Начало
Здраве и Красота
Кариера
Моят дом
Двама+
Кулинария
Време за мен
Регистрация       e-mail:       парола:      

Носталгично за киното под лятно небе



        Добави в любими         Коментирай         Отпечатай         Изпрати
Лятното кино, уви, е нещо непознато за младото поколение. А може би в някои градове и за средното – кой ли помни точно кога по различните места изчезна това красиво преживяване, типично за топлите месеци. Сега една телевизия се опитва да възкреси идеята за него, ала това едва ли би могло да се постигне трайно с кампании и спорадични прожекции. Но дано греша.

Не знам кога го загубихме от нашия живот, но аз го свързвам основно с детството и това прави споменът още по-красив, емоцията – по-силна. В тази възраст небето е най-синьо, тревата най-уханна, гмурването в морето – най-нетърпимо желано, а лятното кино… - най-незабравимо преживяване. В моя роден град то се намираше в градската градина и дори не бе място специално правено за кино, а пригоден за целта тенис корт. На входа на градинския мост поставяха афиша с името на поредния филм. Това бе много практично. Като излезеш привечер на разходка, тя неминуемо стига до моста – там виждаш името на филма и на място решаваш дали да продължиш към киното в края на парка или си оставаш само с разхождането. Филмите бяха стари дори и за онова време, но обикновено хубави, истинска класика. „Златото на Маккена“, „Клеопатра“, „Този луд, луд свят“ или „Боговете сигурно са полудели“ – това са малка част от лентите, които съм гледала именно на лятно кино. С какво се е запечатало в съзнанието ми някогашното кино под звездите?

Там нямаше запазени места – който дойде пръв, сяда на най-хубавите.


Тогава летните нощи бяха студени. Затова задължително трябваше да си носиш жилетка. Или в краен случай да има кой да те стопли с прегръдка.
На лятно кино можеше да чоплиш семки, да похапнеш вафли или да си доядеш ескимото – все волности, които бяха немислими в закритите киносалони. В онова време киното не бе търговско място като сега. Ако днес идеята е покрай филма да те накарат да си купиш колкото може повече неща за похапване в салона, тогава там единствено се гледаше филм. Затова пък никой не шумолеше с опаковки и не хрупаше шумно пуканки.

Запомнила съм лятното кино в моя град с това, че имаше доста комари и често накрая си тръгвахме с по няколко сърбящи ухапвания. Комарите си бяха в реда на нещата – все пак паркът е полуостров на Тунджа, водата бе идеално жилище за хапещите гадинки. А и изглежда тогава не са пръскали срещу тях така успешно, както в днешно време.

Навън по-осезателно усещаш публиката като единно цяло, което едновременно съпреживява случващото се на екрана. Под открито ниебе по-мощно ехти смехът й или се чуват уплашените й възклицания.



Щурци. Свързвам го с упоителния звук на щурците. Едва ли съм ходила на лятно кино само през август, но тяхната натрапчива свирня се е запечатала в съзнанието ми. Особено след прожекцията, когато се прибираме с родителите ми.

Ръцете на моите родители. Вървим в полумрака на парка, призрачно осветен от лампите. Аз съм между майка ми и баща ми. Не съм прекалено малка, но пак ми е приятно да съм в защитеното пространство между тях и да усещам ръцете им. Редом с нас вървят сенките на разотиващите се зрители. Алеята е покрита с първите нападали листа в края на лятото.

Свързвам го и с летните курорти заедно със семейството ми. В Поморие или по-вероятно в Несебър, не помня добре мястото, но ясно помня как изглеждаше лятното кино. Именно там гледах за пръв път „Клеопатра“ с незабравимата Елизабет Тейлър.

Уж си на кино, а покривът над теб е звездното небе. Красиво е. Изпълнено с някакъв неопределен копнеж. Може би по приключенията и непознатите светове от екранното платно, леко полюшвано от нощния ветрец.

Лятното кино е преживяване. То е усещането за нещо различно. Уж същото обичайно действие – отишъл си на кино, а се случва по различен, упоителен начин.
Сега се чудя – дали наистина емоцията лятно кино е била толкова голяма или причината е, че е част от детството ми. А знайно е – магията му расте пропорционално на отдалечаването от него. Сигурно има и още - най-хубавите неща са съвсем простички, но много истински. А в търсене на все нови и нови усещания, преоткриваме минали радости, поизтупваме ги от праха и се дивим на уж новото им очарование.
Виж още статии за:   Нашето щастие · Нещо лично · Спомените ·
Коментари
2021-05-29 #3
Владо
Има не малко лятни кина, чудно защо не работят. В съдедна Гърция си работят.
2016-08-10 #2
Рени
"Тигърът на Седемте морета" и "Сандокан"
За съжаление, киното в Поморие е ремонтирано, но явно никой не желае да го наеме. Представях си старите български филми да се прожектират там
2013-09-18 #1
des
Аз имам спомени и за проливни дъждове,но те не проваляха
прожекцията.Ако филмът си струва просто мяташ якето на главата си.Или го долеждаш следващата нощ-билета беше стотинки.
Вашият коментар
* Моля, използвайте КИРИЛИЦА, по лесно е и за писане и за четене. НЕ пишете само с ГЛАВНИ букви.
Име:
e-mail:
 код:
информирай ме, ако някой друг коментира тази тема
· Неудържимо е...
· Сълзите, които проливаме...
· Дежавю – тайнственият феномен I
· Тъгата ни превръща отново в деца...
· Когато се страхуваш се запитай...
· Бъди!
· Да повикаш ВОЛЯТА на помощ
· Какво означава да бъдем успешни?
· Безпричинната доброта
Виж още статии за:   Нашето щастие · Нещо лично · Спомените ·
Сряда
27
Октомври 2021
П
В
С
Ч
П
С
Н
1
2
3

