2 май - св. равноапостолен цар Борис-Михаил - Покръстител на българите

На 2 май българската Църква чества паметта на цар Борис-Михаил – покръстителя на българския народ. Той е наречен "равноапостолен", защото неговото дело в България, отражението му на Балканите може да се равнява на делото на първите апостоли.

Цар Борис е роден като езичник, син на хан Пресиян и родственик на св. мъченик княз Боян Български (Пресиян е племенник на Маламир, а Боян е брат на Маламир). Борис се възкачва на престола през 852 г. Дипломатическият натиск българското царство да приеме християнството, владетелят да бъде кръстен, се усилва. Борис разбира обаче и политическите отражения на този акт и умело започва преговори и с Рим, и с Константинопол. Накрая Борис се кръщава с цялото си семейство и болярите през 865 г.. Постепенно започва и покръстването на народа, а с това - и неговото консолидиране в единна нация. Борис се отказва от ханската си титла и приема християнската "княз", както и името на своя кръстител - византийския император Михаил.

Цар Борис управлява до 889 г., но отново за кратко се връща на престола през 893 г., когато детронира първородния си син Владимир Расате и възкачва на престола по-малкия си син Симеон.

Това, което цар Борис извоюва за българската църква, е независимост от византийската църква и държава, сплотяване на прабългари и славяни в една нация с обща религия, владетел и в последствие - език. Делото му е продължено и в културно отношение от цар Симеон. Цар Борис осигурява през управлението си всички условия последвалият Златен век да бъде един от най-великите периоди в българската история.