Твърде много информация, твърде много тревоги

Да си информиран днес не е привилегия и право. Днес това е цяло проклятие. Знаем повече от всякога, можем да проникнем до всяка точка на света, но това не ни прави нито по-щастливи, нито по-добри хора. Да си информиран е дрога, която ни прави нещастни и тревожни, но с мазохистично посягаме за нова. Медиите са нашите дилъри - източниците на информация са толкова много, експертите и научните изследвания, на които посредничат – безбройни и придават достоверност и на най-безумната новина, мода или тенденция. Отнася се за всичко в живота ни. Получаваме си дозата - сутрешни блокове и новини, лайфстайл издания, блогъри и self-help литература, приложна психология и всякакви уебминари, семинари по личностно развитие.



Резултатът от това е повече от объркващ. За един ден можем да прочетем или гледаме всякакви противоречащи си данни, всякакви изследвания от водещи експерти, но вместо да ни става по-ясно, ние се объркваме все повече. Объркването не е никак безобидно усещане – да не знаеш на кого да вярваш, да си мислиш, че през цялото време си пропуснал или объркал нещо, ражда огромна тревожност. Тревожността пък – нова зависимост: нужда от утеха. От някого, на когото можем да се доверим. Но на кого можем да се доверим? Което затваря кръга и чувството, което ни преследва, е, че сме попаднали в безизходица и безтегловност.

Защо социалните мрежи ни правят тревожни и нещастни

Една немалка част от най-големите ни тревоги могат да бъдат преодоляни и това е само въпрос на смяна на перспективата и на проява на увереност. Нищо друго. И когато приемем, че няма истинско, правилно решение, е време да се успокоим за:


Това, с което се храним

Приемете го – вие никога не се храните "правилно". Учените няма да спорят да откриват кое е най-здравословно, коя храна е по-„супер”. Да изследват нови храни, комбинации, диети. Тялото ни е все още неразгадана вселена, а ние постепенно и невъзвратимо унищожаваме природата на Земята, което влияе пряко на храната ни. Няма „чудодейни” рецепти, няма идеални решения и няма чиста храна – без ГМО, без пестициди. Млякото и месото са компроментирани, рибата е с живак и т.н. Дори и да избягате на село и сами да произвеждате храната си – знаете ли от къде идват семената ви, какво има в почвата и водата и дали пчелите не опрашват ГМО царевицата наред с вашата. На ръба на истерията всеки ден, нали?

Здравословният живот - баланс без крайности

Какво можем да направим, след като сме разбрали това?
Да проверяваме все пак източниците на храна и да четем етикетите.
Да избираме сезонни плодове и зеленчуци, традиционни за региона ни.
Да не купуваме пакетирани храни, а да наблягаме на суровите и на тези с кратък срок на годност.
Да си позволяваме любими, макар и нездравословни, храни от време на време.
Да търсим местна храна, домашно сготвена и без много съставки, които не познаваме.
Да споделяме храната с любимите си хора, да я превръщаме в преживяване, празненство на нашата връзка с тях.

“"Баланс и умереност" е ключът към това, което всъщност е храната – извор на живителна енергия, която ни изпълва с щастие и сила. ”

Нашите любовни връзки и статус

Всъщност отразяват много повече, отколкото „обвързан/необвързан”. В щастието на нашия любовен живот се крият разбиранията за щастие и личностна реализация, за женственост/мъжественост, някои остарели и някои вечни истини от миналите поколения, които са ни възпитавали или са ни давали неволен пример. Сложно е, определено. Не стига, че трудно се намираме, преодоляваме толкова много от себе си, за да се доверим и отдадем на някого, постоянно се тревожим това ли е, което искаме, и има ли още нещо, което не ни се предлага в настоящата връзка. Нашите първи любови, нашите най-големи любови, нашите неосъществени любови, разминаванията, изневерите, колебанията, първите крачки, разделите, разбитите ни сърца, новият кредит на доверие. Тази игра никога не свършва, нали? Адът обаче настава, когато нашите тревоги се срещнат с тези на човека до нас, когато нашата вселена от разбирания се срещнат с тези на другия. Екзистенциалната ни самота е толкова поглъщащо усещане, че за да се спасим от нея, се забъркваме във всякакви илюзии, които ни правят още по-нещастни на финала. Когато разбираме, че ние никога няма да бъдем щастливи с друг човек напълно и изцяло, идеален партньор не съществува.

