Начало
Здраве и Красота
Кариера
Моят дом
Двама+
Кулинария
Време за мен
Регистрация       e-mail:       парола:      

Къде отиват „ничиите” деца?



        Добави в любими         Коментирай         Отпечатай         Изпрати
Всъщност, те не са ничии. Не са сираци, а изоставени. Някои дори познават родителите си, една част са живели с тях и носят травмите от миналото. Но няма да говорим за тях като за деца, защото те вече са пораснали. Държавата се е грижила за тях, като под „грижа” разбираме пребиваването в дом до навършване на пълнолетие. Всяка година на големите празници се правят кампании за тях… За тези, които се смята, че нямат обич и топлина и биват съжалявани. Или пък са гледани с предразсъдъци. Истински не знаем много за тях или не ни интересува.

Имаме си достатъчно свои проблеми...


И винаги, когато обществото се сети за съществуването им покрай Коледа и Великден, 2-3 дни се оплакват съдбите им и се казва какво им е дарено. Говори се обаче за децата без да имаме представа какво става с тях, когато държавата вече не се грижи и не е длъжна. Къде и при кого отиват те? Ще имат ли дом, професия, ще имат ли шанс да учат? Дали изобщо са завършили средното си образование? За висшето… не смеем и да помислим.

Какви са техните възможности?


Когато са били физически обгрижвани в дома, дали са били подготвени за самостоятелен живот и възможно ли е изобщо да бъдат подготвени, докато са още деца? Колко от тях ще живеят на улицата като скитници, ще крадат, просят, проституират, ще се дрогират? Даваме ли си сметка дали са придобили умения да бъдат самостоятелни и да се справят дори с елементарните задачи сами – готвене, чистене, пазаруване, плащане на сметки…

Оказва се, че простите неща се оказват най-сложни и интегрирането на хора, прекарали първите 18 г. от живота си в изкуствена среда, е огромна стъпка напред. Пред тях стоят основно две възможности: или да провалят живота си, или да го изградят. За тези, които желаят да го изградят и като превенция срещу горните опасения, съществуват т. нар. „защитени” и „наблюдавани жилища”, в които се дава възможност за определен период – от няколко месеца до няколко години, бившите „деца на държавата” да си стъпят на краката и да бъдат подкрепени, да добият елементарни битови и социални умения, да получат образование, да си намерят стабилна работа и да се научат как да живеят като големи хора. Това обаче не е лесна задача. Съпротивите им са на всяка крачка и се оказва огромно предизвикателство да направиш дори една, без да се върнеш две назад. Свикнали да живеят на ръба на оцеляването и в риск, те трудно устояват дълго да водят „нормален живот” като „другите”. Животът е ден за ден.

Дарителството е другият капан, в който попадат тези пораснали деца. Свикнали, че тъй като са в „неравностойно положение”, хората им даряват, те продължават да го изискват и когато вече не са невръстни и се гневят, ако от тях започва да се иска нещо в замяна. Хората от друга страна, приемат своя акт на милосърдие като най-правилния начин да им помогнат, но това само затвърждава чувството им на заучена безпомощност, както и ги лишава от смисъл да се борят да постигнат нещо сами, да изработят парите, а след това да ги изхарчат. Бунтът да се трудят за това, което преди са получавали наготово, е огромен. След като не са имали нормално детство, не е много трудно да разберем защо не осъзнават, че вече са пораснали и правилата се променят.

Защо казваме, че са в риск? Риск от какво… от кого… Защо рискът при тях е по-голям? Макар да звучи парадоксално, в най-голям риск са тези, които искат да постигнат нещо значимо в живота си, защото те са най-склонни на необмислени действия и са готови на всичко, за да се измъкнат и да скъсат с миналото, от което се срамуват. Другият парадокс е, че цял живот живели в недоверие, те са склонни да се доверят на напълно непознати и да се подведат по обещания за живота, който никога не са имали, но за който са мечтали в сънищата си, тогава когато са искали да избягат от действителността и с детското си въображение са рисували картини на една друга реалност, дала им възможност да се съхранят през цялото тягостно време в институцията.

