Научихме ли житейските си уроци?

Повтарят ли се негативните сценарии в живота ви? Все ви изоставят мъжете или пък постоянно попадате в административен хаос – точно вашите документи са сгрешени или забравени, или веднъж годишно ви обират, а може би хора, на които вярвате внезапно ви предават за пореден път в живота ви?

Трудно е да наречем повторенията случайност, защото тези сцени в живота ни се разиграват отново и отново с упоритост, която само разумно същество може да прояви. А Вселената е разумна... и то не само според мистиците. Самият Юнг е казал, че неразрешените ни вътрешни конфликти се проявяват в живота ни като съдба. Учените отдават този феномен на незавършени процеси в мозъка, свързани със събития от детските ни години.

А процесите са незавършени, защото като деца не сме били в състояние да си обясним напълно живота и поведението на хората. Мозъкът пресъздава ситуацията отново и отново, докато я разберем и той спокойно може да приключи процеса и да прехвърли „папката“ с дадено събитие в „обработени“. Езотеричните учения говорят за житейски уроци, които трябва да научим преди душата ни да продължи израстването си. Всъщност, научната и мистичната гледна точка по въпроса не си противоречат, а се допълват идеално.



Още когато сме на пет години вече сме получили травмите, които ще предопределят живота ни нататък. Спонтанното дете се заменя с наранено дете. Травма и нараняване са много силни думи и в случая не трябва да се бъркат с идеята за умишлено злодеяние над детето. Детето ви може да се почувства изоставено, дори ако ви се налага да се върнете на работа по- рано след раждането му. Вие се грижите за него по същия всеотдаен начин, осигурили сте човек да го гледа през деня, вечер му давате цялата си любов, и въпреки това то може да израсне с дълбока травма от изоставяне и това да повлияе на изборите му в живота. То не е разбрало вашата нужда да спечелите пари, за да осигурите изхранването му. Детският мозък не би могъл да проумее нещо такова, за него мама просто я няма, а то не разбира защо.

Това не означава, че всяко дете в тази ситуация би израснало с този отпечатък, обикновено децата имат страховете на родителите си и поведението им е много сходно, когато пораснат. Но да кажем, че детето наистина се чувства изоставено. С годините то започва да се самосъжалява, става по- пасивно и развива поведение на емоционална жертва. Вместо активно да иска и да търси щастието в живота си, започва да чака да бъде спасено.
Колкото повече се чувства пренебрегнат – вече като голям човек- толкова повече хората наистина го пренебрегват. Бои се от изоставянето, а непрекъснато го изоставят.



Много пъти, незабелязано минават поколения, преди някой да проникне дълбоко и да разучи болката си, след което да промени поведението си и да спаси децата си от този модел. Самосъжалението е само пример.

За да прикрием разнообразните си детски страхове, създаваме също толкова разнообразни маски. Ако искаме постоянно да контролираме хората и не ги оставяме да свършат нещо сами, това е маска, ако знаем винаги отговора, това е маска, ако сме винаги обвиняващи, това е маска, ако се цупим за щяло и нещяло, също е маска. На всяко подобно поведение, животът отговаря с пъстри ситуации. Ако сме много педантични, все ще ни се случват неща, които ни карат да действаме извън плана си. Ако сме крайни материалисти, може да ни оберат, за да разберем какво е да си лишен от скъпите си вещи. Ако сме високомерни и все компетентни, животът ще ни залее с хора и ситуации, с които не знаем какво да правим и как да постъпим.

Хората край нас също са част от „заговора“. Преди седмица една мила млада дама сподели с въздишка с мен, че напоследък всички жени са ужасно агресивни, а всички мъже са много мекушави. Замислих се, че не се сещам дори за една жена или един мъж в моето обкръжение, които да отговарят на това описание. После се опитах да й кажа, че нейната реалност е такава по някаква причина, а тя уверено продължи: „Не е моята реалност, дори по телевизията чувам все за такива случаи...“ Да, телевизията също е част от нашата реалност, един и същ репортаж може да бъде „чут“ по най- различни начини от различните хора. Правят ни впечатление и запомняме само нещата, които резонират с нас.



Като разпознаем ролите си с пълна честност пред себе си можем да видим миналото в нова светлина. Тогава разбираме, че в повечето случаи никой не е искал да ни нарани умишлено, а дори да е искал, причината е в неговите личностни проблеми, не в нас.

Има и още една добра новина - осъзнаването, че можем да променим живота си, е първата и най- важната стъпка към излекуването на живота ни. Това е много трудна крачка, защото сме склонни да приемаме своите истини за общовалидни и общочовешки. А малки промени от наша страна могат трайно да изместят реалността ни в положителна посока- това е като заплетен възел, с едно правилно движение целият възел се разплита.