Имаме ли „половинка“

Според една притча Създателят разделил душите на половинки и ги пръснал в различни краища на света с мисията някой ден да се открият, да опознаят любовта и щастието, когато станат отново едно цяло. И вярваме или не в тази чудата история, много от нас прекарват времето си в търсене на своята ПОЛОВИНКА и едва, когато я открият, се чувстват напълно завършени и щастливи.

1 плюс 1 е равно на ЛЮБОВ. Всъщност, обединявайки се с нашата половинка, ние не ставаме двама души един до друг, а се сливаме с душата на другия на едно различно ниво, чийто вибрации можем да усетим както ние самите, така и околните. Сякаш енергията, която ни свързва, вибрира във въздуха и наелектризира всичките ни сетива едновременно. Имаме чувството, че участваме в нещо наистина важно, изключително и несравнимо като духовно изживяване. Разбира се, ако сме попаднали на истинската си „половинка“.

Как да я разпознаем? На фона на цялото население на Земята, ако приемем, че има доза истина в това, че за всеки е отреден по един човек, то звучи направо невъзможно да открием нашия такъв. Но при духовно свързаните хора има една особеност – те се привличат взаимно, където и да са. Накратко казано, съдбата им помага да се намерят, а когато това се случи, те изпитват странното усещане, че се познават отдавна, сякаш от минал живот и че са свързани неразривно на много, различни нива и тази връзка при никакви обстоятелства не може да се разпадне. Тези хора имат усещането, че ще са заедно завинаги. И често наистина става така.

Срещнат ли се веднъж, съществуването им поотделно става невъзможно, животът им преди това им се струва празен и безсмислен, а бъдещето непременно е общо. Такива хора трудно могат да се разделят дори и за ден-два, а когато им се наложи, се чувстват така, сякаш наистина половината част от тях им липсва... и могат да се почувстват цели единствено в присъствието на другия, в обятията му. Това не е само любов, а нещо много повече – явление, граничещо с чудо.

Ако си задавате въпроса дали сте срещнали половинката си, значи не сте, защото ако я бяхте срещнали вече, щяхте да го знаете. Щяхте да разберете именно по това какво ще изпитате още от първия момент, колко сходства ще усетите помежду ви, каква дълбока връзка, хармония и синхрон ще съпътстват отношенията ви, как няма да можете или да искате да се отлепите и за миг и с времето тази връзка няма да отслабне, а още повече ще укрепне. Другите хора също ще започнат да ви възприемат като едно цяло, а не като две отделни личности и това е нормално, предвид начина, по който се чувствате един с друг и един без друг.

Половинката не е вашето гадже, съпруг или партньор. Тя не е и ваш еквивалент. Напротив. Тя е всичко, което вие не сте, но в комбинация с вас образува едно неразривно цяло – тяло и дух, без които не можете. Половинката е липсващата част от вас, която ви придава завършеност. Дори да не я търсите целенасочено, тя ще ви намери, защото такава е мисията й. И най-големите скептици започват да вярват в тази вълшебна история, звучаща по-скоро като приказка, когато открият половинката си „случайно“.

Представете си пъзел, който сте наредили наполовина. Това, че сте успели да подредите всяко парченце в едната му част прави ли го завършен? Можете ли да кажете, че всеки елемент е на мястото си, когато другата страна все още е празна? Опитвали ли сте се да откриете последното липсващо парченце сред купа от неправилни такива? Как сте се чувствали, когато най-накрая успеете? Ако сте редили пъзели, то определено знаете какво усещане ви дава успешното му привършване. Само че за разлика от пъзела, намирайки се в живота, половинките тепърва започват своето съвместно пътешествие. Защото мисията им да се открият е само половината работа. Оттам нататък предстои не по-леката задача да запазят целостта си и никога повече да не се разделят.