си надмогнал, а не си. Надявахме се, че миналото е опаковано насигурно в романтичния идеал на 90-те и с него може да се живее. Сега има нова тревога и няма пропъждане. Въпроси изскачат за него, но те са за нас:

Защо той реши да си отиде? Кое не беше наред? Защо ние сме се заблуждавали, че най-лошото е минало? Какво е терзаело сърцето му и дали то не е същото, което не дава мира на нашите. На онези, които продължаваме да скърбим за него...


Грънджът започна със Soundgarden, така поне е останало в съзнанието ми. Тази музика и всъщност липсата на афиширано послание в нея даваха утехата, че е нормално да има болка, нормално е чувството, че не пасваш и се чувстваш различен. Те показаха, че музиката е достъпна за всеки гараж, за всяко хлапе на скейт. За незабележимите аутсайдери, които до този момент нямаха с кого да се идентифицират. Малко самотни деца, пренебрегнати от вечно заетите си родители, без план за бъдещето. Без кауза, без гадже, непопулярни, неотличими, нехаресвани дори от тях самите. Деца, които искат да бъдат оставени на мира, но само и само някой всъщност да ги забележи, да бъдат намерени, да се превъзмогнат самите те.

От това странно и противоречиво усещане се роди по-скоро болка, отколкото гняв, по-скоро уязвимост, отколкото цинизъм. Разпиляност, безпътица, липса на цел. Но и тези деца, ние, намерихме помежду си някаква сила и сплотеност. Грънджът даде тази сила, че не си всъщност сам в това усещане. Че има хора около теб, които изпитват същото, но не могат да го изразят. По различен начин Soundgarden, Pearl Jam, Nirvana, Alice in chains, Stone Temple Pilots попиха и отразиха този generation vibe, който промени рока.

Един по един си отидоха гръндж иконите - 3 от 5, вече 4 от 5...И аз не спирам да мисля, да слушам, да чета, да гледам интервюта. Болезнено да си спомням моето “тогава”, да си налагам да присъствам в моето “сега”.


Защото оцелелите създадохме семейства, гледаме деца, справяме се някак. Налага се. Наложи се да погребем болките и липсите, да загърбим черните моменти. Мислите за самоубийство, наркотиците. Да си самоизмисляме опори, да си налагаме цели.

Но смъртта на Крис Корнел ми показа, че не може дълго да се потулва това, което те терзае толкова дълбоко, че си забравил, че има такова място в теб. Депресията е спътник, когото не забелязваш в ярките съботни следобеди, когато играеш с детето си. Семейни сутрини и вечери, уж пълни с емоции, планове, а толкова, толкова пусти в сърцето ти. Дни с приятели, които не могат да върнат тези от детинство, които си заминаха от свръхдоза, които се разпиляха и промениха. Служебни успехи, в които търсиш одобрението на баща си, блажената близост на майка си. Правиш се, че не забелязваш, но има нота, снимка, спомен, място, които на мига връщат болката - толкова първична, независимо колко време е минало. Тя е там, никога не си е ходила. Може да наслагваме върху нея, но тя е там.

От всичко, което изгледах и изслушах, от всичко, към което се върнах за един месец, разбрах, че винаги ще се измъчваме от вина. Че онази болка ще е в нас...че ще търсим бързи компенсации за липсите..че любовта няма да ни стигне. Но както Крис се е измъчвал от вина, че не е помогнал на Лейн Стейли в критичен момент:

Не отказвай помощ, не отблъсквай приятел, не отвръщай очи. Вдигни телефона, разтръскай го за раменете, разкрещи се. Преодолей съпротивата му, поеми болката му, бъди там. Кажи на някого, ако усещаш, че нещото е по-голямо от теб. Изслушвай, споделяй, търси своите хора. Товарите често са непосилни и непонятни за останалите, пред очите ни се разиграват трагедии, а не знаем. Хора си отиват и не знаем защо. Може да си разбиращ и толерантен, но по-лошото от това, приятел временно да те намрази, е вината, че си видял зов за помощ и не си отразил с действие, дори с дума, дори с мека тишина.

Болката върви с любовта, уязвимостта е сила. Решението е в нас, но добрата дума идва от вън. Човек има нужда да чуе собствения си глас, който изрича терзанията му. Търси нечии очи, отразени в очите му. Човек трябва да може да направи спасителната крачка към другия. В това е последната ми надежда. Искам да знам, да вярвам, че освен музиката, текстовете, този глас и харизма, Крис Корнел ще остави и нещо за всеки от нас, лично наше и изстрадано от него.



