Начало
Здраве и Красота
Кариера
Моят дом
Двама+
Кулинария
Време за мен
Регистрация       e-mail:       парола:      

Къде отиват „ничиите” деца?



        Добави в любими         Коментирай         Отпечатай         Изпрати
Всъщност, те не са ничии. Не са сираци, а изоставени. Някои дори познават родителите си, една част са живели с тях и носят травмите от миналото. Но няма да говорим за тях като за деца, защото те вече са пораснали. Държавата се е грижила за тях, като под „грижа” разбираме пребиваването в дом до навършване на пълнолетие. Всяка година на големите празници се правят кампании за тях… За тези, които се смята, че нямат обич и топлина и биват съжалявани. Или пък са гледани с предразсъдъци. Истински не знаем много за тях или не ни интересува.

Имаме си достатъчно свои проблеми...


И винаги, когато обществото се сети за съществуването им покрай Коледа и Великден, 2-3 дни се оплакват съдбите им и се казва какво им е дарено. Говори се обаче за децата без да имаме представа какво става с тях, когато държавата вече не се грижи и не е длъжна. Къде и при кого отиват те? Ще имат ли дом, професия, ще имат ли шанс да учат? Дали изобщо са завършили средното си образование? За висшето… не смеем и да помислим.

Какви са техните възможности?


Когато са били физически обгрижвани в дома, дали са били подготвени за самостоятелен живот и възможно ли е изобщо да бъдат подготвени, докато са още деца? Колко от тях ще живеят на улицата като скитници, ще крадат, просят, проституират, ще се дрогират? Даваме ли си сметка дали са придобили умения да бъдат самостоятелни и да се справят дори с елементарните задачи сами – готвене, чистене, пазаруване, плащане на сметки…

Оказва се, че простите неща се оказват най-сложни и интегрирането на хора, прекарали първите 18 г. от живота си в изкуствена среда, е огромна стъпка напред. Пред тях стоят основно две възможности: или да провалят живота си, или да го изградят. За тези, които желаят да го изградят и като превенция срещу горните опасения, съществуват т. нар. „защитени” и „наблюдавани жилища”, в които се дава възможност за определен период – от няколко месеца до няколко години, бившите „деца на държавата” да си стъпят на краката и да бъдат подкрепени, да добият елементарни битови и социални умения, да получат образование, да си намерят стабилна работа и да се научат как да живеят като големи хора. Това обаче не е лесна задача. Съпротивите им са на всяка крачка и се оказва огромно предизвикателство да направиш дори една, без да се върнеш две назад. Свикнали да живеят на ръба на оцеляването и в риск, те трудно устояват дълго да водят „нормален живот” като „другите”. Животът е ден за ден.

Дарителството е другият капан, в който попадат тези пораснали деца. Свикнали, че тъй като са в „неравностойно положение”, хората им даряват, те продължават да го изискват и когато вече не са невръстни и се гневят, ако от тях започва да се иска нещо в замяна. Хората от друга страна, приемат своя акт на милосърдие като най-правилния начин да им помогнат, но това само затвърждава чувството им на заучена безпомощност, както и ги лишава от смисъл да се борят да постигнат нещо сами, да изработят парите, а след това да ги изхарчат. Бунтът да се трудят за това, което преди са получавали наготово, е огромен. След като не са имали нормално детство, не е много трудно да разберем защо не осъзнават, че вече са пораснали и правилата се променят.

Защо казваме, че са в риск? Риск от какво… от кого… Защо рискът при тях е по-голям? Макар да звучи парадоксално, в най-голям риск са тези, които искат да постигнат нещо значимо в живота си, защото те са най-склонни на необмислени действия и са готови на всичко, за да се измъкнат и да скъсат с миналото, от което се срамуват. Другият парадокс е, че цял живот живели в недоверие, те са склонни да се доверят на напълно непознати и да се подведат по обещания за живота, който никога не са имали, но за който са мечтали в сънищата си, тогава когато са искали да избягат от действителността и с детското си въображение са рисували картини на една друга реалност, дала им възможност да се съхранят през цялото тягостно време в институцията.

