Томас Харди – „Понякога импулсът е много по-силен от преценката ни“

Томас Харди е английски автор, поет и романист на натуралистическото движение, въпреки че в няколко стихотворения той показва елементи от предишните романтични и просветни периоди на литературата, като например неговото очарование от свръхестественото. Той се определя предимно за поет и първоначално създава романи главно за финансова печалба. Харди е може би най-известен със силните си визуални романи, занимаващи се с неумолимостта на човешката съдба, на фона на провинциални райони, представяйки герои, борещи се срещу страсти, обстоятелства и душевни вълнения. Сред най-известните му творби са „Под раззелененото дърво“ (1872), „Две сини очи" (1873), „Далече от безумната тълпа“ (1874), „Кметът на Кастърбридж“ (1886), „Тес от рода д'Ърбървил“ (1891) и др.



Авторът е роден на 2 юни 1840 г. в Хайър Бокхамптън (енория Стинсфорд, Дорсет), където създава повечето от романите си, вдъхновен от югозападна Англия. Баща му е каменоделец и местен строител, а майка му добре образована и будна жена, която го подготвя сама преди той да постъпи в първото си училище в Бокхамптън на осемгодишна възраст. По-късно Харди се обучава като архитект в Дорчестър, преди да се премести в Лондон през 1862 г. - там се записва като студент в King's College London. Печели награди от Кралския институт на британските архитекти и Архитектурната асоциация. Той се присъединява към практиката на Артър Бломфийлд като асистент архитект през април 1862 г. В този период Харди пише предимно в свободното си време и така до успеха на романа „Далече от безумната тълпа“ (1874).



През 1870 г., докато е на архитектурна мисия за възстановяване на енорийската църква в Корнуол, Харди среща и се влюбва в Ема Гифорд – двамата сключват брак през есента на 1874 г. През 1885 г. Томас и съпругата му се преместват в Макс Гейт - къща, проектирана от Харди и построена от брат му. Макар че по-късно двамата се отчуждават един от друг, последвалата смърт на Ема през 1912 г. има сериозен травматичен ефект върху Томас. След смъртта ѝ той предприема пътуване до Корнуол, за да посети всички места, свързани с първите им срещи и ухажване. Неговите стихове в периода 1912-13 г. са отражение на нейната смърт. През 1914 г. Харди се жени повторно за секретарката си Флоренция Емили Дъглал. Въпреки новия съюз, съзнанието му продължава да е заето със смъртта на първата му жена и пишейки поезия, Харди се опитва да преодолее загубата ѝ.



До края на XIX век той печели международна репутация и широк кръг литературни приятели. През 1910 г. Харди е назначен за член на Ордена за заслуги и за първи път е номиниран за Нобелова награда за литература (има втора номинация 11 години по-късно).
Считан за викториански реалист, Харди изследва социалните ограничения върху живота на живеещите във викторианска Англия и критикува тези вярвания - особено свързаните с брака, образованието и религията, които ограничават живота на хората и причиняват нещастие. Съдбата или шансът е друга важна тема в творчеството му. Героите на Харди често се сблъскват с кръстопът, който предлага алтернативни физически дестинации, но който също е символ на една точка на възможност и преход.



„Далече от безумната тълпа“ (1874) е определян за най-популярния роман на Томас Харди, донесъл му огромна слава. Книгата представя историята на гордата красавица Батшеба Евърдийн, която копнее да гради самостоятелно живота си. Нейното присъствие разбужда страстите в трима от местните жители: джентълмен на име Болдуд, войник-съблазнител Трой и фермера Габриел Оук. Всеки от тях желае да я спечели и направи своя съпруга, а съперничеството помежду им предизвиква напрежение и страсти в традиционното и на пръв поглед идилично провинциално общество. Линията на историята е толкова силна, колкото и сюжетът, а философските гледни точки на автора за опустошителния ефект на индустриалната революция върху селското стопанство и живота на всички участници, се споделят с читателя. Романът повдига моралния въпрос за това, какво е добър живот и каква е наградата за него. Има радиопиеси и няколко екранизации по книгата: първият филм е от 1915 г., а през 2015 г. се появява и най-новата версия на режисьора Томас Винтерберг.





„Тес от рода д'Ърбървил“ (1891) е романът шедьовър в творчеството на Томас Харди – една силно емоционална и тежка история за любов, предателство и болка, която ни среща с обаятелния, красив и вдъхновен от любов образ на Тес, символ на страдащото човечество и заедно с това на всичко добро и красиво в човешката природа. Главната героиня е определяна за един от най-приятните, силни, но и трагични образи в литературата. Персонажът на Тес е много повече критика към обществото и неговите норми, отколкото към жените и взаимоотношенията, както някои го възприемат. Харди дава на романа фаталистични нюанси, но централните въпроси на личната отговорност спрямо външните сили са неразрешими. По-важното е, че странното съчетание на страст и пасивност в образа на Тес я прави така пленителна и завладяваща. Има много мнения на критици и читатели, че романът е „от онези истории, които разбиват сърцето“. И този роман на Харди е вдъхновение за театрални постановки, опера, филми и мини-сериали.
"... смисълът на живота се крие не във външните изменения, а във вътрешните преживявания" (из „Тес от рода д'Ърбървил“)
Вирджиния Улф, романистка, феминистка и автор на разкази, смятана за една от най-изтъкнатите фигури на литературата на модернизма във Великобритания през 20 век, отбеляза трайната сила на Харди като писател: „По някакъв начин това не е просто препис на живота в определено време и място, което Харди ни е дал. Това е видение за света и човешката съдба, разкриващо се от могъщо въображение, дълбок и поетичен гений, нежна и хуманна душа.“



Харди заболява от плеврит през декември 1927 г. и умира на 11 януари 1928 г., диктувайки на жена си последната си поема. В годината на смъртта му г-жа Харди публикува "Ранния живот на Томас Харди", 1841-1891 г., съставен предимно от съвременни бележки, писма, дневници и биографични записки.

„Далече от безумната тълпа“ – превод: Красимир Желязков
„Тес от рода Д’Ърбървил“ – превод: В. Измирлиев, Л. Велинов