Начало
Здраве и Красота
Кариера
Моят дом
Двама+
Кулинария
Време за мен
Регистрация       e-mail:       парола:      

Къде отиват „ничиите” деца?



        Добави в любими         Коментирай         Отпечатай         Изпрати
Всъщност, те не са ничии. Не са сираци, а изоставени. Някои дори познават родителите си, една част са живели с тях и носят травмите от миналото. Но няма да говорим за тях като за деца, защото те вече са пораснали. Държавата се е грижила за тях, като под „грижа” разбираме пребиваването в дом до навършване на пълнолетие. Всяка година на големите празници се правят кампании за тях… За тези, които се смята, че нямат обич и топлина и биват съжалявани. Или пък са гледани с предразсъдъци. Истински не знаем много за тях или не ни интересува.

Имаме си достатъчно свои проблеми...


И винаги, когато обществото се сети за съществуването им покрай Коледа и Великден, 2-3 дни се оплакват съдбите им и се казва какво им е дарено. Говори се обаче за децата без да имаме представа какво става с тях, когато държавата вече не се грижи и не е длъжна. Къде и при кого отиват те? Ще имат ли дом, професия, ще имат ли шанс да учат? Дали изобщо са завършили средното си образование? За висшето… не смеем и да помислим.

Какви са техните възможности?


Когато са били физически обгрижвани в дома, дали са били подготвени за самостоятелен живот и възможно ли е изобщо да бъдат подготвени, докато са още деца? Колко от тях ще живеят на улицата като скитници, ще крадат, просят, проституират, ще се дрогират? Даваме ли си сметка дали са придобили умения да бъдат самостоятелни и да се справят дори с елементарните задачи сами – готвене, чистене, пазаруване, плащане на сметки…

Оказва се, че простите неща се оказват най-сложни и интегрирането на хора, прекарали първите 18 г. от живота си в изкуствена среда, е огромна стъпка напред. Пред тях стоят основно две възможности: или да провалят живота си, или да го изградят. За тези, които желаят да го изградят и като превенция срещу горните опасения, съществуват т. нар. „защитени” и „наблюдавани жилища”, в които се дава възможност за определен период – от няколко месеца до няколко години, бившите „деца на държавата” да си стъпят на краката и да бъдат подкрепени, да добият елементарни битови и социални умения, да получат образование, да си намерят стабилна работа и да се научат как да живеят като големи хора. Това обаче не е лесна задача. Съпротивите им са на всяка крачка и се оказва огромно предизвикателство да направиш дори една, без да се върнеш две назад. Свикнали да живеят на ръба на оцеляването и в риск, те трудно устояват дълго да водят „нормален живот” като „другите”. Животът е ден за ден.

Дарителството е другият капан, в който попадат тези пораснали деца. Свикнали, че тъй като са в „неравностойно положение”, хората им даряват, те продължават да го изискват и когато вече не са невръстни и се гневят, ако от тях започва да се иска нещо в замяна. Хората от друга страна, приемат своя акт на милосърдие като най-правилния начин да им помогнат, но това само затвърждава чувството им на заучена безпомощност, както и ги лишава от смисъл да се борят да постигнат нещо сами, да изработят парите, а след това да ги изхарчат. Бунтът да се трудят за това, което преди са получавали наготово, е огромен. След като не са имали нормално детство, не е много трудно да разберем защо не осъзнават, че вече са пораснали и правилата се променят.

Защо казваме, че са в риск? Риск от какво… от кого… Защо рискът при тях е по-голям? Макар да звучи парадоксално, в най-голям риск са тези, които искат да постигнат нещо значимо в живота си, защото те са най-склонни на необмислени действия и са готови на всичко, за да се измъкнат и да скъсат с миналото, от което се срамуват. Другият парадокс е, че цял живот живели в недоверие, те са склонни да се доверят на напълно непознати и да се подведат по обещания за живота, който никога не са имали, но за който са мечтали в сънищата си, тогава когато са искали да избягат от действителността и с детското си въображение са рисували картини на една друга реалност, дала им възможност да се съхранят през цялото тягостно време в институцията.

