Хубаво е да живееш във Варна, особено през лятото...От Южният плаж до Почивка е само пясъчна ивица, на която можеш да опънеш хавлията и да се радваш на жарките слънчеви лъчи. Ако пък градските плажове не ти харесват, само няколко километра по на север се намират големите комплекси Св. Константин и Елена, Златни пясъци и Албена. И дори да си кажеш: „хубаво, хубаво, ама много туристи, голяма суматоха”, има къде да избягаш и от цивилизацията – този път на юг. Там са скътани не заселените още от чадъри плажове Фичоза, Черноморец, Паша дере, устието на Камчия, Кара дере.
Лошото на това да живееш във Варна е, че странстваш само в този определен ареал, а за останалите части на Черноморието имаш само някаква далечна и мъглява представа. Най-много да отидеш до Созопол или Несебър, привлечен от грандиозната им слава и нито стъпка по на юг.
И аз, като всеки средностатистически варненски гражданин, смятах, че едва ли Южното Черноморие може да ме изненада с каквото и да било, докато не реших да проверя сама. Направих грешката да споделя намеренията си с неколцина приятели, които ме изгледаха със съжалително недоумение – та нали морето ми е буквално пред носа, а аз ще прахосвам толкова време и средства, само за да отида малко по на юг. Затова реших да не приказвам повече, а направо да действам – стегнах багажа и потеглих към непознатите заливи.
Реших да действам на принципа – колкото по-далеч, толкова по добре. Затова подминах всички нашумели курорти, опасани с огромни, зловещи строежи и отпраших направо към турската граница. Исках да сменя пренаселената обстановка с някое диво и спокойно място. След като подминах Царево усетих, че вече съм на верен път. Заизнизваха се малки селища, между които морето се откриваше с цялото си великолепие, а заобиколени с гъста растителност реки, течаха бавно, но неотменно към него. Така стигнах до Синеморец и реших това да е първото място, на което да се установя.
Странното съчетание между типично селски къщички с разхвърляни дворове и изникналите между тях нови триетажни хотели веднага ме завладя. Тези два свята тук не се отблъскват, а напротив – съществуват в прекрасна симбиоза. Бурените край пътя, неасфалтираните улици, засипани с чакъл, ароматът на домашни гозби, който се носи из въздуха и щъкащите насам-натам новородените котенца ме потопиха напълно в носталгична атмосфера на детските ми спомени. При това без да се налага да търпя битовите несгоди, които обикновено съпътстват животът на село като външен клозет, импровизиран душ под сайванта и вековна мръсотия.
След като останах очарована от хотелчето, в което се настаних, изпаднах в кратки колебания към кой плаж първо да се отправя. За тези, които не знаят – Синеморец е разположен върху полуостров и морските води го обграждат от три страни. Съответно малкото селце има няколко големи плажа – Косите, Бутамята и Липите. Намирах се в северната част на селцето и тъй като времето беше напреднало реших да се отправя към най-близкият плаж Косите. Докато слизах по склона, надвиснал над морето пред очите ми се разкри чудна гледка. Разтърках очи, за да се уверя, че е истина. На преден план няколко полудиви коне пасяха от ниската трева, а в далечината река Велека се вливаше с пясъчна коса в морските води. Плажът, които оставаше между двата водни басейна бе приличен на остров, защото тъмни скали скриваха единствената му връзка с сушата. Наситените, ярки цветове на тюркоазените морски води и блатистата растителност край реката засилваха нереалността на пейзажа.
Добави в любими
Отпечатай
Изпрати
