Цената на свободата
 Изпрати
Свобода и независимост – това са две неща, към които винаги ще се стремим. Да бъдем свободни означава да имаме избор, да не ни се налагат ограничения, правила, норми... да живеем така, както на нас ни се иска, а не както „трябва”. Свободата ни дава куп възможности и на практика ни е по-ценна от всичко друго. Затова се стремим към нея в работата – като си създадем собствен бизнес, в който ние да създаваме правилата, а други да ги следват; вкъщи – като си купуваме собствени жилища, без да се съобразяваме с хазяи или с властни родители; във финансите – като трупаме печалби, за да не се чувстваме притиснати от сметки и разходи... в личния живот – като подбираме партньори, които ни я предоставят или като не допускаме да бъдем ограничавани в нищо и от никого. Затова, съвсем не случайно престъпниците се лишават именно от правото си да бъдат свободни.
Свободата - власт и контрол. Всъщност ние се стремим към това да постигнем собствената си свобода, ограничавайки чуждата. Така добиваме увереността, че всичко е в нашите ръце и сме спокойни, че контролираме случващото се. Свободният дух не търпи ограничения, той е над тях.
За творческите натури е най-трудно да се поберат в каквито и да било рамки, и всячески се опитват да излязат извън тях, защото само тогава могат да съществуват и да разгърнат себе си. Всичко друго се възприема от духа на свободния човек като затвор и присъда. А това означава винаги да живееш живот, който не искаш. Да вършиш неща, които не желаеш. Да се страхуваш и подчиняваш, дори да мразиш „поробителя” си.
Свободна воля. Родили сме се със свободна воля, но още от малки сме принудени да се съобразяваме с ограничения, да се подчиняваме, да спазваме правила, налагат ни се представи и шаблони за правилно и погрешно. Така лека-полека свободната воля остава някъде далеч от нас. Ограничават ни първо родителите, после учителите, после работодателите, съпрузите, децата... ограничаваме се и самите ние, не смеейки да заявим открито желанията си, да изразим мнението си, да опонираме на другите. Така оставаме заседнали в несполучливи бракове, в неподходящи връзки, на зле осигурени работни места – всички те отнемат по малко от свободата ни и парченце по парченце „крадат” от нея... ако го позволим.
Пътят към свободата. Ако все пак на всяка цена искаме да бъдем свободни, трябва да знаем, че свободата обича смелите и решителните. Онези, които не се страхуват да се променят или по-скоро въпреки страховете си, са готови да се „освободят”, дори и от самите себе си, от собствените си мисли, чувства и убеждения... от досегашните си представи, обстоятелства, дори от значими за тях хора.
Свобода или самота?
Да бъдем свободни обаче понякога може да означава и да сме самотни. Една неангажираща връзка например ни дава нужната доза независимост, но ни отнема друго право – да се свързваме с другия, да обичаме и да бъдем обичани. Свободният човек разполага с достатъчно време, но дали го прекарва най-щастливо сам? Понякога точно когато успеем да постигнем желаната свобода, осъзнаваме, че сме готови да се откажем от нея.
|
Коментари
2013-03-17 #4  Villy Свободата е отговорност, която не всеки може да понесе...
2013-03-17 #3  Villy Свободата е отговорност, която не всеки може да понесе...
2013-03-05 #2  Светлана Чамова Чудесна статия. Напълно споделям тезите й. И си мисля за непрестанната относителност на свободата - тя винаги е недостатъчна или прекомерна свободия, оковаваща или обричащи ни на самотна свободност. А най-големите си надзиратели сме си самите ние. Както наскоро покрай националния празник и протестите някой бе казал, че Левски, живеейки в несвободна страна, е бил един абсолютно свободен човек.
Но философски погледнато - никой не е напълно свободен, защото винаги в някакъв момент неминуемо се съобразява с другите и донякъде с обстоятелствата извън него.
2013-03-05 #1  Десислава Ив. Симеонова Според мен - обичаш ли и бъдеш ли обичан, със сигурност ще се чувстваш свободен, окрилен, силен. Любовта и обвързването не са пряко асоцииращи с несвобода. Работата/професията, обкръжението и бита допринасят много за усещането за свобода и силата на духа - или, напротив, оковават ги. Желанието за лична свобода понякога се изкривява при общуването ни с другите (партньор, деца, приятели, колеги) - и изискваме от тях подчинение или поне не разбираме дори спорадичните им индивидуални стремежи.... Страшна сила е егото - на теория сме голяма работа, обаче опре ли до практика... Подобно даването на съвети и следването им в собствения ти живот 
|
|
Неделя 13 Юли 2025 |
1
2
3
4
5
6
7
8
9
10
11
12
13
14
15
16
17
18
19
20
21
22
23
24
25
26
27
28
29
30
31
|
Абонирай се за новости
  Да посрещнем студената есен с топлина в душата
Безспорно в живота на всеки от нас има наистина ужасяващи моменти. Няма как да избегнем трудностите и...
  Моята първа играчка, моята първа любов
Любовта има различни лица. И всички ние преминаваме през всичките й форми и фази по различно време. Но...
 Приемното семейство – една друга възможност
Преди няколко години понятието „приемно семейство“ звучеше някак екзотично. Трудно беше да се намерят...
 "Бебешки" пубертет
Може да ви разсмее това понятие, „Бебешки пубертет”, но това само означава, че просто не сте се сблъскали...
 Съществува ли виртуална изневяра?
Независимо от необятните възможности, които предоставя Интернет, болшинството потребители използват мрежата...
  Може ли микро изневярата да е полезна за връзката ни?
Днешните времена позволяват на двама да са изключително свързани - по всяко време и по всякакъв начин....
 Децата творят Коледа с нас: Коледен венец
Когато закачих нашия коледен венец преди седмица на външната врата, децата настояха и те да има свой...
  Чиклит романите – защо ги харесваме
Терминът чиклит идва от английското „chick”, което се употребява със значение мацка и съкращението ”lit”...
 Седемте лица на фалшивата любов – кои са те и как да ги разпознаем?
Вероятно няма друга дума, независимо на какъв език, която да се използва толкова, колкото думата...
 Наполовина празна? Пълна?
Наполовина празна?
Пълна?
Няма значение!
Само да има място за още вино!...
 Уроците, които искам да предам на децата си
Какво остава след нас? Нечий спомен, дреха или снимка. А може би думи, потънали в забравата на деня...Ние...
  За какво да НЕ говорим пред него
Доверието, искреността и комуникацията са в основата на всяка връзка. Когато усещането за влюбеност преминe,...
|