Как вкопчването пречи на любовта

Какво можем да направим, след като сме разбрали това?

Да се успокоим и разберем, че идеален партньор не съществува, ние също не сме такива. Сравненията с други хора и връзки пречат на това разбиране.
Да спрем да пренасяме очаквания и копнежи по човек, който дори не подозира това. Всяка връзка е уникално добра и лоша едновременно.
Да не смятаме, че другият човек е отговорен за нашето щастие. Източниците на нашето щастие са в нас самите.
Да не се страхуваме да оставаме сами, да не се привързваме и да оставим пространства помежду си. Важи от първия ни ден заедно.
Да спрем да следваме съвети, включително и тези тук, ако усещаме, че те не работят за нашата връзка.
Да не се страхуваме да излезем от някоя връзка, ако не сме щастливи в нея, да не се страхуваме от самотата.
Да не спираме да осмисляме връзките си, кое в тях не е проработило, без да търсим вина и да се самонаказваме.

“Никой човек не може да открие любовта в друг, ако в себе си не е позволил това да стане. Ако не се е научил да владее егото си, което му пречи да види, че любовта е нещо повече от връзка между двама.”

Възпитанието на децата

Това е най-голямата и страшна отговорност. Мисълта, че не само отглеждаш, но и възпитаваш цял нов човек. Оставяш следите си по душата му, даваш наклон на цялата му личност - това е една огромна и страшна мисъл, нали? От друга страна връзката ти с другия родител дали задава здравословен модел на този човек и неговото бъдещо семейство? Какво прави един мъж добър баща? Дали е редно да оставаш с мъж, когото не обичаш, защото искаш детето ти да има двама родители или трябва да прекратиш това, за да не дадеш грешна представа за кое е нормално в едно семейство. Ами ежедневните неща – колко дълго да кърмиш, кога да го учиш на гърне, трябва ли да се оправя само на площадката, как да се справяш с пубертета около 3-тата година, с агресията и още, и още. Твърде много е. Затова идват всякакви психолози, педагози, теоретици и обикновени езотерици, които да готови да ти предложат последната и най-вярната теория. От една се мятаме на друга, приемаме и отхвърляме, борим се с вината, когато едната си противоречи с другата. Всичко това е ежедневието на всяка майка в една или друга степен. Е, няма идеални майки, идеални методи за възпитание. Хората сме толкова различни, защото ни възпитават различни родители.

Да отгледаш бебе - преди век и сега

Какво можем да направим, след като сме разбрали това?

Да се върнем към източника на нашите тревоги – самото дете. То е единственото нещо, което трябва да е в центъра на възпитанието и с точно нашето дете трябва да се съобразяваме.
Детето не ни принадлежи, то е част от време, което още не е дошло. То е свободна душа, която има нужда да бъде научена как по-добре да изразява себе си в това време, което ние не виждаме и не можем да предвидим.
Детето не е проекция на нашето его, нашите неосъзществени мечти, неуспехи и копнежи. То е отделна личност, която има свой път и ние сме тук да му помогнем да застане на него.
Детето има нужда от поставяне на граници, които да бъдат по негова мярка, за да разбере себе си и света. То винаги ще ги изпитва, това е част от неговото търсене, и ние трябва да сме твърди, последователни и честни с него, когато ги устояваме.
Детето има нужда да усеща, че каквото и да става, ние ще сме там. То е доверчиво по природа, но доверието е крехко нещо. Не трябва да злоупотребяваме, а напротив – да му вдъхваме увереност, която е адекватна и разумна.
И както с мъжете – децата не са отговори на нашето търсене на щастие. Те не ни правят съвършени и не са длъжни да се справят с нашата самотност. Напълно в реда на нещата е да не искаме деца, както и трайно обвързване.

“"Добрият родител" е фикция, каквато е "доброто дете". Можем само да се надяваме, че сме ги научили да обичат, да вярват в себе си и да имат свободен дух.”