Начало
Здраве и Красота
Кариера
Моят дом
Двама+
Кулинария
Време за мен
Регистрация       e-mail:       парола:      

Професия "Домакиня"



        Добави в любими         Коментирай         Отпечатай         Изпрати
Имало времена, когато никой не се е замислял над това – „Професия – домакиня”. И че жената изобщо може да има професия. Когато било ясно, че е добре за нея тя да е именно такава цял живот – от дете да се приучава към съвестно изпълняване на „професионалните си задължения” и да предава опита напред над женското потомство, евентуално да бъде строг съдник над отклонилите се. Говорим за 50-те години, но някъде другаде. Защото у нас, социалистическата жена е била активен труженик, стожер не само на семейството, но на индустрията и селското стопанство. Все пак, първичната й природа, качества, пряко произтичащи от пола, и възпитанието, й отреждат тази роля за главна във филма „Ролята на жената в обществото”.

И когато се затръби за еманципация, равноправие, за отхвърляне на мъжкото господство в обществения, политически и какъвто и да е живот, о, тогава „домакиня” стана много мръсна дума. Работещите жени, независимите жени, те натириха „жената, която само си седи в къщи и гледа децата” в последната дупка на социалната решетка. Колко по- престижно е да изкарваш сам парите си, да си независим в поведението си, да имаш своето ценно място в обществото - наравно с мъжете. Така е, тези жени постигнаха много. Те работят, съзнателно или не, и за вдъхновение на много други, а това е благородна задача, един вид - мисионерска. Една жена трябва да знае, че има право на избор, как да протече животът й, дори и това да е с етикет „стара мома без деца”. А домакинята през това време съвестно си върши задълженията, готви вкусно, изпира перфектно, поддържа изрядна чистота, обгрижва децата пълноценно и винаги намира време и усмивка за уморения от работа съпруг. „Ами да се оправя”, би казала нейната посестрима в делови костюм от отсрещния тротоар, „Това си е надробила”.

На нея не й хрумват обаче някои неща:

Тя няма избор. Липсата на избор понякога наистина е липса на избор. Тоест – една жена толкова упорито е възпитавана по един модел, че няма сетивата да открие друг. И това не е неин порок. Може би заслужава да получи и друг поглед, но може би няма очите да го види. Може би има жени, които не познават друго място за себе си в света – така е била майка й, така – баба й. Трудно е да се разбере отвън, но в селата и малките градове е точно така.

Тя всъщност не иска друго за себе си. Има много жени, които не блестят ( в техните си очи ) с особени възможности – нямат подходящо образование или социален статус, живеят в малък град без особени перспективи за младите жени и руслото, в което се впускат за тях не е затвор, а единственият живот, който могат да имат. И го искат. Защото понякога промяната изисква усилия и жертви, които не всеки е готов да плати.

Тя е достатъчно материално задоволена. Замислете се, основно финансите са мотив хората да работят. Това, че мъжът е финансов стожер на семейството, понякога е умишлено отстъпена роля. За много жени да се работи е уморително, ненужно пилеене на време. Може да пазаруват, да ходят на почивка, да се срещат с приятелки, много, много по- смислени дейности. И това също не бива да е осъдително – всеки живее живота си, както намери за добре и както обстоятелствата го позволяват.

Тя взима много на сериозно майчинството. А това изобщо не е незначителен аргумент днешни дни. На фона на общото безхаберие към възпитанието и отглеждането на дете, има жени, които много се вживяват в тази роля. Дори я приемат за мисия. Склонни са да пренебрегнат своите нужди, в името на едно пълноценно, здраво детство. Отричат яслите и детските градини, но не спират да водят децата на площадки, занимания, спорт и какво ли не – пишат домашни, гледат всеотдайно болните мъници и им дават пълното възможно разнообразие на живота.

А има и такива работещи жени, които, тайно или явно, завиждат на домакините. Ако не им се налагаше да попълва семейния бюджет, много от тях със сигурност си представят живот в розово между четирите стени на жилището си. Да си гледат телевизия, да си бъркат кексове, да пуснат една прахосмукачка и да стане време да се взимат децата от училище, пазаруване или друго подобно приключение. Какъв чудесен ден е това, в сравнение с кисел шеф, трафика рано сутрин, неприятните колеги и досадната работа.

