Начало
Здраве и Красота
Кариера
Моят дом
Двама+
Кулинария
Време за мен
Регистрация       e-mail:       парола:      

Къде отиват „ничиите” деца?



        Добави в любими         Коментирай         Отпечатай         Изпрати
Всъщност, те не са ничии. Не са сираци, а изоставени. Някои дори познават родителите си, една част са живели с тях и носят травмите от миналото. Но няма да говорим за тях като за деца, защото те вече са пораснали. Държавата се е грижила за тях, като под „грижа” разбираме пребиваването в дом до навършване на пълнолетие. Всяка година на големите празници се правят кампании за тях… За тези, които се смята, че нямат обич и топлина и биват съжалявани. Или пък са гледани с предразсъдъци. Истински не знаем много за тях или не ни интересува.

Имаме си достатъчно свои проблеми...


И винаги, когато обществото се сети за съществуването им покрай Коледа и Великден, 2-3 дни се оплакват съдбите им и се казва какво им е дарено. Говори се обаче за децата без да имаме представа какво става с тях, когато държавата вече не се грижи и не е длъжна. Къде и при кого отиват те? Ще имат ли дом, професия, ще имат ли шанс да учат? Дали изобщо са завършили средното си образование? За висшето… не смеем и да помислим.

Какви са техните възможности?


Когато са били физически обгрижвани в дома, дали са били подготвени за самостоятелен живот и възможно ли е изобщо да бъдат подготвени, докато са още деца? Колко от тях ще живеят на улицата като скитници, ще крадат, просят, проституират, ще се дрогират? Даваме ли си сметка дали са придобили умения да бъдат самостоятелни и да се справят дори с елементарните задачи сами – готвене, чистене, пазаруване, плащане на сметки…

Оказва се, че простите неща се оказват най-сложни и интегрирането на хора, прекарали първите 18 г. от живота си в изкуствена среда, е огромна стъпка напред. Пред тях стоят основно две възможности: или да провалят живота си, или да го изградят. За тези, които желаят да го изградят и като превенция срещу горните опасения, съществуват т. нар. „защитени” и „наблюдавани жилища”, в които се дава възможност за определен период – от няколко месеца до няколко години, бившите „деца на държавата” да си стъпят на краката и да бъдат подкрепени, да добият елементарни битови и социални умения, да получат образование, да си намерят стабилна работа и да се научат как да живеят като големи хора. Това обаче не е лесна задача. Съпротивите им са на всяка крачка и се оказва огромно предизвикателство да направиш дори една, без да се върнеш две назад. Свикнали да живеят на ръба на оцеляването и в риск, те трудно устояват дълго да водят „нормален живот” като „другите”. Животът е ден за ден.

Дарителството е другият капан, в който попадат тези пораснали деца. Свикнали, че тъй като са в „неравностойно положение”, хората им даряват, те продължават да го изискват и когато вече не са невръстни и се гневят, ако от тях започва да се иска нещо в замяна. Хората от друга страна, приемат своя акт на милосърдие като най-правилния начин да им помогнат, но това само затвърждава чувството им на заучена безпомощност, както и ги лишава от смисъл да се борят да постигнат нещо сами, да изработят парите, а след това да ги изхарчат. Бунтът да се трудят за това, което преди са получавали наготово, е огромен. След като не са имали нормално детство, не е много трудно да разберем защо не осъзнават, че вече са пораснали и правилата се променят.

Защо казваме, че са в риск? Риск от какво… от кого… Защо рискът при тях е по-голям? Макар да звучи парадоксално, в най-голям риск са тези, които искат да постигнат нещо значимо в живота си, защото те са най-склонни на необмислени действия и са готови на всичко, за да се измъкнат и да скъсат с миналото, от което се срамуват. Другият парадокс е, че цял живот живели в недоверие, те са склонни да се доверят на напълно непознати и да се подведат по обещания за живота, който никога не са имали, но за който са мечтали в сънищата си, тогава когато са искали да избягат от действителността и с детското си въображение са рисували картини на една друга реалност, дала им възможност да се съхранят през цялото тягостно време в институцията.

