Как да избегнем негативното (само)програмиране

Можем ли сами да програмираме така живота си, че да бъдем нещастни, в лошо здраве и да влияем негативно на децата си? Направете си експеримент – наблюдавайте един цял ден как хората в обкръжението ви с лекота боравят с изрази от типа: „Гади ми се от нея.“, „Посмъртно няма да се съглася на подобно нещо.“, „Мразя го в червата.“ или „Свят ми се завива като си помисля колко работа ме чака...“ Може би си мислите, че просто такъв си е изразът, но за да се утвърдят във времето подобни словосъчетания, си има причина. Причина или следствие са негативните изрази? И двете.

Ако ясно осъзнавахме заклинателната сила на думите си, речта ни нямаше да изобилства от такива изрази. Проблемът не е, че може да се „изтървем“ понякога с някой от тях, а че обикновено всеки от нас си има репертоар от негативизми и си ги изрежда ежедневно в най- различен контекст. Точно повторението е това, което кара цялото ни същество да излъчва като мощен предавател вибрацията на любимите ни отрицателни изказвания. А каквото излъчваме, това идва към нас. Има специалисти, които могат да разберат от какви болести страдаме, само като ни слушат какво говорим. Обичайно попадаме в омагьосан кръг – започваме да употребяваме изразите, защото интуицията ни подсказва връзката, но вместо да „прогледнем“ и да отстраним проблема, ние го затвърждаваме с многократни повторения.

Акция "Прочистване на речта"

Почистването на речта ни може да повлияе благотворно на здравето и на качеството на живота ни. Най- вече, защото чрез наблюдението съзираме взаимовръзките и обикновено променяме самите си негативни убеждения. Чистенето никак не е лесна работа. На мен ми отне месеци да заменя: „Обуй си пантофите, за да не настинеш!“ с „Обуй се, моля!“ или „Обуй се, за да си здрава!“ Майките би трябвало да са най- позитивно настроените същества, но реално точно от тях могат да се чуят най- екзотичните негативни фрази: „Момченце, слез от там, ще си строшиш главата!“, „Облечи се, че утре ще ми легнеш болен!“ Децата нямат нашата ценностна система, но ако искаме да ги научим, че здравето е висша ценност, заплахата едва ли е начин. Постоянното говорене за болести на майките, макар и с цел предпазване, може също да бъде много вредно, защото чрез него се настройваме на вибрация „болест“. Така че всеки разговор, който не води до конкретни действия за подобряване на здравето, е по- добре да бъде избегнат.

Има един анекдот, който прекрасно илюстрира лошите ни говорни навици – един мъж пътувал в автобуса и си мърморел: „Животът ми е скапан, жена ми е ужасно досадна, работата ми е гадна, а шефът ми е гадняр...“ Зад него стоял ангел, записвал си и въздъхнал: „Странни желания, но какво да правя, трябва да ги изпълнявам...“

Наблюдавайки речта си, ще опознаете себе си и ще надникнете в бъдещето си. Например, ако си повтаряте, че ви се повдига от работата ви, много е вероятно да си докарате стомашни проблеми, ако се задържите там. Нямате друг избор? Тогава задължително е да промените нагласата си и да се убедите, че за момента, това е най- правилното решение. Разказвате ли на приятелките си, че партньорът ви „задушава“? А може би страдате от респираторни заболявания? Време е за промяна – на самия живот или на отношението ни към него. Чрез негативните изрази сами си подсказваме кои отношения ни „тровят“, коя работа не е за нас, а осъзнаването е първата и най- важна крачка.

Още порция негативно програмиране

Думите не са единственият ни издайник. Втори експеримент може да си направите като огледате в какви цветове са облечени хората по улиците. Моето изследване сочи 80% в полза на тъмните нюанси. Наскоро ми разказаха за една бъдеща булка, която забранила на сватбата й да има жени облечени в ... черно. Очаквахте да е бяло, нали? Аз също. Но ако забраната за бяло си е чиста суета, то в забраната на черното има резон. Цветовете на дрехите също създават определено настроение в нас и ни настройват на определени честоти. Правилното ползване на цветовете е отдавна доказана терапия.

Много важен фактор е и обкръжението ни. Ако решите да се променяте, трябва да сте много упорити, за да окажете съпротива на всички приятели, роднини и колеги, които ще се опитат да ви въвлекат отново в черните краски на речта и ежедневието. Те не го правят умишлено, просто повечето хора не желаят да се променят и не им харесва някой друг да се променя. Ако искаме да дадем положителна посока на мисленето и живота си, би било добра идея да подбираме темите за разговор и компанията, с която общуваме.

Влиянието на медиите и интернет също не трябва да се подценява. Ако не можете да ги ограничите изобщо, намалете четенето и гледането на „ужасии“ до минимум, информирайте се само важните новини за деня. Безкрайното дискутиране на болести и брачни трудности по форумите отдавна е изместило изначалната им идея за взаимопомощ между хора със сродни проблеми. Помислете, доколко дискусиите онлайн ви зареждат с нови сили и оптимизъм и доколко скапват настроението ви и ви изцеждат.

В началото е добре да наблюдаваме и констатираме тези процеси при себе си и другите. Бързо ще открием потвърждение на всичко казано, но най- важната част е да преминем от наблюдение към действия и да се отървем от негативното програмиране около нас.