Когато усмивката е малко насила

Има моменти, в които хич не ти е до усмивка, но се усмихваш. За да скриеш своята уязвимост. За да покажеш, че хич не ти дреме. Или за да пребориш сам себе си. Когато усмивката дойде насила на лицето ни, ние я викаме по различни причини и тя е още един начин да взаимодействаме с другите, заедно с езика на тялото, със самите ни думи.


Усмивката на инат като щит

В какви ситуации може да се появи онази наша усмивка на инат? Всички сме имали моменти, в които сме се чувствали нападнати по някакъв повод. Имали сме дни, в които сме проявявали самоконтрол, за да избегнем негативни последствия от спор или скандали. Може просто да сме спирали разговора, без да отговаряме на нападките. Така сме преценили, защото другият не ни чува и ни се е струва безсмислено да го продължим. Знаем, че усмивката ни в тези ситуации ще ни помогне да се предпазим от негативно отношение и често може да подейства обезоръжаващо на нападателя. Тя е нашият нестандартен начин да избегнем конфликта. Чрез нея показваме нежеланието си да бъдем част от отрицателните емоции, отправени към нас. Нашата усмивка се оказва доста силен щит при отбрана. Щит, с който прекратяваме битката и не позволяваме да бъдем уязвени.


Усмивката ни на инат като оръжие

Има майстори на усмивката на инат, ехидната, която показва пренебрежение. Случва се така, че когато срещу тях стои някой запенил се от нерви нападател, те излизат от ситуацията с надменната си усмивка и го оставят...сам в своя гняв. Тогава ядът на нападателя упорства и може да стане страшничко, защото тази усмивка му казва “Не ми пука от думите ти. Не могат да ме засегнат”. Това направо го взривява. Той усеща пренебрежение към личността си или възприема усмивката на противника си за признак на превъзходство. Но след като тя е единствената реакция, никой не може да бъде нападнат за това, че мълчаливо се усмихва.


Кога усмивката насила показва истинските ни чувства?

С усмивката си на инат често казваме на другите “Добре съм”. Отвътре може да ни ври и кипи или да изпитваме силна болка, на лицето ни обаче се вижда усмивка. Може да е малко крива и горчива, но все пак е там. Най-близките ни хора често разпознават какво е състоянието ни отвъд нея. Когато я ползваме пред тях ни се иска да ги предпазим от състоянието си или сме се затворили и не желаем да го споделим. Но истинския приятел би изтрил тази нескопосана усмивка с добър разговор.


Лицемерната усмивка

Има хора, които използват усмивката като средство да покажат добронамереност, дори и когато хич не харесват човека срещу себе си. Толкова са свикнали да я използват, че тя се е превърнала в някакъв вид тик на лицето им. Лицемерните усмивки са прозрачни и лесно се разпознават. Тази фалшива усмивка загрозява лицето и показва истинската същност на този, който я ползва за манипулации. Хора, които се усмихват, а после говорят или вършат непочтени неща, трябва просто да бъдат избягвани. Откритите конфронтации само ще ни отровят.


Инатливата усмивка като автотерапия

Когато не се чувстваме добре усмивката може да ни подейства като измъкване от собствените ни отрицателни емоции. Нещо като начина, по който Барон Мюнхаузен се самоизмъква от тресавището, като се издърпва за собствената си плитка. Въпросът е дали ще позволим на усмивката си да стане истинска част от нас, а не да остане фалш за пред другите. Тя може да бъде нашата автотерапия, с която да променим придошлите в нас отрицателни емоции. Има успешни практики по смехотерапия, най-малкото, което можем да направим е да се погледаме малко в огледалото, усмихвайки се и да си припомним колко по-хубави и дружелюбни ставаме и как започваме да се харесваме. А от там ще дойде и по-високата самооценка, която има несъмнено притегателна сила.

Всеки от нас избира как да използва своята усмивка малко на инат. Когато имаме достатъчен опит с нейното въздействие сами избираме моментите и хората, на които да я покажем. Важното е да не губим искрената си усмивка. Така че - усмихвайте се на живота, това е важно!