Начало
Здраве и Красота
Кариера
Моят дом
Двама+
Кулинария
Време за мен
Регистрация       e-mail:       парола:      

Самодива къща не храни


Българска народна приказка


        Добави в любими         Коментирай         Отпечатай         Изпрати
Eдин овчар, млад и още неженен, пасял веднъж стадото си на поляна, цялата заобиколена от гора. Момъкът свирел с кавала си и обикалял овцете, та да се напасат по-хубаво. Като се понапасли, рекъл да ги напои с вода. През гората наблизо течала река и той подкарал овцете натам. Като наближил брега, видял, че в реката се къпели три моми, толкова красиви, че не бил виждал такива моми досега. Овчарят се спрял да ги погледа, а те не го виждали – къпели се, плискали се, смеели се и си играели във водата. Останали очите на овчаря в тези моми. Той полека-лека се примъкнал и взел ризите им да не могат да си отидат. Добре, ама точно като ги взел и рекъл да се скрие, те го видели и започнали да му викат да им остави ризите.

– Няма да ви ги върна, каквото и да направите – рекъл овчарят. – Ще ви върна дрехите, само ако някоя от вас се омъжи за мен.
– Как да се омъжи някоя за теб, като нито те знаем, нито те познаваме – отвърнали момите. – Ти ни дай сега дрехите да се облечем. Като излезем, ти ще си избереш някоя от нас, пък тогава ще видим.
– Ако ви дам дрехите, вие ще избягате – рекъл овчарят. – Няма да ви върна ризите, докато някоя от вас не се съгласи да ми стане жена.

Тогава една от момите извикала:
– Слушай, овчарко! Ние не сме моми като другите, ние сме самодиви. Ние нито къща редим, нито деца гледаме. Нашият живот е различен от този на вашите жени. Дай ни дрехите и друг път не идвай тук. Ти не си ли чул, че това място е самодивско?
– Чувал съм, че това място е самодивско, слушал съм и за вас, но не вярвах, че сте толкова красиви. Сега като ви видях, искам една от вас за жена.

Средната мома рекла:
– Ако искаш да се разберем с добро, хайде да се обзаложим. Ти ще ни дадеш дрехите, ние ще се облечем и ще излезем от реката. Ти ще засвириш с кавала, а ние ще играем. Ако ти ни надсвириш, ще вземеш за жена, която си избереш от нас. Ако ние те надиграем, ще те вземем с нас в гората и ще ни свириш, докато си жив.

Овчарят толкова харесал момите, та дори и не помислил да се откаже от облога. Той веднага им върнал дрехите и започнал да си наглася кавала за свирене. Но момите щом се облекли, литнали – нали самодивите имат крила и летят като птиците. Овчарят само ги изгледал, станало му много мъчно, но нямало какво да направи. Подбрал си овцете и цял ден ходел умислен.

На другия ден откарал овцете на същото място и полека се проврял между дърветата. Видял във водата само една от момите. Той се промъкнал, взел дрехите й и започнал да свири с кавала си.

– Моля те, дай ми ризата да се облека – рекла самодивата.
– Няма да я дам – отвърнал овчарят – Искам да се омъжиш за мен.
– Не ме вземай за жена – рекла самодивата. – Ние не се грижим за дом и деца не гледаме. Пусни ме да си отида при сестрите.
– Няма да те пусна, дори да дойдат всички самодиви. Аз много те харесах за жена, а и не съм лош човек.
– Добре – отвърнала самодивата. – Ако ме надсвириш, ще се омъжа за теб.

Овчарят взел дрехата й и си отишъл у дома. Казал на майка си да му даде най-хубавата си премяна, защото си е намерил невеста и иска да я премени като за сватба. Майка му веднага отворила раклата, извадила най-хубавите си дрехи и започнала да шета в къщата, за да се приготви за посрещането на снахата. Даже и не попитала от радост къде е намерил невеста.