Рискът да бъдат въвлечени от трафик за проституция, просия, джебчийство и др. е много голям, а и самите трафиканти често използват именно тази слабост на жертвите си. Това за тях има и още един плюс – нямат близки, които да ги търсят, ако изчезнат и попаднат в мрежите им. Липсата на образование и работа, животът на улицата, в неподходяща компания, може да ги тласне към дрогата, престъпленията и пагубен начин на живот. Тогава мечтите от детството са отдавна забравени. И за втори път те ще бъдат отритнати от обществото, защото „ничиите деца” са се превърнали в престъпници.

Липсата на граници. За тях е нормално непознати да се хранят от една и съща чиния, да се разголват, независимо от разликата в пола, да говорят вулгарно за интимни неща, да изпитват уважение към авторитети – работодатели, директори, по-висшестоящи. Могат да смесят отношенията и да приемат някого едновременно и като баща, и като любовник, и като приятел и тези отношения да преливат без сами да си дават сметка, че е така. Трудно е да не навлязат в личното пространство на някого– нито физически, нито емоционално са разполагали с този лукс в детството си. Може да не успеят добре да разпознаят насилието в различните му форми или да го приемат като норма в живота. Всичко това ги прави уязвими, а необходимостта от подкрепа - още по-голяма.

Те и „другите”. Именно това е най-големият им проблем. Между тях и „другите” зее пропаст. Живеят с усещането, че са втора категория хора, че всички гледат на тях с пренебрежение. Когато пораснат, често крият от колегите си, от приятелите или партньорите си, че са били „ничии” и са расли в „институция”, която е „мръсна” дума в съзнанието им. Една малка част от тях се изправя да говори или да покаже чувствата си. Понякога крият уязвимостта си с всички сили и средства – може да видим много „мъжки” момичета, излезли от дома, които с визията и с поведението си се държат така, че да респектират всяко момче. В техния свят има строга йерархия и тя се пренася в живота извън институцията.

Изначалното чувство, че си бил изоставен, нежелан, отхвърлен от най-скъпите си хора, съпътства целия им живот. И на 18 г. проблемите им тепърва започват…


Цял живот трябва да догонват „другите”, да разчупват митовете за хората като тях и да опровергават усещането, че са ненужни и непотребни. А някои от тях могат много. Стига да искат и да повярват, че могат да бъдат, каквито поискат. И че зад всеки успех или провал стои нечий избор. Техният избор.

*Заглавната снимка е картината "Болното дете" на Едвард Мунк
Вашият коментар
* Моля, използвайте КИРИЛИЦА, по лесно е и за писане и за четене. НЕ пишете само с ГЛАВНИ букви.
Име:
e-mail:
 код:
информирай ме, ако някой друг коментира тази тема
· Когато изразяваме мнение - осъждаме или обсъждаме?
· За обидата и обидчивостта
· Как да се научим да бъдем по-любящи?
· Скуката не е толкова страшна, колкото изглежда
· Червената рокля - милиони шевове, които разбиха културните бариери
· Бъди!
· Домашно училище за позитивно мислене
· Синдромът на мама-квачка
· Безсънието до детската люлка
· Да научим детето да играе само
· Шрифт на кирилица , който помага на деца и възрастни с дислексия (свали от тук)
· Най-важните съвети в помощ на родителите на първокласниците
Четвъртък
18
Август 2022
П
В
С
Ч
П
С
Н