Рискът да бъдат въвлечени от трафик за проституция, просия, джебчийство и др. е много голям, а и самите трафиканти често използват именно тази слабост на жертвите си. Това за тях има и още един плюс – нямат близки, които да ги търсят, ако изчезнат и попаднат в мрежите им. Липсата на образование и работа, животът на улицата, в неподходяща компания, може да ги тласне към дрогата, престъпленията и пагубен начин на живот. Тогава мечтите от детството са отдавна забравени. И за втори път те ще бъдат отритнати от обществото, защото „ничиите деца” са се превърнали в престъпници.

Липсата на граници. За тях е нормално непознати да се хранят от една и съща чиния, да се разголват, независимо от разликата в пола, да говорят вулгарно за интимни неща, да изпитват уважение към авторитети – работодатели, директори, по-висшестоящи. Могат да смесят отношенията и да приемат някого едновременно и като баща, и като любовник, и като приятел и тези отношения да преливат без сами да си дават сметка, че е така. Трудно е да не навлязат в личното пространство на някого– нито физически, нито емоционално са разполагали с този лукс в детството си. Може да не успеят добре да разпознаят насилието в различните му форми или да го приемат като норма в живота. Всичко това ги прави уязвими, а необходимостта от подкрепа - още по-голяма.

Те и „другите”. Именно това е най-големият им проблем. Между тях и „другите” зее пропаст. Живеят с усещането, че са втора категория хора, че всички гледат на тях с пренебрежение. Когато пораснат, често крият от колегите си, от приятелите или партньорите си, че са били „ничии” и са расли в „институция”, която е „мръсна” дума в съзнанието им. Една малка част от тях се изправя да говори или да покаже чувствата си. Понякога крият уязвимостта си с всички сили и средства – може да видим много „мъжки” момичета, излезли от дома, които с визията и с поведението си се държат така, че да респектират всяко момче. В техния свят има строга йерархия и тя се пренася в живота извън институцията.

Изначалното чувство, че си бил изоставен, нежелан, отхвърлен от най-скъпите си хора, съпътства целия им живот. И на 18 г. проблемите им тепърва започват…


Цял живот трябва да догонват „другите”, да разчупват митовете за хората като тях и да опровергават усещането, че са ненужни и непотребни. А някои от тях могат много. Стига да искат и да повярват, че могат да бъдат, каквито поискат. И че зад всеки успех или провал стои нечий избор. Техният избор.

*Заглавната снимка е картината "Болното дете" на Едвард Мунк
Вашият коментар
* Моля, използвайте КИРИЛИЦА, по лесно е и за писане и за четене. НЕ пишете само с ГЛАВНИ букви.
Име:
e-mail:
 код:
информирай ме, ако някой друг коментира тази тема
· Защо нараняваме близките си най-силно и как да спрем да го правим?
· Когато изразяваме мнение - осъждаме или обсъждаме?
· За обидата и обидчивостта
· Скуката не е толкова страшна, колкото изглежда
· Червената рокля - милиони шевове, които разбиха културните бариери
· Бъди!
· Домашно училище за позитивно мислене
· Синдромът на мама-квачка
· Безсънието до детската люлка
· За какво да внимаваме при избор на детско яке
· Тротинетка за всяко дете – как да изберем
· Да научим детето да играе само
Четвъртък
7
Декември 2023
П
В
С
Ч
П
С
Н
1
2
3