И тук идва една ужасна заблуда – че да си домакиня всъщност е много лесно и всеки го може, само да има тази ( финансова ) възможност. Че денят се изчерпва с няколко задължения и после – кой каквото му е на сърце. Това изобщо не е вярно.

Къщната работа НИКОГА не свършва. Домът е нескончаем източник на разхвърляност, прах, миене, чистене, гладене, пране и подреждането му. Тя е ужасно изморителна, неблагодарна, защото в най- добрия случай не бива да си личи, че е извършвана.

Да се грижиш за едно, какво остава за повече, деца – по цял ден – никак не е лесно. Шумът, игрите, храненето, търчането след тях. Грижата, когато са болни. Дейностите са толкова разнопосочни – от психолог и лекар през механик на играчки, та чак до ролята на някое екзотично животно.

Да си домакиня означава много често, но не е правило, да поизостанеш малко от света. Той все повече се свива, когато изпълняваш само тези задължения. Спираш да следиш новините, срещите с приятелки оредяват, контактите като цяло се ограничават, позанемаряваш външния вид, освен ако не си от тези съвършените, "отчаяни съпруги".

Защо се получава така, че мъжкият образ – глава на семейство – остава сравнително единен? Макар и да е поизпразнен от съдържание, защото днешното семейство значително промени характеристиките си. А женският образ е двубой или крехко примирие на домакинята срещу работещата жена? Защо позволяваме да се вписваме в роли, които сами противопоставяме? Да се балансира между двете – много трудно е. Изчислено е, че от 12 часовия активен ден, жената „бие” по часове труд мъжа във домакинстване, грижа за децата, грижа за дома, но се движи в неговия 8 часов работен ден. Е, много жени са принудени да съчетават и двете роли. И това вече ми се струва истинско геройство. Резултатът е равен. Но на каква цена?
Коментари
2013-11-08 #1
Инна Георгиева
Мария, добре дошла!
Съждавайки по темата ми хрумват един-два въпроса: Съзнателно иска ли една домакиня, възпитавайка децата си, да ги научи на този модел, "жената да е домакиня, а мъжа е..." - поне тези, които познавам, не желаят. По-скоро май искат децата им да се образоват по-добре, надали с идеята да практикуват висша математика над чиниите. Повечето хора искат децата им да се интегрират в обществото, да постигнат някакъв напредък (каквото и да значи това), вродено ни е, предполагам. Възможно ли е това, ако ти самия си откъснат от обществото? Честно казано, едва ли...

Без да омаловажавам това, което прави една домакиня, защото поне повечето от нас са И това, искам да обърна внимание, че не всяка жена, която си стои у дома "съвестно си върши задълженията, готви вкусно, изпира перфектно, поддържа изрядна чистота, обгрижва децата пълноценно и винаги намира време и усмивка за уморения от работа съпруг". Човек у дома, извън обществото е склонен да се спусне по течението, много ясно има някои изключения, но както се казва, по-скоро потвърждават правилото..
Вашият коментар
* Моля, използвайте КИРИЛИЦА, по лесно е и за писане и за четене. НЕ пишете само с ГЛАВНИ букви.
Име:
e-mail:
 код:
информирай ме, ако някой друг коментира тази тема
· Забавления на плажа
· Да си хванеш любовник от скука
· Клюката – антидот на скуката
· Откровено за майчинството между митовете и истините, които никой не признава
· Защо майките трябва да слушат единствено бебето и инстинкта си?
· Еднообразие във връзката или еднообразие в ежедневието?
· Да научим детето да играе само
· 7 дразнещи навика на поколение Z
· Детството в снимки, цитати и няколко думи от сърце
· Въображаемите ни врагове
· Уморена ли е душата ви?
· Скуката не е толкова страшна, колкото изглежда
· „Вечните хитове на България“, които жените слушат до болка, кръв и посиняване
· Циганското лято на живота ни
· Самодостатъчните жени
· Защо нараняваме близките си най-силно и как да спрем да го правим?
· Шрифт на кирилица , който помага на деца и възрастни с дислексия (свали от тук)
· Когато изразяваме мнение - осъждаме или обсъждаме?
Неделя
27
Ноември 2022
П
В
С
Ч
П
С
Н
1
2
3
4
5
6