Овчарят отнесъл майчините си дрехи на самодивата, оставил ги на брега на реката и се обърнал с гръб да може тя да излезе и да се облече. После започнал да свири с кавала си. Самодивата се облякла и започнала да играе. Овчарят свирил, тя играла. Играла целия ден и чак вечерта, когато изгрял Месецът, се уморила и рекла на овчаря:
– Ти ме надсвири и аз ще стана твоя жена. Ако искаш да не се разделяме, никога не ми давай моите дрехи.
– Аз още сега ще ги хвърля в реката – зарадвал се овчарят, – нека ги отнесе в морето.
– Ако пуснеш дрехите ми във водата, моите сестри ще ги намерят и ще ми ги донесат – отговорила самодивата.
– Тогава ще ги закопая някъде на скришно място и ти няма да знаеш къде са – рекъл овчарят.
– Ако ги закопаеш – отвърнала самодивата, – аз ще умра. Ние, самодивите, не обичаме черната земя. На нас ни дай вода, гора, трева и небе. Земята за нас е гроб, тя нито ни храни, нито ни пои.

Овчарят се позамислил къде да ги скрие, после хванал момата за ръка и я отвел вкъщи. Като я видяла майката, не могла да продума от изненада – толкова красива девойка не била виждала. Самодивата била стройна, висока, с бяло лице и черни очи, с дълга руса коса която се спускала като вълни по гърба й. Като влязла момата, цялата къща светнала. Радвала се свекървата, радвало се момчето, от тях вече нямало по-честити. След сватбата овчарят сковал един сандък, скрил в него дрехите на самодивата, взел ключа и винаги го носел със себе си.

Изминала година и самодивата родила дете. Извикали кума да го кръсти както му е ред. Дошъл кумът, кръстили детето, седнали гостите на трапе¬зата, хапнали, пийнали, запели и заиграли. Кумът рекъл:
– Я, кумец, я вземи да посвириш с кавала си – да се метне синът ти на тебе – да умее да свири и да весели къщата.
Овчарят веднага сглобил кавала и засвирил – нали думата на кума на две не става – ама така засвирил, че всички наскачали и заиграли. Развеселеният кум пак рекъл:
– Я, кумице, я вземи да поиграеш и ти, нали първо дете кръщаваш. Да се метне синът на майка си – да играе хоро като нея.
Невестата станала, ама едва едва пристъпвала, сякаш била болна. Погледнал я овчарят, пък му домъчняло за нея. Той знаел как тя можела да играе, нали я видял край реката. Овчарят станал, отворил сандъка и извадил самодивската риза. Като се облякла в своите си дрехи, жената започнала да играе самодивско хоро. Тя кършила снага, виела ръце, краката й сякаш не докосвали земята. Другите жени, които играли с нея, капнали от умора, а тя продължавала. Като вече се поуморила, отишла, прегърнала детето си и излетяла с него през отворения прозорец. Овчарят хвърлил кавала и изтичал навън.
– Върни се! – викал той. – Къде отиваш?
Самодивата се извила във въздуха и прелетяла над двора.
– Връщам се в самодивското царство. Аз нали ти казах, ако искаш да не се разделяме, никога да не ми даваш предишните дрехи.
Отлетяла самодивата в планината, а овчарят, останал без жена и без дете, рекъл на майка си:
– За мен вече няма живот! Ще тръгна да търся самодивското царство.

Излязъл от селото, вървял, вървял, навлязъл в гъста гора, прекосил я и стигнал до подножието на голяма планина. Тръгнал нагоре между скалите и по едно време видял, че в плетена мрежа се мята огромна птица. Ловци заложили капан и в него се хванал царят на орлите. Овчарят съжалил пленника, прерязал мрежата и го пуснал на свобода. Орелът се издигнал високо, описал кръг в небето и пак се спуснал, та кацнал при овчаря:
– Благодаря ти, човече, че ме освободи! Ако не беше ти, довечера ловците щяха да ме убият. Къде си тръгнал по тези чукари, където бродят само диви зверове?
Овчарят отвърнал, че търси самодивското царство, за да си върне жената и детето.
– Вземи това перо! – казал орелът и изкубнал едно от крилото си.
– Ако някога ти потрябвам, духни през него и аз, дори накрай земя да съм, веднага ще долетя при теб.
Овчарят скрил перото в пазвата си и пак тръгнал. Вървял, вървял, стигнал до колиба от преплетени клони. Пред нея една старица се мъчела да си нацепи дърва, но не удряла с острото на брадвата, ами с тъпото.
– Не се цепят така дърва, бабо – казал овчарят.
– Ами как, юначе? – попитала старицата – Ела ми покажи.