Както каза изтерзаният Еди в Амстердам, първият концерт от европейското му турне: And I just know that healing takes time, if it ever happens. It takes time, and that means you have to start somewhere. So let it be music. Let it be love and togetherness. А дни по-късно, във Флоренция, на последния си концерт, той направи най-покъртителното изпълнение на Black в почит на Крис. И когато гласът му се задавя в сълзи, това са моите, нашите сълзи:

Виж още статии за:   Личности · Деня на една жена · Блога на Хера ·
Вашият коментар
* Моля, използвайте КИРИЛИЦА, по лесно е и за писане и за четене. НЕ пишете само с ГЛАВНИ букви.
Име:
e-mail:
 код:
информирай ме, ако някой друг коментира тази тема
· В една зима... Някъде там... Да те има
· Отвори вратата...
· Какви дамски обувки да избере за лятото всяка елегантна жена?
· "Живот и здраве, живот и здраве"
· Минимализъм през Коледа
· Градска мода на есен/зима 19/20 – тенденции и какво да не пропуснете!
· Херман Хесе: „Мъдростта е да мислиш с песимизъм, а да действаш с оптимизъм"
· 30 години от смъртта на незабравимия Фреди Меркюри
· Гена Димитрова: Живях от изкуство, живях от любов…
Виж още статии за:   Личности · Деня на една жена · Блога на Хера ·
Неделя
2
Октомври 2022
П
В
С
Ч
П
С
Н
1
2

