Сюзън Зонтаг: "Да фотографирате означава да удостоите със значение."

Сюзън Зонтаг (16 януари 1933 г. - 28 декември 2004 г.) е известна публицистка, есеистка, писателка и културна критичка.

Областите на нейния интерес са фотографията, културата, литературата, съвременното общество, политиката. Учила в четири от най-престижните университети в света - Чикагския университет, Оксфорд, Харвард и Сорбоната, с много престижни академични награди и отличия, тя е автор на произведения в областта на теорията на литературата и изкуството "Срещу интерпретацията" (1966 г.), "За фотографията" (1975 г.). Нейни са и книгите, посветени на проблемите на съвремието: "СПИН и неговите метафори" (1988 г.), "Болестта като метафора" (1989 г.), "В Америка" (1999 г.). Сред по-известните й романи са "Благодетелят" (1963 г.) и "Аз и тъй нататък" (1990 г.).


"Живеем в епоха, която съзнателно преследва здравето, но само вярва в съществуването на болестите."

"Животът на твореца е воден, направляван и контролиран от скуката. Избягването на скуката е една от най-важните цели."

"Интелигентността е действително един вид вкус: вкус към идеи."

"Интерпретацията е отмъщението на интелекта срещу изкуството."

"Истината е равновесие. Обаче обратното на истината, което е неравновесие, може да не е лъжа."

"Казват ни, че трябва да изберем – между старото и новото. В действителност ние трябва да изберем и двете. Какво е животът, ако не поредица преговори между старото и новото?"

"Моята представа за писател: някой, който се интересува от всичко."

"Мълчанието неизбежно си остава форма на словото."

"Не всички форми на насилие са еднакво осъдителни; не всички войни са еднакво несправедливи."

"Писателят, мисля, е човек, който обръща внимание на света."

"Реалността е започнала да прилича все повече и повече на това, което показва фотоапаратът."

"Това, от което се нуждаем, е да използваме това, което имаме."

"Фотоапаратът прави всеки от нас турист в света на другите хора и евентуално в своя собствен."