7
8
9
10
11
12
13

14
15
16
17
18
19
20

21
22
23
24
25
26
27

28
29
30
Абонирай се за новости
Така няма да пропускаш новите и интересни неща
26 март - "Лилав ден" в подкрепа на хората с епилепсия
На 26 март отбелязваме "Лилав ден" (Purple day), като знак на съпричастност и толерантност към хората,...
Видове главоболие и как да се справим с тях
Едва ли има човек, който да не е страдал от главоболие – в някои случаи този неприятен проблем може...
„Вечните хитове на България“, които жените слушат до болка, кръв и посиняване
Български фонд за жените стартира кампанията по повод 25 ноември - Международния ден на ООН за борба...
Йоните - енергия от въздуха
Често говорим за химическия състав на въздуха, но не само от наличието или отсъствието на замърсители...
Щастието – избор или следствие?
Една вечер в колата, моят приятел ме попита, какъв е смисълът на живота според мен? Да си щастлив – казах...
Радиацията на мобилните телефони - I
Отживелица е ежедневието на 90-те, когато, налагайки се да говориш по телефона, звъниш от вкъщи от телефон...
Ползите от ледено студените душове
Почти всеки се наслаждава на дълготрайния горещ душ след натоварен работен ден, оставяйки се на благоприятния...
Безопасни ли са дамските тампони
Първият тампон е създаден преди 80 г., но и до днес не е открито по-удобно средство за интимна хигиена...
Клечки за зъби и още нещо
Не, не става дума за клечките, с които сме свикнали от време на време скришом или не да почистваме остатъците...
Активното раждане е право и избор за всяка жена
Първата мисъл, която думата „раждане“ предизвиква у повечето млади жени, на които предстои да имат дете,...
Национална лятна АНТИСПИН кампания "Животът е безценен!"
За десета поредна година Програма „Превенция и контрол на ХИВ/СПИН”, финансирана от Глобалния фонд за...
Страховете в любовта - пречка към щастието ни
Понякога в живота ни се случва отчаяно да търсим любовта, а тя все да ни се изплъзва – не срещаме подходящ...
Сутрешни ритуали за страхотен ден
Когато един ден започне без тонус и енергия, той върви така до вечерта. Задълженията ни се струват безкрайни,...
Играта на децата - чиста наука. Науката - чиста игра
Учените все по-активно изследват играта на децата и откриват повече сходства между нея и собствената...
Обяд за училище - здравословен, питателен, от вкъщи
Започна учебната година, а и много от нас вече се завърнаха в офисите на пълна пара. Като родители, загрижени...
Когато искаме да качим няколко килограма, но не знаем как
Непрекъснато и навсякъде слушаме и четем за диети за отслабване. Дали обаче се замисляме за жените, които...
Самонараняването при децата и тинейджърите
Забелязали сте, че в последно време детето се удря само с юмручета, блъска си главата в стената, драска...
Коледните пости на едно момче: Какво да хапнем,ден 30
Ден 30 от Коледните пости. С наближаването на Коледа почти не ми остава време за нищо. Работните ангажименти...
Синапът - броня на доброто здраве
Подобно на резкия и наситен вкус на истинската (домашна) горчица, направена с току-що смлени синапени...
В търсене на истинското призвание
Обкръжението ми изобилства от примери за хора, които не спират да търсят своето призвание, сменяйки почти...
Бок чой - екзотичният братовчед на зелето
Обичате ли зеле? Аз не съм сред най-големите му почитатели, но затова пък намерих идеалния му заместител,...
Как да се справим с пасивно-агресивен човек?
Пасивната агресия се отнася до хора, които са враждебни към нас, но не показват открито или пряко...
Арган - златно масло от дървото на живота
Златното масло се добива от непознатото у нас арганово дърво, което расте само на две места по целия...
Възможен ли е животът без боклук?
Американката Лорън Сингър (Lauren Singer) живее вече две години без да произвежда боклук (Zero Waste)....
Коледните пости на едно момче: Какво да хапнем,ден 18
Ден 18 от Коледните пости. Ехе, почти сме ги преполовили! Все още се чудя как моето момче реши да пости,...
Камъни и кристали. Как и дали наистина ни помагат? - II
Кехлибар ( янтар)- изкопаема смола, известна като камъкът на Слънцето. Лекува очите, ушите, гърлото,...
Здраве    Красота    Мода    Моят дом    Двама+    Кулинария    Време за мен    RSS     Реклама     Контакти
Hera.bg. Използването на материали разрешено само с писмено съгласие на Hera.bg
Hera.bg в Google+ и Facebook