Да се гмурнеш. Буквално.

Както всяка година, морските ни приключения занимават умовете и сърцата ни още от пролетта. Планирането на локацията не е проблем: северното черноморие е нашето. Били сме в Гърция и в Египет, не е като да не сме опитали и чуждоземските морета, но – наистина, у дома ни е най-добре, тук е нашият свят. Вероятно защото на север от Каварна има кътчета, които се посещават от малцина – а именно спокойствието и безлюдните места са ни по сърце. Аз не съм добър плувец, нито съм се гмуркала някога. Кой знае защо обаче реших (като жабата от историята с подковаването на коня), че ми е ред да опитам гмуркането – нали съм вече голямо момиче :).

Известно е, първите опити за плуване под вода се извършват с помощта на тръстикови пръчки. Към 1535 година биват изработени водолазният звънец и камерата за спускане на водолази (оригиналната идея принадлежи на Леонардо да Винчи).След първите водолазни костюми от кожа, които позволявали спускане до 18 метра, се изработват и металните подводни шлемове. До началото на XIX-ти век подаването на въздух става само от повърхността. През 1865г е конструиран сферичният въздушен контейнер с регулатор, който водолазите носят на гърба си при спускането. Към 1900-та година започват и първите проучвания на влиянието на водното налягане върху човешкия организъм.Аквалангът, почти във вида, познат ни и днес, е изобретен през 1943г от френския изследовател и еколог Жак-Ив Кусто, съвместно с Емил Ганян.

В наши дни водолазното оборудване се дели на леководолазно и тежководолазно. За да си леководолаз е задължително да имаш: поне един партньор (за неопитните - вещ инструктор или дори двама такива), плавници, подводна маска, акваланг, водолазен костюм, шнорхел. Ако гмуркането отдавна е станало част от втората ти природа, то можеш да опиташ подводния риболов и/ли да изследваш потънали морски съдове (не особено проучвани такива има, да речем, край Дуранкулак) – като в тези случаи, освен партньор/втори гмуркач, ще са ти нужни нож, компас, фенер и харпун.

Местата за гмуркане с инструктор по нашето Черноморие не са малко. Изброявам тези, които са ми известни. На юг: в Созопол, в селата Китен и Лозенец, на „Арапя” и „Силистар”. На север: в „Златни пясъци”, „Албена”, селата Тюленово и Свети Никола (по-точно, на „Русалка”), в село Българево (на „Болата”) и, разбира се, във Варна. Всъщност БНАПД (Българска асоциация за подводна дейност) е със седалище именно във Варна, във Варна се намира и българският „Черноморски водолазен център”.

Та този месец септември се свързах с представител на варненски клуб, с който се видяхме във водолазната база в село Тюленово. Както винаги, каквото и да правим със съпруга ми, децата са и бяха плътно до нас. Водолазният инструктор ме попита плувам ли, гмуркала ли съм се досега и дали, като цяло, имам страх от водата. Тъй като, общо взето, плувам и водата ме привлича, бях убедена, че трябва да се справя. Подпомогната от двамата водолази, които се приготвиха да влязат в морето с мен, след десетина минути пъшкане и усилия, все пак, облякох водолазния костюм. Кислородните бутилки и коланът с тежестите се оказаха толкова тежки, че буквално те повличат назад и надолу – затова е по-добре максимално бързо да влезеш във водата или да си ги сложиш, влизайки в морето (иначе, както беше в моя случай, рискуваш да се строполиш :) (Благодаря за търпението и разбирането на Д-р Дамян Дамянов, моят първи водолазен инструктор!). Водолазите имат свой жестомимичен език и поведение, които си длъжен да усвоиш добре. Дисциплината и придържането в близост до единия инструктор също са абсолютно задължителни.

И така, амбицирана и подкрепяна от най-близките ми, се потопих в любимото море.... Възторгът ми обаче беше изключително кратък – защото усетих бучене и болка в ушите. За мой срам, презряна от самата себе си, обсипана със справедливите недоумения и на двамата инструктори, се оказах неспособна за водолазно преживяване (обещах си да опитам отново, с водолазно боне). И тогава, спасението се оказа съвсем наблизо, „отсрами” ме едно дете.

Единадесетгодишната ми дъщеря, далеч по-смела от мен, ловко и без превземки облече костюма ми, екипира се с нужното оборудване и, нали вече беше изслушала моя инструктаж, без излишно губене на време, спокойно навлезе в морето. Да, знаех, че тя плува добре, но не знаех, че – предвид възрастта и, ще е възможно да се случи ставащото.

За да не отегчавам, ще добавя само, че тя се оказа наистина добра; след навършване на необходимата 12-годишна възраст и полагане на изпит, би могла да стане член на водолазната асоциация.

И накрая, не мога да се въздържа да направя следния кратък анонс. Ако решите да се запознаете с невероятните места на север от Каварна, не пропускайте да посетите лагуната „Болата” (вписана на 26.09.2012г в международния клуб на „Най-красивите заливи в света”), нос „Калиакра” и крепостта там (разположени в близост до село Българево), Зеленият образователен център в град Шабла, резервата „Яйлата” (с удивителни археологически паметници, непосредствено до село Камен бряг), храма на богинята Кибела насред Дуранкулашкото езеро (недоизследван; за щастие, идущата година се предвижда почване на археологическа дейност).
....... И ако се окаже, че водолазният спорт е вашият, не е необходимо непременно да сте на Малдивите; да не забравяме, че той може да се практикува почти целогодишно и у нас – особено, ако живеете, за разлика от мен, в близост до прекрасното ни море.