Рискът да бъдат въвлечени от трафик за проституция, просия, джебчийство и др. е много голям, а и самите трафиканти често използват именно тази слабост на жертвите си. Това за тях има и още един плюс – нямат близки, които да ги търсят, ако изчезнат и попаднат в мрежите им. Липсата на образование и работа, животът на улицата, в неподходяща компания, може да ги тласне към дрогата, престъпленията и пагубен начин на живот. Тогава мечтите от детството са отдавна забравени. И за втори път те ще бъдат отритнати от обществото, защото „ничиите деца” са се превърнали в престъпници.

Липсата на граници. За тях е нормално непознати да се хранят от една и съща чиния, да се разголват, независимо от разликата в пола, да говорят вулгарно за интимни неща, да изпитват уважение към авторитети – работодатели, директори, по-висшестоящи. Могат да смесят отношенията и да приемат някого едновременно и като баща, и като любовник, и като приятел и тези отношения да преливат без сами да си дават сметка, че е така. Трудно е да не навлязат в личното пространство на някого– нито физически, нито емоционално са разполагали с този лукс в детството си. Може да не успеят добре да разпознаят насилието в различните му форми или да го приемат като норма в живота. Всичко това ги прави уязвими, а необходимостта от подкрепа - още по-голяма.

Те и „другите”. Именно това е най-големият им проблем. Между тях и „другите” зее пропаст. Живеят с усещането, че са втора категория хора, че всички гледат на тях с пренебрежение. Когато пораснат, често крият от колегите си, от приятелите или партньорите си, че са били „ничии” и са расли в „институция”, която е „мръсна” дума в съзнанието им. Една малка част от тях се изправя да говори или да покаже чувствата си. Понякога крият уязвимостта си с всички сили и средства – може да видим много „мъжки” момичета, излезли от дома, които с визията и с поведението си се държат така, че да респектират всяко момче. В техния свят има строга йерархия и тя се пренася в живота извън институцията.

Изначалното чувство, че си бил изоставен, нежелан, отхвърлен от най-скъпите си хора, съпътства целия им живот. И на 18 г. проблемите им тепърва започват…


Цял живот трябва да догонват „другите”, да разчупват митовете за хората като тях и да опровергават усещането, че са ненужни и непотребни. А някои от тях могат много. Стига да искат и да повярват, че могат да бъдат, каквито поискат. И че зад всеки успех или провал стои нечий избор. Техният избор.

*Заглавната снимка е картината "Болното дете" на Едвард Мунк
Вашият коментар
* Моля, използвайте КИРИЛИЦА, по лесно е и за писане и за четене. НЕ пишете само с ГЛАВНИ букви.
Име:
e-mail:
 код:
информирай ме, ако някой друг коментира тази тема
· Защо нараняваме близките си най-силно и как да спрем да го правим?
· Когато изразяваме мнение - осъждаме или обсъждаме?
· За обидата и обидчивостта
· Скуката не е толкова страшна, колкото изглежда
· Червената рокля - милиони шевове, които разбиха културните бариери
· Бъди!
· Домашно училище за позитивно мислене
· Синдромът на мама-квачка
· Безсънието до детската люлка
· Тротинетка за всяко дете – как да изберем
· Да научим детето да играе само
· Шрифт на кирилица , който помага на деца и възрастни с дислексия (свали от тук)
Четвъртък
1
Юни 2023
П
В
С
Ч
П
С
Н
1
2
3
4

