Универсалният магазин и жената в него - пред и зад щанда

През втората половина на 19 век в Европа тече т. нар. Втора индустриална революция. Тя е свързана с масовото производство, което е възможно благодарение на конвеера, електрическата крушка, автомобилостроенето, телефона, телеграфа. Развива се бизнесът в неговото модерно значение – огромни средства за реклама, реинвестиция и стремеж към затворен цикъл на производство, конкуренция и маркетинг, насочен към широкото потребление. До този момент в центъра на производството на стоки са били единични клиенти, обикновено аристократи или заможни хора, за които ексклузивността на стоките е била белег на социален престиж и положение. В тази среда, особено ярко открояваща се във Франция и Великобритания, по- късно и в САЩ и Германия, се появява един феномен, който завинаги ще промени градското общество, т. нар.– Универсален магазин.

Първият универсален магазин, който се различава от всички дотогава и се доближава до концепцията за универсален магазин, е Bennett's of Irongate, открит през далечната 1734 в английският град Дерби. Както повелява английската традиция, той съществува и до днес. В този новаторски магазин за първи път се предлагат по- широк спектър от стоки, които до този момент могат да бъдат открити в малки, отделни магазичнета. Така най- малкото се спестява време за обикаляне и избиране, но и много повече. Скоро неговият пример бива последван от многобройни други магазини, защото англичаните си го имат усета към печелившата търговия. През 1824г. в сърцето на викторианска Англия врати отваря Harrods – добре познат и до днес, през онези времена той предизвиква истински бум. В голяма, красива сграда, пълна с кристални полюлеи, кадифе и красиви дървени орнаменти, се помещават на няколко етажа, на открити щандове, нечувано изобилие от стоки, доставяни от всички краища на Британската империя, която е в разцвета си. Невероятният лукс и усещане за изключителност скоро правят магазина модно място за срещи и изобщо поява в обществото – освен личности като Оскар Уайлд, Зигмунд Фройд, Лоурънс Оливие и др., там често се смесват с народа представители на кралската фамилия. Harrods жъне и нечувани дотогава печалби, които биват инвестирани в реклама, повече удобства за клиентите и обогатяване и разширяване на асортимента – така, както се прави днес.

И ако в Добрата Стара Англия на почит е търговията, акцентът във Франция се поставя върху лукса, модата и личното отношение към всеки клиент. През 1852г. малкото магазинче „Le bon marches” се премества в огромна сграда, в центъра на Париж, проектирана лично от Густав Айфел. Да, той не първият универсален магазин, но това, което впечатлява в него, и което го прави легендарен и до днес е размахът, с който той се управлява и развива. Освен обичайните дрехи, обувки, чанти, аксесоари, стоки за бита и дома, декорация, подаръци, там се предлагат и стоки за бебето и детето, домашния любимец. Да, и това е възможно във всеки голям магазин, но „Le bon marches” стъпва на пазара с нещо съвсем ново – билбордове на оживените централни улици, реклама във вестниците, каталози, намаления в определен ден от седмицата. За днешните молове това е съвсем в реда на нещата, но за човека от 19ти век това е революция в маркетинга. Всеки клиент бива ухажван, угажа му се за всяка дреболия като носене на покупките, обгрижване на кученцето или просто сваляне на палто, предлагане на стол. Целта е, клиентът да бъде задържан възможно най- дълго, затова след уморително разглеждане, пробване, избиране той може да изпие едно кафе, като през това време може да поклюкарства. За първи път се предлагат забавления за децата и мъжете.

Защо за тях? Защото Универсалният магазин се прицелва в един образ – жената от зараждащата се средна класа. Именно това е революцията на Универсалния магазин – с това той променя завинаги ролята на жената в обществото и семейството.

Какво е то до този момент? Жената през 19ти век е приемана по следния начин – емоционална, набожна, добродетелна, подчинена, отдадена на семейството и домакинството, сексуално и морално непорочна. Нейната сфера на действие е домът, семейството. Светът е бил с панталони тогава – мъжете са управлявали обществената територия, произвеждали са прехраната и благата, осъщестявали са се в публичното пространство. Но за жените Универсалният магазин е непреодолимо привлекателен – там можеш да пазаруваш без дете и на спокойствие, да изпиеш кафе и да обсъдиш останалите клиентки, и то без да се налага да купуваш каквото и да е, но да получиш почтително отношение и глезене. Една дребна подробност изиграва решаваща роля в излизането на жената от вкъщи и появата и в публичното пространство – общественaтa тоалетнa. До този момент за дамите от средната и висшата класа, разбира се, не е имало такова място, не е било прилично. Представете си разходките с карета или пазаруването, соарета и матинета прекарани в продължително стискане. Ами жените просто не са могли да излизат за продължително време навън. Те са си стояли вкъщи. Другият вариант бил куп гинекологични болежки, цистит и всевъзможни възпаления на пикочните пътища, което правело още по- неудобен въпроса с излизането навън за повече от час- два. И така, в средата на 19ти век жената се осмелила да излиза все по- често и все по- продължително навън. А това води със себе си и други последствия – ходела по кафенетата, срещала се с приятелки за разходка или съвместен пазар в Универсалния магазин, където можела да се потопи в един съвсем друг от обичайния досега свят, където и обръщали невъобразимо внимание и почести. Занемарява задълженията си у дома и настоява за все повече свобода и независимост. Не е чудно, че мъжете заповат да се тревожат за тази все още неосъзната еманципация. Директорите на универсалните магазини предотвратяват един евентуален проблем още в зародиш – ревността. Дотогава повечето търговски персонал бил от мъжки пол – на жените им било, ако не забранено, то силно непрепоръчително, да работят. Затова в големите универсални магазини били наемани почти изцяло жени, с изключение на ръководните позиции, които двата пола си поделяли.

Това е втората насока, с която Универсалните магазини променят мястото на жената в обществото – превръщат я в работна сила, и то в невъобразими мащаби, които могат да впечатлят всеки управител на днешен мол. В големите магазини – Harrods в Англия, Macy’s, Marble palace в САЩ, Galerie Laffayette, Le bon Marche, La Semaritaine във Франция, KaDeWe, Karstadt в Германия - са били наемали от 3 000 до 10 000 души, вършейки като пчелички в огромния кошер, разгърнат над хиляди квадратни метра, на няколко етажа, това били предимно млади момичета от низшите слоеве на градското общество. Единственото предимство – приличен външен вид, добри обноски и ... покорство. Независимо от мизерните заплащания, те били благодарни, че се измъкват от далеч по- бедните си домове и имат възможността да се докоснат до една по- висша класа. Нерядко те се издигали в йерархията и дори имали възможност за изгоден брак. Но тяхната финансова независимост била най- важната им придобивка. Така не само представителките на средната класа, но и тези на работническата, се докосвали до обществения живот, като различията постепенно били преодолявани. Защото често се случвало обикновените служителки да стават доверено прикритие и дори се завръзвали приятелства.

Универсалните магазини завинаги променят мястото и значението на женската фигура в обществото – тя става по- пълноценен негов елемент. Жената се превръща в консуматор, пазарен фактор, тя излиза от дома си, започва да се показва и да заявява присъствието си в един много мъжки свят. От друга страна тя е независима да работи и изкарва прехраната си, без значение, дали е омъжена или не, нейното основно задължение не е само да привлече изгодна партия и да си осигури приличен живот.