Овчарят приближил, а бабата го сграбчила за ръката. Тя не била обикновена жена, а вещица. Пръстите й били като корени, здраво стиснали овчаря за китката и колкото и да се мъчел, той не могъл да се освободи.
– Накъде си тръгнал, юначе? – попитала вещицата.
Овчарят отвърнал, че е тръгнал да търси самодивското царство.
– А че защо ти е това царство? – попитала тя.
– Защото жена ми е самодива – отвърнал овчарят.
Като чула това, бабата го пуснала и посочила към колибата си.
– Входът към самодивското царство е в моята колиба. Ще те пусна да минеш, но само ако попасеш коня ми. Внимавай, той е много буен. Ако го изгубиш, цял живот ще ми слугуваш.

Овчарят се съгласил, видяло му се лесно да пасе кон.
На другия ден бабата му извела един златен жребец и овчарят го отвел на паша. Щом излезли на поляната, конят се превърнал в зла¬тен орел, разперил криле и отлетял в планината. Овчарят се смаял какво да прави, но се сетил за подареното му перо. Извадил го, духнал през него и царят на орлите долетял над главата му.
– Помогни ми, орльо! – извикал овчарят. – Помогни ми да намеря златния жребец, който се превърна в златен орел и отлетя над планината. Ако не го върна на вещицата, цял живот ще й робувам. Царят на орлите размахал криле и се издигнал високо, високо в небето, под самия Месец. Оттам огледал всички планини – над един връх видял да блестят златни крила. Спуснал се като къмък върху него от висините, сграбчил го в ноктите си и го отнесъл при овчаря. Щом докоснал земята, златният орел се превърнал отново в жребец и овчарят го хванал за гривата.
– Като го отведеш при вещицата, не й го давай – казал орелът, – а го яхни и го удари с пръчка. Той ще те отведе при жена ти и детето.
Вещицата много се ядосала, като видяла, че овчарят води златния кон. Решила да погуби човека с хитрост, но той изведнъж яхнал коня, шибнал го с една пръчка – конят разперил златни криле и хвръкнал в небето. Отвел го право в самодивското царство.

Там всички самодиви играели хоро, само една стояла настрана и държала малко дете на ръце. Юнакът познал жена си, метнал я на коня зад себе си и отново полетели. Самодивите се разгневили страшно и литнали да го погубят.
Жребецът казал:
– Чувам по вятъра, че самодивите след малко ще ни настигнат.
Ще се спуснем на земята и ще слезете от гърба ми. Аз ще се преправя на градина, ти ще станеш пазач, а пък жената и детето ще превърна
в две дини. Като долетят самодивите да ти искат дините, колкото и да настояват, няма да им даваш голямата диня, а само малката. Те няма да направят лошо на самодивско дете.
Кацнали на земята. След малко долетели самодивите – разлютени, зли, стрелкали с очи нагоре-надолу къде се е изгубил златният кон. Видели градината и поискали двете дини.
– Само малката давам – отвърнал пазачът. – Голямата е за мене.
– Е, остави си малката, а на нас дай голямата. Виж колко сме много – да опитаме поне по едно парче.