Рискът да бъдат въвлечени от трафик за проституция, просия, джебчийство и др. е много голям, а и самите трафиканти често използват именно тази слабост на жертвите си. Това за тях има и още един плюс – нямат близки, които да ги търсят, ако изчезнат и попаднат в мрежите им. Липсата на образование и работа, животът на улицата, в неподходяща компания, може да ги тласне към дрогата, престъпленията и пагубен начин на живот. Тогава мечтите от детството са отдавна забравени. И за втори път те ще бъдат отритнати от обществото, защото „ничиите деца” са се превърнали в престъпници.

Липсата на граници. За тях е нормално непознати да се хранят от една и съща чиния, да се разголват, независимо от разликата в пола, да говорят вулгарно за интимни неща, да изпитват уважение към авторитети – работодатели, директори, по-висшестоящи. Могат да смесят отношенията и да приемат някого едновременно и като баща, и като любовник, и като приятел и тези отношения да преливат без сами да си дават сметка, че е така. Трудно е да не навлязат в личното пространство на някого– нито физически, нито емоционално са разполагали с този лукс в детството си. Може да не успеят добре да разпознаят насилието в различните му форми или да го приемат като норма в живота. Всичко това ги прави уязвими, а необходимостта от подкрепа - още по-голяма.

Те и „другите”. Именно това е най-големият им проблем. Между тях и „другите” зее пропаст. Живеят с усещането, че са втора категория хора, че всички гледат на тях с пренебрежение. Когато пораснат, често крият от колегите си, от приятелите или партньорите си, че са били „ничии” и са расли в „институция”, която е „мръсна” дума в съзнанието им. Една малка част от тях се изправя да говори или да покаже чувствата си. Понякога крият уязвимостта си с всички сили и средства – може да видим много „мъжки” момичета, излезли от дома, които с визията и с поведението си се държат така, че да респектират всяко момче. В техния свят има строга йерархия и тя се пренася в живота извън институцията.

Изначалното чувство, че си бил изоставен, нежелан, отхвърлен от най-скъпите си хора, съпътства целия им живот. И на 18 г. проблемите им тепърва започват…


Цял живот трябва да догонват „другите”, да разчупват митовете за хората като тях и да опровергават усещането, че са ненужни и непотребни. А някои от тях могат много. Стига да искат и да повярват, че могат да бъдат, каквито поискат. И че зад всеки успех или провал стои нечий избор. Техният избор.

*Заглавната снимка е картината "Болното дете" на Едвард Мунк
Вашият коментар
* Моля, използвайте КИРИЛИЦА, по лесно е и за писане и за четене. НЕ пишете само с ГЛАВНИ букви.
Име:
e-mail:
 код:
информирай ме, ако някой друг коментира тази тема
· За обидата и обидчивостта
· Как да се научим да бъдем по-любящи?
· Привързаност с граници
· Бъди!
· Типове поведение, които вредят на увереността
· Соня Хени - норвежката принцеса на леда (видео)
· Домашно училище за позитивно мислене
· Синдромът на мама-квачка
· Безсънието до детската люлка
· 7 дразнещи навика на поколение Z
· Какво трябва да знаем при избора на летни колички?
· Откровено за майчинството между митовете и истините, които никой не признава
Сряда
19
Май 2021
П
В
С
Ч
П
С
Н
1
2