3
4
5
6
7
8
9

10
11
12
13
14
15
16

17
18
19
20
21
22
23

24
25
26
27
28
29
30

31
Абонирай се за новости
Така няма да пропускаш новите и интересни неща
Сънувал-несънувал
Сънувал-несънувал първа среща разделял-неразделял своя сън, една любов на прага те посреща, но истинската...
Януари - Мира Дойчинова
Януари съм... Господи, тъкмо започвам тази толкова нова и чиста година... С обещания – много. До последно...
Снежен лабиринт в Полша, като излязъл от приказките
Полският град Закопа̀не е известен зимен курорт - наричат го зимната столица на Полша. Но той е...
Служебни кучета-първолаци ще разтопят сърцата ви
Кучетата са великолепни животни - умни, с невероятно развити сетива, верни и признателни на стопани,...
Изкуството на превода
Влезте в една книжарница или библиотека и обходете с поглед книгите - колко много преводна литература!...
Черешова задушница - Яна Кременска
Набери ми череши. Не отлагай за после. От върха ги бери. Да са леко горчиви. Аз отдавна съм там, но...
Любими цитати от "Майстора и Маргарита"
"Кой ви каза, че няма на света истинска, вярна, вечна любов? Да му отрежат езика за лъжа!" "Ние говорим...
Свят, пълен с цветове - картините на Педро Ролдан Молина (снимки)
От картините на Педро Ролдан Молина струи светлина и цвят. Една бликаща жизнерадост, която зарежда и...
Лятно безвремие с акварелите на Лоран Парселие
Безкрайни летни следобеди, разточителна златна светлина, в която играят палави слънчеви зайчета...Танц...
Слънчев кладенец
Ще се препълнят, зная, всички кладенци. Едно глухарче шапка ще разтърси. Дървото достолепно ще се кланя на...
Деца творят картички, за да спасят от самота възрастните в хосписите. Включи се и ти!
Коледа е специален момент за всеки от нас. За голяма част от хората в домовете за възрастни хора, хосписите,...
Предупреждение
Когато остарея, ще нося дрехи в пурпурно. И шапка във червено, която не отива. Парите си ще харча за...
Рибарят
Имало един рибар. Живеел в малко, красиво, крайбрежно селце. Сутрин никога не бързал да става, спял до...
2016 година според Google - "Любовта е там, навън. Продължавай да търсиш" (видео)
За поредна година най-голямата интернет търсачка събра най-популярните теми, по които хората са търсели...
Коледни пости - Ден 13:
Как изглежда вътрешното равновесие над супа леща. Втори шанс за коледната украса.
Днес, надвесена над купа леща, гледам снега и си мисля, колко ми е бедна коледната украса. Сутринта я...
Напусна ни Джоко Росич
"...Аз съм отломка не от една българска мечта, а от една българска илюзия, илюзията, че с кръвта си и...
Подкрепете учителите на децата си!
Днес е необикновен ден за всички български учители. Ще се срещнат с предизвикателства, за които не са...
Най-впечатляващите снимки, заснети с дрон през 2018 г.
Наскоро бяха обявени победителите от 5-тия годишен фотоконкурс за снимки, заснети с дрон. Той се организира...
Благи думи за Благовещение: "Очите му винаги блестят"
Здравейте! Първо искам да кажа, че идеята ви за благите думи е много добра и заслужава да се види...
Море
Море бухти, море стене, А у мрак и тъмнини Сам мой кораб носи мене Из ужасните вълни. Нъ, честит,...
Коледни пости - Ден 19:
Болестта е минало. Първата рецепта пристига.
Ужасен грип ме тресна, сигурно сте разбрали. Буквално не можех да стана от леглото – главоболие, болки...
Георги Господинов спечели най-престижната италианска литературна награда
Писателят Георги Господинов спечели най-престижната италианска награда за литература „Премио Стрега Еуропео"....
Ще ти разкажа за едно момиче
Ще ти разкажа за едно момиче. Тя, приказката, не е най-щастлива. Но вече знам – повярвай ми, така е, че...
"На кого е тоя кон бе? Кон паднал, тука умира, на кого е бе, хей!"
Като на всеки празник, кръчмата се пълнеше с хора. През отворените прозорци можеше да се види как идат...
Нещата винаги изглеждат невъзможни, докато не ги осъществим
Нещата винаги изглеждат невъзможни, докато не ги осъществим....
Не давай душата си на тези, на които им стига и сума пари.
Не давай душата си на тези, на които им стига и сума пари....
Страстният свят на фламенкото
Кокетно вечерно заведение, някъде из Барселона... Приглушена обстановка и маси, пълни с трепет и вълнение....
Пръстен
За твойто тихо идване, което все още в мен отеква като гръм, за даденото и назад невзето, за прошката,...
Кратуните - незалязващ чар и практичност за бита
Наскоро ни подариха малки кратунки и децата ме попитаха стават ли за ядене, служат ли за нещо. Започнах...
Телефонът ми звъни... в главата?
Защо получаваме „фалшива тревога”, че телефонът ни звъни ...когато всъщност си лежи безжизнен. Няма...
На тази дата: на 13 юли 1930 г. е открито първото Световно по футбол
Уругвай е малка държава в Южна Америка, на брега на Атлантика, разположена между големите си съседи -...
Един малко по-различен "списък за ваканцията"
Италианският учител Чезаре Ката от малкото италианско градче край морето - Фермо, през 2015 г. даде на...
Между истерията и депресията: Нова Година
„Къде ще бъдеш на Нова Година?”, „А с кого?”… Това са най- омразните въпроси в края на годината, особено...
С промяната на маловажните навици се променят важните неща
С промяната на маловажните навици се променят важните неща....
Страната на 1001 нощ - V. Есауира и полезно за Мароко
Есауира – вечната люлка на изкуството Край широкия плаж на градчето сред вълните се виждат сърфисти....
Ако има труд - ще има успех
Ще има обстоятелства. Ще има съмнения. Ще има грешки. Но ако има труд - ще има успех....
Лято!
Миряна Иванова Башева е родена е на 11 февруари 1947 г. в София. Българска поетеса и журналистка, автор...
Отдалечаване на въздуха
Отзвъняваше лятото с бавни лилави камбани - звук след звук от невидими църкви и вървяхме из дългия...
Търся някой
Търся някой, за който да бъда безкрайна, без до лудост това да го плаши. Да открие тайния извор в душата...
Понякога ми се приисква да съм книга
Понякога ми се приисква да съм книга. Да легна в топлите ти мъжки длани. Да ме разлистваш. Да ме изучаваш... Да...
Интервю: Кулинарно - в кухнята с Йоана
Има на този свят (и слава Богу) хора, които могат да те накарат да се усмихнеш, и то не еднократно. Хора,...
Петък 13
За подвластните на фатализма петък 13 е върха в класацията. И няма как да не е така, като се наслагват...
Нещата от живота, на които ни научи пандемията
На мен не ми вървят послания като "това е време за медитация, откриване на себе си, разгръщане на потенциала...
Пътешествието - начин на употреба
Пътешествията до далечни и непознати места често се предлагат като награди в различни състезания. За...
На тази дата: Роден е Ивайло Петров
"Баща ми, като мнозина от нашия род, не бе от умните, но първата значителна глупост извърши едва на шестнадесет...
Здраве    Красота    Мода    Моят дом    Двама+    Кулинария    Време за мен    RSS     Реклама     Контакти
Hera.bg. Използването на материали разрешено само с писмено съгласие на Hera.bg
Hera.bg в Google+ и Facebook