Неудържимо е...

Неудържимо е... ще погледнеш снимка и ще си спомниш за Щастието.
Ще чуеш песен и ще потънеш в Любовта.
Ще докоснеш ръка на дете и ще се гмурнеш в Мечтите.
И всичко е Сега, дори и с нотка на спомени. Те ни държат в корена на семейството.
Семейството, не кръвното по принуда, а това, което иска да бъде част от битието ти Днес, без да мисли само за себе си, с усмивка от миналото, с топлина от... истинското Ти!
'Щото горещото сърце на семейството е докосващо заради това, защото излиза извън егото... и може да приеме неудържимото. Във всичките му сенки, мрак, потайности.
Приемане на Любовта и в другия й край.
Това е Раждането.
И Рай.