Лопе де Вега: "Който не почука на сърцето, напразно чука на вратата."

Ако е казано добре, то не е ли все едно на какъв език?

Да се скрият любовта, парите и грижите е невъзможно: любовта – защото говори с очите; парите – защото те се издават от разкоша на този, който ги има; грижите – защото са написани на челото на човека.

За да се украсят свежите утринни рози, достатъчна е само росата.

Когато обичаме, ние губим зрението си.

Който не почука на сърцето, напразно чука на вратата.

Крайната противоположност на любовта не е раздялата, нито ревността, нито забравата, нито користта, а кавгата.

Любовта има таен ключ към вратата на ревността.

На нещастия могат да ни обрекат обстоятелствата, на любов се обричаме сами.

Най-важното правило за изкуството гласи, че то не може да подражава на нищо друго освен на истината.

Нима авторитетът на казалия е по-значителен от казаното от него?

Нищо не усилва любовта така, както непреодолимите препятствия.

Повярвайте ми, признак на мъдреца е великодушната забрава.

Понякога амбицията сама не знае какво точно иска.

Раздразнението не разбира от полунюанси.

Уважението към жената е дълг, на който всеки честен човек е длъжен да се подчинява от рождение.