Тайната на дългата младост

Всъщност някаква супер тайна няма, но има няколко важни неща, които са от първостепенно значение. Някои хора се придържат към тях спонтанно, други съзнателно, трети тотално ги пренебрегват. Затова има такива, които с чиста съвест могат да кажат „млад съм, но младост не помня“, и други – с младежко излъчване за дълго време.

От голямо значение е генът. Няма как да се отрече, че някои са младолики по природа. На тях по-бавно им побеляват косите, по-късно или никога не опадват. Дълго време те имат здрави зъби и добър тен на лицето. Може да се изброява още много. Факт е, че наследствеността, онова, което е закодирала в нас природата, е нещо, от което няма как да избягаме. Струва си обаче да обърнем внимание на всичко останало, което зависи изцяло и само от нас, за да бъдем по-дълго млади и жизнени.

За целта е важно да сме здрави. Това е нещо, на което само донякъде можем да влияем. В нашите ръце е обаче да живеем здравословно, да лекуваме болестите още в зародиш, когато се появят, да поддържаме душевния си мир, доколкото е възможно, защото повечето болести на тялото идват от дисбаланс в душата.

За да си по-дълго млад, е важно да се грижиш за себе си, да се поддържаш, без да прекаляваш. Това включва грижи за тялото, лицето, кожата. Не става въпрос за крайности, граничещи с безумства, като драстични диети, липосукции или пластични операции за премахване на бръчките. Но ежедневният крем за овлажняване кожата на лицето; сутрешната гимнастика дори само за 10 минути, продължителното вървене, са неща които не струват много нито като пари, нито като време, а са безценни за тонуса и външността ни.

Като продължение на домашната гимнастика и продължителното ходене, бих добавила, че е важно човек да бъде активен в ежедневието си. Застоялият живот е в дъното на много болести. Физическата активност може да се обогати с плуване в градския басейн или в морето през лятото, каране на колело или зимна разходка плюс бой със снежни топки през януари в парка. Важното е непременно да се забавляваш, а не да правиш нещо, защото трябва. Когато човек изпитва удоволствие, резултатът винаги е много по-добър.

Активността включва и всякакъв род ангажираност. Става дума за начин на живот – богат, наситен, интензивен, без да се прекалява. Ако по цял ден стоиш у дома в размъкнати дрехи, защото никой не те вижда как изглеждаш, ако нямаш желание и причина да излезеш навън и да направиш нещо, това е бавният и сигурен път към гасненето от всякакво естество.

Затова важното е човек да има интереси. Това звучи много общо, но младостта означава да се интересуваш от света около теб – от това, което се случва в твоя град и там някъде далеч на други континенти. Да влагаш страст в онова, което правиш. Един може да изпитва истинско вълнение, като експериментира нова рецепта в кухнята, друг – да бродира и така да пресъздава цели картини, трети - да ходи да играе народни танци в близкото читалище, четвърти да се е навил да учи испански по никое време само, защото езикът винаги му е харесвал.

Като допълнение – човек е млад, докато е любопитен. Любопитството е най-отличителна черта на децата – те се интересуват от всичко, задават въпроси, разпитват. Докато човек се вълнува, иска да научи, да разбере, да проникне в света наоколо, младежкото не го е напуснало. Когато загуби интереса си към малките ежедневни неща и големите световни събития, когато всичко му е безразлично или е с усещането, че знае вся и всьо, само мърмори, наставлява и недоволства – старостта го е грабнала в прегръдките си, без да се е усетил.

Младостта е в излъчването на погледа. Когато той е жив, сияещ, то тогава годините се стопяват. Когато е уморен, празен, поглед, който не очаква и не желае, този човек се е самооттеглил от живия живот. Младостта се изразява и чрез походката. Ако тя е енергична, или най-малкото напета, раменете изправени, човек изпраща послание на околните за оптимизъм. Когато крачи бавно и унило, раменете са отпуснати, погледът забит в земята – нещата не са никак добре.

За да си дълго млад, е нужно да носиш у себе си позитивизъм. Положителната нагласа е типична младите хора, класика е старците да са мизантропи. А позитивната или негативна жизнена позиция е изцяло в наши ръце.

С две думи – понятията младост и старост са не само биологични, колкото са състояния на тялото и много повече на душата. Познавам млади хора, които живеят и се държат като старци и други на солидни години, които излъчват цялата жизненост на света. В огромна степен от нас зависи от кои да бъдем.