3
4
5
6
7
8
9

10
11
12
13
14
15
16

17
18
19
20
21
22
23

24
25
26
27
28
29
30

31
Абонирай се за новости
Така няма да пропускаш новите и интересни неща
Мандарината - в помощ на зравето и тънката талия
Вкусът им е съвършената комбинация от свежест и в същото време сладост, без излишна киселина или тръпчивост....
Киноа – свещената храна на инките
Опитах я, защото педиатърката ми я препоръча да я включа в менюто на малката ми дъщеря, наравно с елдата,...
Много хубаво не е на хубаво. Защо пък да не е?
Сигурно поне веднъж в живота сме си казвали, че много хубаво не е на хубаво. Минавала ни е подобна мисъл,...
Видове нарушения на съня и как да се справим с тях?
Учени, специализирани в изследвания на съня, успяват да идентифицират над 80 вида нарушения, много...
Шунгитът - черният лечебен минерал от недрата на Земята
Казват, че шунгитът (shungite) няма аналог по състав, структура и свойства. Твърди се, че възрастта му...
Копривата - някои добре опазени тайни
Като чуем "коприва" всички се сещаме за шоковия ефект от допира с иначе нежните й, мъхести листенца....
Хамамелис в помощ на кожата
Наричат хамамелиса "златното съкровище на билките". Името в превод означава „заедно с плода”, което название...
14 ноември - Световен ден за борба с диабета
14 ноември е Световен ден на борбата с диабета. За първи път той се чества през 1991 г. от Международната...
Vacu Activ - Революционните комбинирани уреди за отслабване и оформяне на тялото
Когато се запознах с иновацията на технологията, която се крие зад уредите на полския бранд Vacu аctivus,...
Акари и алергии
Свикнали сме да възприемаме праха като част от домашния интериор. Макар и неприятен, той изглежда напълно...
Размърдай зъбките. Брекети
Щастливи сме, че живеем точно в това време. Могат да се изброят много причини, но тук ще се спрем на...
Здравословният живот - баланс без крайности
Сигурно вече сте чували за био-магазините, фермерските пазари, за органичната храна? А за вегетарианци,...
Да изживеем това, за което мечтаем
Едно от най-важните неща, които трябва да направите, за да бъдете щастливи е да вършите това, което ви...
Дюлята - с поздрав от есента
Невероятен, силен аромат, стипчив вкус и приятен жълт цвят, напомнящ ни за есента. Идваща тъкмо навреме,...
С билки срещу тютюнопушенето
Отношението към пушенето се е променяло през годините в различните части на света. Първоначално е приемано...
Не приемайте нападките твърде лично
Критикуват ли ви често? Умеете ли да приемате забележките и каква е стратегията ви към критиката? В действителност...
Защо негативните модели в живота ни се повтарят?
Размишлявали ли сте върху това колко много си приличат партньорите ви? Че едни и същи проблеми са ви...
Велоергометър. Защо пък не!
Дали, ако си купя велоергометър, няма бързо да ми омръзне и после само да ми пречи из къщи? Дали ще отслабна...
Лайка - универсалната билка за малки и големи
Лайката е, без съмнение, най-популярната билка у нас. Тя се откроява лесно в летните поля, ароматът й...
Глогът - още здраве от есента
Глогът е сред онези полезни есенни плодове, от които имаме възможност да се възползваме точно сега. Той...
Ритъмът на сърцето - II
Кога да не мерим пулса? Когато: сме в изправено или легнало положение- най-малки стойности се отчитат...
Това кошмарно главоболие
Главоболието може да ни извади от строя, да ни направи неработоспособни, агресивни към околните, но и...
Фобиите – тези страшни думички
Страхът е естествена защитна реакция, провокирана при видима или невидима заплаха. Но когато това чувство...
Силата на слънцето
Откакто сме родени, има някои обекти, които приемаме за даденост. Но ако се замислим, те спомагат начина...
Колко са полезни фибрите и трябва ли все пак да ги ограничаваме?
Фибрите нашумяха заради влиянието си върху общото здраве и здравословното поддържане на теглото, но какво...
Защо е важно да се разтягаме преди, по време и след тренировка - продължение
Разтягaнето по време на тренировка е необходимо, макар на пръв поглед то да я прекъсва. Това са малки...
Американската педиатрична асоциация не препоръчва плодови сокове за деца под 1 г.
До това заключение са стигнали водещите педиатри в САЩ и са готови с окончателна и официална препоръка...
Сух пост – древна традиция за здраве
Сухият пост е една практика за пречистване на тялото и ума, която се смята за доста крайна и се практикува...
Бъди автор на всеки ден от живота си
Имаш ли чувството, че не си част от собствения си живот? Че нещата се случват без твоя контрол и не по...
Нещата, които щастливите хора правят различно
Има хора край нас, които нямат сякаш толкова основания да са в добро настроение, усмихнати, добронамерени...
Здраве    Красота    Мода    Моят дом    Двама+    Кулинария    Време за мен    RSS     Реклама     Контакти
Hera.bg. Използването на материали разрешено само с писмено съгласие на Hera.bg
Hera.bg в Google+ и Facebook