Пазачът пак отказал, тогава самодивите откъснали и двете дини. Златният жребец, превърнат на градина, прошушнал на овчаря:
– Вземи две семенца от двете дини и ги скрий в пазвата си!
И овчарят, без да го видят самодивите, взел две семенца – едно от малката и едно от голямата и ги скрил в пазвата си. Самодивите, като изяли дините, събрали всички семки и си отишли. Тогава златният жребец възвърнал отново образа си, а двете семки се превърнали на жена и дете. Прибрали се вкъщи и самодивата повече не бягала, защото била обикнала мъжа си и искала да живее като земна жена.
Виж още статии за:   Празниците · Традициите ·
Вашият коментар
* Моля, използвайте КИРИЛИЦА, по лесно е и за писане и за четене. НЕ пишете само с ГЛАВНИ букви.
Име:
e-mail:
 код:
информирай ме, ако някой друг коментира тази тема
· Българска гордост: Високото пеене от селата Долен и Сатовча в списъка на ЮНЕСКО (видео)
· 1 май - Ирминден
· Житото - в самите корени на живота
· Кукувица кука за Гергьовден
· 21 декември - Православна църква почита Света мъченица Юлиания
· Идеи за коледна украса от 4sales.bg
Виж още статии за:   Празниците · Традициите ·
Вторник
17
Май 2022
П
В
С
Ч
П
С
Н
1

