Биопродуктите – лукс или разумна инвестиция в здравето I

Наричат ги различно – „органик” в Англия и САЩ, „био” в Швейцария, „екологични” в Германия, независимо от името обаче популярността на тези продукти расте в цял свят. Какво ги различава от останалите? Първото, което ни се набива на очи е двойно, в някои случаи дори тройно по-високата цена. И затова често ги подминаваме с възмущение, като предпочитаме да си купим примерно два килограма моркови от „нормалните”, вместо един от високите прескъпо „био”. Кой обаче от двата вида зеленчуци е по-нормален и кой в крайна сметка ще ни излезе на по-висока цена – за това си струва да се замислим.

Плодовете на цивилизацията
Лъскавите ябълки, свежите домати, огромните ягоди, гроздето са достъпни по всяко време на годината. Вече толкова сме свикнали с това, че го приемаме за съвсем нормално, без дори да се замисляме откъде на къде са се взели тези пресни картофи в супермаркета посред зима. Или пък как гроздето от Аржентина, което е изминало целия този дълъг път и е престояло по складове, има толкова сочен вид.

В действителност по-голямата част от плодовете, месото и рибата, които попадат на масата ни растат в изкуствени условия, далеч от природата и могат да се нарекат всякак, но не и „нормални”. Синтетичните торове, които се използват в конвенционалното земеделие ускоряват развитието на растенията, но намаляват устойчивостта им. За да оцелеят „изнежените” плодове и зеленчуци се нуждаят от все по-големи количества хербициди (за борба с плевелите ), пестициди (против болести) и инсектициди (за борба с вредителите). За да имат по-голяма трайност те се берат преди да достигнат зрялост и претърпяват „предпродажна” подготовка – обгазяване, облъчване с радиоактивни изотопи (например кобалт-60) или потапяне във фунгицидна баня. Но всички тези вещества по същество са токсини, които попадат и в нашия оргамизъм, рушат имунната ни система и са причина за голяма част от съвременните болести.

Месото на трапезата ни
В храната на пилетата, прасетата и говедата се добавят анаболи за по-бърз растеж и антибиотици, които трябва да компенсират лошите условия на живот – на тясно пространство и без слънчева светлина. Те се отлагат не само в месото на животните, но и в млякото и яйцата. Последвалата технологична обработка след това допълнително унищожава и малкото полезни вещества в тях, но затова пък ги „обогатява” с още химикали. Все още ли мислите, че това е нормално?