4
5
6
7
8
9
10

11
12
13
14
15
16
17

18
19
20
21
22
23
24

25
26
27
28
29
30
31
Абонирай се за новости
Така няма да пропускаш новите и интересни неща
Здравни рискове от пушенето на наргиле
Наргилето е средство за пушене на тютюн с дълга история в културната традиция на Ориента. У нас напоследък...
От комплексите към освободеността - открийте сексуалността си
Имате ли задръжки в секса? "Та кой няма?!, ще кажете. Нормално е да е така, табутата вървят със сексуалното...
Диагноза: Сладка зависимост
„Чувствам се толкова подтисната днес, дали да не хапна малко шоколад” – такива спасителни мисли често...
Възможен ли е баланс между работа и семейство?
Няма как да оспорим факта, че разумните хора са онези, които винаги намират златната среда. Балансът...
Ползата от ферментиралите храни - II
Квасен хляб. Направата на хляб с квас е традиционна за много народи, включително и за нашия. При него...
Емоционалните нужди, за които не трябва да се извиняваме
Нуждаете ли се от повече разбиране или внимание? Усещате ли, че нещо не ви достига, а някак нямате смелост...
Скорбялата - енергия за тялото
Знаете какво е скорбяла, нали? Казано на прост език- добре познатото ни нишесте. И макар много от нас...
Пащърнакът – незаслужено пренебрегван
Той произхожда от Европа и Азия и в миналото е бил на изключителна почит на трапезата, докато не бива...
Тайните на ранното закаляване - II
За обличането и закаляването. Много родители се чудят, независимо колко е голямо детето, с какво да го...
Безопасни ли са оралните контрацептиви
Въпреки новопоявяващите се форми на контрацепция, противозачатъчните таблетки продължават да бъдат най-ефикасния...
Разходка по време на сън
Когато стане дума за сомнамбулизъм първото, което се сещам, е един френски комедиен филм - „Бонифас...
Ритъмът на сърцето - II
Кога да не мерим пулса? Когато: сме в изправено или легнало положение- най-малки стойности се отчитат...
Орехите – за здраво сърце и добро настроение
Забелязали ли сте че орехът изглежда точно като човешкия мозък? Според древна мъдрост това е много повече...
Изкуствените подсладители – коварната отрова
Около вредата от захарта съществува истинска параноя, наричана е бяла смърт или сладка отрова. Затова...
Кърменето никога не е било толкова красиво
Кърменето е естествено, колкото храненето. Нужда. Но при бебетата това не е нужда само от храна, а от...
Маточината успокоява, понижава кръвното, помага при тревожност и безсъние
Маточината е една от традиционните на българите билки. С произход Южна Европа, тя участва в медицината...
Една дъвка, моля!
Прототипът на съвременната дъвка е открит още в дълбока Древност, когато нашите предци са използвали...
Как да осъзнаем и използваме пълния си потенциал?
"Дали един човек е успешен или не, се определя не от способностите му, а от желанието му да достигне...
Етерично масло от джинджифил срещу възпаления и за засилване на имунитета
Джинджифилът е цъфтящо, многогодишно растение от семейство Zingiberaceae, има тесни, зелени листа и...
Тъгата - състояние, което трябва да приемем, за да го преодолеем
Тъгата е едно такова особено чувство, от което сякаш всеки иска да избяга. Напоследък все по-усилено...
Кривата на глада I
Какво различава захарта от фруктозата, типовото от бялото брашно? Отговорът е по-близо до математиката...
Увеличена трета сливица при децата
Проблемът с увеличената т.нар. трета сливица е много разпространен и един от най- честите поводи консултация...
Как да изберем подходящия вид йога за добро здраве?
Йогата е на път да се превърне в една от най-често използваните допълнителни и алтернативни здравни практики...
Сърцето ти е направено много по-силно от хората или нещата, които са го разбивали
Ти имаш необятна душа и винаги ще има хора, които няма да смеят да се доближат до теб от страх, че могат...
"Мамо, да ти разкажа ли един виц?"
Може ли едно дете да се научи на чувство за хумор? Зависи ли от гени или единствено от темперамента на...
Безсрамно за срамните болести
А сега преглътни това, което ядеш, допий си кафето и ако си от тези, които се изчервяват, стане ли дума...
Бъди!
Иди си купи онези обувки, животът е твърде кратък. Редовно си прави цитонамазка и мамография. Пътувай....
Неудобствата, които само дамите с голям бюст ще разберат
Обикновено хората си мислят, че дамите с голям бюст са щастливки. Мъжете ги обграждат с внимание или...
Вместо паста за зъби
Когато непредвидено ви свърши солта късно вечерта, може просто да отскочите до съседката за една лъжичка...
На 17-и ноември отбелязваме Международния ден за борба с рака на панкреаса
По традиция всяка година третият четвъртък от месец ноември се посвещава на Международния ден за борба...
Здраве    Красота    Мода    Моят дом    Двама+    Кулинария    Време за мен    RSS     Реклама     Контакти
Hera.bg. Използването на материали разрешено само с писмено съгласие на Hera.bg
Hera.bg в Facebook