1
2
3
4
5
6
7

8
9
10
11
12
13
14

15
16
17
18
19
20
21

22
23
24
25
26
27
28

29
30
31
Абонирай се за новости
Така няма да пропускаш новите и интересни неща
Ако искате щастливи старини, инвестирайте в приятелствата си, сочи проучване
Общоприето е схващането, че човек остарява щастливо, ако има щастливо семеен живот. Но две скорошни изследвания...
Любовта е отговорност
Когато обичаме някого, това е отдаване докрай. Когато обичаме децата си, това е поемането на отговорност....
Прясното зеле - достъпно, традиционно и много полезно
Толкова сме свикнали с присъствието на прясното зеле на нашата трапеза, че далеч не обръщаме внимание...
3 нестандартни подхода за сваляне на тегло
Повечето от нас, които имат проблем с излишните килограми, обикновено се сблъскват с трудни за спазване...
Колко "натурални" са натуралните сокове
Повечето хора чистосърдечно се заблуждават, че всеки т. нар. "натурален сок", купен в магазина, е част...
Да събудим сексуалността си
Когато стане дума за страст, секс, обикновено говорим за връзки – как да запазим страстта по-дълго, как...
Завистта - чистата отрова в отношенията
Неоспорим факт е, че ние жените обичаме да споделяме много повече и по-често за разлика от мъжете. Понякога...
Видове нарушения на съня и как да се справим с тях?
Учени, специализирани в изследвания на съня, успяват да идентифицират над 80 вида нарушения, много...
5 неща, които да направим, ако се почувстваме самотни
На всекиго се случва - обвързани или не, разделени наскоро или с дългогодишна връзка. Чувството за самота...
Водораслите - новото 3 в 1
В България водораслите се асоциират предимно с плаж, море и досадни зелени растения, които ни се мотаят...
Леонардо да Винчи: "Умереността е надеждна защита от пороците."
"Ако се запасиш с търпение и проявиш старание, то засетите семена на знанието непременно ще дадат добър...
Как да проработи любовта: Забранете думата "връзка"
Екхарт Толе (р. 16 февруари 1948 г. в Германия като Улрих Толе, но гражданин на Канада) е наричан "един...
Върбинка против умора, изтощение и стрес
В нашата страна е широко разпространена и се нарича върбинка (Verbena officinalis). Тя е отдавна позната...
Хлорела – супер храна от дълбините на океана
Хлорела е синьо-зелено водорасло, определяна за “суперхрана” и богата на фитонутриенти (специфични съединения,...
Избелване на зъбите: митове и истини
Усмивката е нашата визитна картичка. Когато тя е ослепително бяла и красива, ще даряваме околните по-често...
В защита на Храната
Храната. Защо такова обичайно нещо като храната има нужда от защита? Според американският журналист и...
Ниско кръвно - как да го нормализираме?
Ако ушите ви пищят всеки път, щом станете рязко, олюлявате се за момент, виждате размазано, чувствате...
Ролите, които играе жената
Не е нужно да сте родена актриса, за да ви се налага да изиграете безброй роли в живота си. Замисляли...
Упражнения за проблемните зони
Понякога се опитваме да отслабваме чрез диети, но често резултатите не са равномерни и се чудим как можем...
Достъпни алтернативи на някои храни
Идеята да включваме към трапезата си храни от други географски ширини е много добра и е прекрасно, когато...
4 април - Национален ден на психолога
Денят на специалистите по психично здраве се празнува от 1995 г. насам. Той е учреден заради ролята им...
Как да предпазим очите си от влиянието на смартфоните?
Ако и вие сте сред хората, които проверяват смартфона си постоянно, шансовете очите ви да пострадат...
Децата - учители по емоционално здраве
Вероятно всяка майка не веднъж се е удивлявала на уникалната способност на детето си да смени истеричен...
Анорексия или просто диета - II
Правилният подход Но как да разберете в опасност ли е вашето дете? И как трябва да реагирате? На първо...
Аеробните занимания
Днес все повече фитнес и танцови клубове предлагат разнообразие от дейности и лутайки се из списъка трудно...
Сексизъм и сексуалната освободеност на жените - митове и двойни стандарти
Сексуалността е неделима част от всеки здрав психически и физически човек. Темата за сексуалната освободеност...
Силата на слънцето
Откакто сме родени, има някои обекти, които приемаме за даденост. Но ако се замислим, те спомагат начина...
Имунитетът по време на бременността
Всяка секунда десетки външни неприятели атакуват нашия организъм. Природата обаче ни е осигурила надеждна...
Всъщност се справяте много по-добре с живота
Обземат ли ви мрачни мисли често-често? Може би сте убедени, че в живота хич не ви върви, особено на...
Канцерогените – какво знаем и не знаем за тях
Злокачествените туморни образувания са известни от дълбока древност, но през последния един век са се...
Здраве    Красота    Мода    Моят дом    Двама+    Кулинария    Време за мен    RSS     Реклама     Контакти
Hera.bg. Използването на материали разрешено само с писмено съгласие на Hera.bg
Hera.bg в Google+ и Facebook