4
5
6
7
8
9
10

11
12
13
14
15
16
17

18
19
20
21
22
23
24

25
26
27
28
29
30
31
Абонирай се за новости
Така няма да пропускаш новите и интересни неща
Планове покрити с прах
Отлагането може да бъде изкуство, но може и да ни изиграе лоша шега. Когато не позволяваме на нещата...
"Где можеше и човекът тъй да проветрява душата си..."
"Докато стоеха сред виелиците и ветровете, тези пастири всъщност проветряваха себе си. Всяка една птица...
Най- големите любимци на Дядо Коледа
През 1980 година двама братя от САЩ или по- скоро, техните родители, започват една много интересна семейна...
Ако харесваш Hera.bg подкрепи ни!
Мили приятели, съвсем наскоро, вашето любимо списание празнува първата си година. Година,...
Между истерията и депресията: Нова Година
„Къде ще бъдеш на Нова Година?”, „А с кого?”… Това са най- омразните въпроси в края на годината, особено...
Разговор с Любовта
- Ти, коя си? Защо ме будиш? - Здравей, аз съм Любовта. - Любовта ли? Че, щом си Любовта, защо...
Хубава е нашата Пирин планина!
Хубава е нашата Пирин планина! Какви високи върхове, покрити цяла година със сняг; какви зелени долини,...
Твърде много време в гледане на екрани
Мисля, че хората прекарват твърде много време в гледане на екрани и твърде малко време да пият вино,...
Избирай битките си...
Избирай битките си. Понякога душевният мир е по-важен от това да си прав....
Щастлива да е новата 2020 г., приятели!
С времето нещата, които си желаем, за себе си, за близките ни, стават все по-малко и все по-клиширани....
Първите маратонки, изработени от пластмасови отпадъци от океана, скоро в магазините
Първите 7000 чифта спортни обувки, изработени от рециклирана пластмаса от Световния океан, влизат в търговската...
Ако план "А" не работи
Ако план "А" не работи, не се отказвай! Имаш още 29 букви от азбуката....
Снежен лабиринт в Полша, като излязъл от приказките
Полският град Закопа̀не е известен зимен курорт - наричат го зимната столица на Полша. Но той е...
Вижте тези невероятни рисунки на пясъка
Всяко дете обича да си рисува на плажа. Пясъкът е идеалното платно - заглаждаш с ръка и можеш да започнеш...
Коледни пости - Ден 28:
Време е за картички. Сушени плодове и мирис на хартия.
Днес отново е ден за творчество. Обявихме началото на коледния сезон с един чуден материал на Диана Енчева...
Как да изберем подарък за мъж?
Изборът на подарък може да бъде както много забавно, така и голямо затруднение. Как ще бъде прието предизвикателството...
Ръцете - велик дар, даден ни от Природата!
"Трагедия от първа величина е фактът, че милиони хора са престанали да използват ръцете си като ръце....
Обяд в кутия
Не, не купен от заведенията за бързо хранене или доставен в офиса от някой ресторант. Става дума за домашно...
Защо харчим в ресторантите повече, отколкото сме предвидили?
Когато отиваме да хапнем, обикновено сме гладни или това е най-подходящото място да се срещнем с някого....
Една от най-големите измами в изкуството: историята на Маргарет Кийн
Винаги рисувах очи, дори още като дете. Очите ме очароваха. Маргарет Кийн е американска художничка,...
Божури и незабравки
Познаваха се едва от няколко часа. Той - малко над трийсетте, тя малко под тях. Той трябваше да предаде...
Как се празнува Великден по света - II
Във Великобритания на Разпети петък се хапват малки хлебчета със стафиди и нарисуван кръст. Подобно на...
Хайде да се влюбим!
Хайде да се влюбим Като в детска жмичка... Крием се... Играем своята игричка. Толкова гореща... Толкова...
Здраве    Красота    Мода    Моят дом    Двама+    Кулинария    Време за мен    RSS     Реклама     Контакти
Hera.bg. Използването на материали разрешено само с писмено съгласие на Hera.bg
Hera.bg в Google+ и Facebook