2
3
4
5
6
7
8

9
10
11
12
13
14
15

16
17
18
19
20
21
22

23
24
25
26
27
28
29

30
31
Абонирай се за новости
Така няма да пропускаш новите и интересни неща
Доброто
Видях го вече. Зная, че е там – това, което винаги си търсил, когато си безкрайно тих и сам, и повален....
2012 година според предсказанията на фантастите
През 1987 г. група писатели фантасти, сред които Айзък Азимов, Роджър Зелазни, Орсън Скот Кард, Робърт...
На тази дата: Роден е Чудомир
"Не обичам, как’Сийке, и не съм от тия, дето се бъркат в хорските работи, ама има едни жени, като Тана...
Капанът на егото: "Егото е умело скрито в благородни мисли"
Ако мислите, че е “по-духовно” да станете вегетарианец, да купувате органични храни, да практикувате...
Мароко - Страната на 1001 нощ - III. Казабланка
Казабланка и джамията Хасан II. - втората по големина в света след тази в Мека Месеци по – късно,...
Благи думи за Благовещение: "Благодаря за даровете, които са ми дадени - съпруга и син"
Здравейте, Бих искал да участвам в играта за благата дума. :) "Благодарен съм и постоянно се досещам,...
Когато човек прави нещата не по задължение, а от любов, нито една грижа не тежи
Когато водя малкото дете на градина, нарочно минавам през двора на едно професионално училище. Не заради...
Най-хубавите цитати от Димитър Талев
“Такава една чудна и толкова хубава бъркотия е животът!” “Човек не бива и не може да живее само за...
Морето е човек, забравил нещо
Морето е човек, забравил нещо То тръгва към брега и пак се връща. Припряно мачка синята си дрешка, джобовете...
Какво научих в университета?
Колко е хубаво да знаеш нещо важно и полезно, колко е ненужно да знаеш всичко. Да бъда невидима,...
Иконата на Париж - Айфеловата кула
Имате ли си любимо място по света? Някъде, където сте ходили и сте се почувствали наистина вдъхновени...
Не перфектни, а истински
Родени сме, за да бъдем не перфектни, а истински....
Снежен лабиринт в Полша, като излязъл от приказките
Полският град Закопа̀не е известен зимен курорт - наричат го зимната столица на Полша. Но той е...
Андре Жид: „Мъдростта започва там, където свършва страха пред Бога.“
„Посмей да бъдеш себе си.“ „Само глупаците не си противоречат.“ „Тъгата почти никога не е нищо...
"Очовечи света"
"Очовечи света" - така се казва стрийт арт проектът на българина Ваню Кръстев. Неговото изкуство се вглежда...
Любими гатанки за деца от Асен Разцветников
Бяла, бяла лехица с черна, черна пшеница, жънеме я с очите, мелиме я с главите и с погача богата храниме...
Щастлива Коледа, приятели!
Желаем ви да сте здрави, да се грижите за себе си, защото само така ще можете да се грижите и за любимите...
Не знаем цялата история
Преди много, много време в едно индианско селище живеел старец, който имал чудно красив кон. Нямало човек...
Как рисуването лекува душата
Ако си уморен - рисувай цветя. Ако си гневен - рисувай линии. Ако те боли - лепи, моделирай. ...
На тази дата: Роден е Владимир Висоцки
Аз не обичам изхода фатален и няма да ми писне да съм жив. И мразя се, когато съм печален; ...
Изкуството да чакаш на опашка
Чакането на опашки у нас е национален спорт. Причините са толкова много, колкото са характерните образи...
Народните будители: Христо Ботев
"Няма "власт" над оная глава, която е готова да се отдели от плещите си в името на свободата и за благото...
5 от най-хубавите стихчета за ученици
Училище - Иван Вазов Детенце хубаво, пиленце любаво, къде под мишница с таз малка книжчица? Отивам,...
Любовта - източник на живот
В деня, в който ще бъде възможно за жената да обича не от слабост, а от сила, не за да избяга от...
Hera.bg на 3 години
8 октомври 2012 :) Днес навършваме 3 години. Благодарим ви! Продължаваме!...
На тази дата е роден: Пенчо Славейков
Пенчо Славейков е роден 27 април 1866 г. в град Трявна. Да си спомним за него с: Неразделни Стройна...
Народните будители: Петър Берон
"Всякой, който види тази книжка, надея се да се зарадва, а най-много учителите, защото тия, струва ми...
Децата се учат от своя живот
Ако детето живее в дух на критичност, то се учи да обвинява. Ако детето живее във враждебност, то...
Провокативен и нестандартен, филмът "Никой" е с официална премиера на 3 юни
Пълнометражният дебют на режисьора Андрей Андонов дава заявка да бъде нещо, което досега в българското...
Всяка истинска цел трябва да носи поне малко страх.
Всяка истинска цел трябва да носи поне малко страх. Той ни и помага да не се изгубим по пътя към нея...
Фестивал на фолклорната носия, Жеравна - II
С интерес наблюдаваме как грънчар учи младоци да си направят глинен съд, току протрива брада продавача...
Камъни и кристали. Как и дали наистина ни помагат? - II
Кехлибар ( янтар)- изкопаема смола, известна като камъкът на Слънцето. Лекува очите, ушите, гърлото,...
28 октомври - Международен ден на анимацията
На 28 октомври отбелязваме Международния ден на анимацията, учреден, за да подчертае и признае силата...
Вижте личното тефтерче на Христо Ботев
Личното тефтече на Христо Ботев наскоро беше показано за няколко часа в Централното фоайе на Националната...
Фън Шуй - древното китайски изкуство
Да определиш какво точно е фън шуй е трудно. Едно от най-известните определения е "древно китайско изкуство...
Поемане на дъх
Ние по инерция търсим чистия полъх отвън, а неговия извор е вътре в душите ни. Не задържай въздуха в...
Наближава Коледа....
Само преди няколко дни купих тази играчка за коледната елха. Тази година, за първи път, не отпразнувахме...
"Да, имало по света такива жени. Тя е една от тях."
Рут заговори бързо и с лекота по подхвърлената тема. Той се почувствува по-свободно и се премести малко...
По-късно тя си спомняше за щастливите часове на този следобед
По-късно тя си спомняше за щастливите часове на този следобед - един от онези празни откъм събития промеждутъци...
"Лицето ви на млада жена ми допадаше по-малко от сегашното ви опустошено лице"
Веднъж, бях вече на възраст, в чакалнята на някаква обществена сграда към мен се приближи мъж. Припомни...
Здраве    Красота    Мода    Моят дом    Двама+    Кулинария    Време за мен    RSS     Реклама     Контакти
Hera.bg. Използването на материали разрешено само с писмено съгласие на Hera.bg
Hera.bg в Google+ и Facebook