5
6
7
8
9
10
11

12
13
14
15
16
17
18

19
20
21
22
23
24
25

26
27
28
29
30
Абонирай се за новости
Така няма да пропускаш новите и интересни неща
Тревожността - II
Несигурността е сигурна Неспособността ни да свикнем с факта, че несигурността съществува и е съвсем...
Ацерола - високи стойности на витамин С за профилактика в зимния сезон
Знаете колко необходим ни е витамин C, особено през зимата. Имунната ни система се нуждае от солидна...
За какво сигнализира обложеният език?
Езикът е много важен анатомичен орган – мускул, който е свързан директно с мозъка, посредством четири...
Криворазбраната духовност
Преди близо двадесет години бях заобиколена от атеисти. Разпитвах хората дали вярват в Бог и поглъщах...
Какво се промени за жените и момичетата за последните 25 години?
Преди 25 години лидерите от цял свят поеха ангажимента за предоставяне на повече права и власт на жените...
Таханът – дар от Ориента
Вероятно първата ви асоциация ще бъде тахан халва или хумус. Това като че ли са най-известните роли на...
Сурови мисли
По често отколкото си мислим сме обстрелвани от манипулативни съждения случайно или нарочно пълни с многопластови...
Да се учим от грешките на другите 
Казват, че мъдър е този, който успява да извлече поука дори от грешките на другите. Самите ние често...
Електрическата четка за зъби – лукс или необходимост?
Тя е модерна, технологична, с много функции и има претенции да измива най-добре зъбите. Дали обаче е...
Психолози: Предновогодишна депресия не съществува
Предновогодишната депресия не е отделно психологическо заболяване, а само следствие от други ментални...
Работилница за реалност
“Твоят фокус определя реалността ти” казва Куай-Гон Джин, учителят на Оби Уан Каноби в “Епизод І - Невидима...
Как физическата активност води до по-добри резултати в образованието и комуникацията?
Децата са родени да играят, да тичат, да се движат неуморно, опознавайки света около тях. Оказва...
Празът - полезният братовчед на лука
Често пренебрегваме праза поради миризмата му. Но още по-често се налага да пием различни медикаменти...
Безопасни ли са дамските тампони
Първият тампон е създаден преди 80 г., но и до днес не е открито по-удобно средство за интимна хигиена...
Здрави и лилави: Черната боровинка
Черната боровинка е дребен листопаден храст, който расте в смесени и иглолистни гори, предимно на сенчести...
На 19 март отбелязваме Световния ден на съня
Липсата на здрав сън води до сериозни здравословни усложнения - високо кръвно, диабет, белодробни проблеми....
Защо е важно всяка жена да приема тези витамини и минерали?
Въпреки че е възможно да получите всички необходими витамини и минерали от внимателен подбор на храни...
Киберхондрия
Наскоро прочетох тревожно изследване (на Mediascope Europe за 2012 г.), което твърди, че една трета от...
Опасните бенки
Бенките представляват струпване на пигментни клетки. Една част от тях са вродени, а друга се появяват...
Грахът - диетичен, достъпен, полезен
Грахът (Pisum Sativum) е изявен представител на семейство Бобови и е добре позната храна в целия свят....
Проучване: Децата, които са близо до природата имат по-силна имунна система
Децата, израснали в "стерилни" условия в градовете, по-специално в мегаполисите, имат слаба имунна система,...
Хамамът – релакс от Ориента
Хамамът или известен у нас като “турска баня” е вариант на парната баня и сауната, който играе важна...
Самонараняването при децата и тинейджърите
Забелязали сте, че в последно време детето се удря само с юмручета, блъска си главата в стената, драска...
Гуарана топи мазнини, ободрява по-силно и по-трайно от кафето, но и по-здравословно
Интересът към гуараната като стимулант за мозъчната и физическата дейност се увеличава все повече и то...
Водите ли си календарче за "онези дни"?
Преди години майка ми ме учеше да си водя календарче за "онзи" период от месеца. Тя имаше едно в портмонето...
Когато загубите самоконтрол пред детето
„...За Бога, Петя, пак закъснявам заради теб, писна ми вече от мотането ти! Веднага се обувай и тръгвай,...
Съвършенство под път и над път
Има едно нещо, в което никога не сте вярвали. Може би, защото никога не сте го виждали. Не, не говоря...
Това кошмарно главоболие
Главоболието може да ни извади от строя, да ни направи неработоспособни, агресивни към околните, но и...
Интимната хигиена
Интимната зона се различава коренно от останалите части на нашето тяло. Затова трябва да полагаме специални...
Увеличена трета сливица при децата
Проблемът с увеличената т.нар. трета сливица е много разпространен и един от най- честите поводи консултация...
Здраве    Красота    Мода    Моят дом    Двама+    Кулинария    Време за мен    RSS     Реклама     Контакти
Hera.bg. Използването на материали разрешено само с писмено съгласие на Hera.bg
Hera.bg в Facebook