Начало
Здраве и Красота
Кариера
Моят дом
Двама+
Кулинария
Време за мен
Регистрация       e-mail:       парола:      

Къде отиват „ничиите” деца?



        Добави в любими         Коментирай         Отпечатай         Изпрати
Всъщност, те не са ничии. Не са сираци, а изоставени. Някои дори познават родителите си, една част са живели с тях и носят травмите от миналото. Но няма да говорим за тях като за деца, защото те вече са пораснали. Държавата се е грижила за тях, като под „грижа” разбираме пребиваването в дом до навършване на пълнолетие. Всяка година на големите празници се правят кампании за тях… За тези, които се смята, че нямат обич и топлина и биват съжалявани. Или пък са гледани с предразсъдъци. Истински не знаем много за тях или не ни интересува.

Имаме си достатъчно свои проблеми...


И винаги, когато обществото се сети за съществуването им покрай Коледа и Великден, 2-3 дни се оплакват съдбите им и се казва какво им е дарено. Говори се обаче за децата без да имаме представа какво става с тях, когато държавата вече не се грижи и не е длъжна. Къде и при кого отиват те? Ще имат ли дом, професия, ще имат ли шанс да учат? Дали изобщо са завършили средното си образование? За висшето… не смеем и да помислим.

Какви са техните възможности?


Когато са били физически обгрижвани в дома, дали са били подготвени за самостоятелен живот и възможно ли е изобщо да бъдат подготвени, докато са още деца? Колко от тях ще живеят на улицата като скитници, ще крадат, просят, проституират, ще се дрогират? Даваме ли си сметка дали са придобили умения да бъдат самостоятелни и да се справят дори с елементарните задачи сами – готвене, чистене, пазаруване, плащане на сметки…

Оказва се, че простите неща се оказват най-сложни и интегрирането на хора, прекарали първите 18 г. от живота си в изкуствена среда, е огромна стъпка напред. Пред тях стоят основно две възможности: или да провалят живота си, или да го изградят. За тези, които желаят да го изградят и като превенция срещу горните опасения, съществуват т. нар. „защитени” и „наблюдавани жилища”, в които се дава възможност за определен период – от няколко месеца до няколко години, бившите „деца на държавата” да си стъпят на краката и да бъдат подкрепени, да добият елементарни битови и социални умения, да получат образование, да си намерят стабилна работа и да се научат как да живеят като големи хора. Това обаче не е лесна задача. Съпротивите им са на всяка крачка и се оказва огромно предизвикателство да направиш дори една, без да се върнеш две назад. Свикнали да живеят на ръба на оцеляването и в риск, те трудно устояват дълго да водят „нормален живот” като „другите”. Животът е ден за ден.

Дарителството е другият капан, в който попадат тези пораснали деца. Свикнали, че тъй като са в „неравностойно положение”, хората им даряват, те продължават да го изискват и когато вече не са невръстни и се гневят, ако от тях започва да се иска нещо в замяна. Хората от друга страна, приемат своя акт на милосърдие като най-правилния начин да им помогнат, но това само затвърждава чувството им на заучена безпомощност, както и ги лишава от смисъл да се борят да постигнат нещо сами, да изработят парите, а след това да ги изхарчат. Бунтът да се трудят за това, което преди са получавали наготово, е огромен. След като не са имали нормално детство, не е много трудно да разберем защо не осъзнават, че вече са пораснали и правилата се променят.

Защо казваме, че са в риск? Риск от какво… от кого… Защо рискът при тях е по-голям? Макар да звучи парадоксално, в най-голям риск са тези, които искат да постигнат нещо значимо в живота си, защото те са най-склонни на необмислени действия и са готови на всичко, за да се измъкнат и да скъсат с миналото, от което се срамуват. Другият парадокс е, че цял живот живели в недоверие, те са склонни да се доверят на напълно непознати и да се подведат по обещания за живота, който никога не са имали, но за който са мечтали в сънищата си, тогава когато са искали да избягат от действителността и с детското си въображение са рисували картини на една друга реалност, дала им възможност да се съхранят през цялото тягостно време в институцията.

Рискът да бъдат въвлечени от трафик за проституция, просия, джебчийство и др. е много голям, а и самите трафиканти често използват именно тази слабост на жертвите си. Това за тях има и още един плюс – нямат близки, които да ги търсят, ако изчезнат и попаднат в мрежите им. Липсата на образование и работа, животът на улицата, в неподходяща компания, може да ги тласне към дрогата, престъпленията и пагубен начин на живот. Тогава мечтите от детството са отдавна забравени. И за втори път те ще бъдат отритнати от обществото, защото „ничиите деца” са се превърнали в престъпници.

Липсата на граници. За тях е нормално непознати да се хранят от една и съща чиния, да се разголват, независимо от разликата в пола, да говорят вулгарно за интимни неща, да изпитват уважение към авторитети – работодатели, директори, по-висшестоящи. Могат да смесят отношенията и да приемат някого едновременно и като баща, и като любовник, и като приятел и тези отношения да преливат без сами да си дават сметка, че е така. Трудно е да не навлязат в личното пространство на някого– нито физически, нито емоционално са разполагали с този лукс в детството си. Може да не успеят добре да разпознаят насилието в различните му форми или да го приемат като норма в живота. Всичко това ги прави уязвими, а необходимостта от подкрепа - още по-голяма.

Те и „другите”. Именно това е най-големият им проблем. Между тях и „другите” зее пропаст. Живеят с усещането, че са втора категория хора, че всички гледат на тях с пренебрежение. Когато пораснат, често крият от колегите си, от приятелите или партньорите си, че са били „ничии” и са расли в „институция”, която е „мръсна” дума в съзнанието им. Една малка част от тях се изправя да говори или да покаже чувствата си. Понякога крият уязвимостта си с всички сили и средства – може да видим много „мъжки” момичета, излезли от дома, които с визията и с поведението си се държат така, че да респектират всяко момче. В техния свят има строга йерархия и тя се пренася в живота извън институцията.

Изначалното чувство, че си бил изоставен, нежелан, отхвърлен от най-скъпите си хора, съпътства целия им живот. И на 18 г. проблемите им тепърва започват…


Цял живот трябва да догонват „другите”, да разчупват митовете за хората като тях и да опровергават усещането, че са ненужни и непотребни. А някои от тях могат много. Стига да искат и да повярват, че могат да бъдат, каквито поискат. И че зад всеки успех или провал стои нечий избор. Техният избор.

*Заглавната снимка е картината "Болното дете" на Едвард Мунк
Вашият коментар
* Моля, използвайте КИРИЛИЦА, по лесно е и за писане и за четене. НЕ пишете само с ГЛАВНИ букви.
Име:
e-mail:
 код:
информирай ме, ако някой друг коментира тази тема
· Когато изразяваме мнение - осъждаме или обсъждаме?
· За обидата и обидчивостта
· Как да се научим да бъдем по-любящи?
· Скуката не е толкова страшна, колкото изглежда
· Червената рокля - милиони шевове, които разбиха културните бариери
· Бъди!
· Домашно училище за позитивно мислене
· Синдромът на мама-квачка
· Безсънието до детската люлка
· Да научим детето да играе само
· Шрифт на кирилица , който помага на деца и възрастни с дислексия (свали от тук)
· Най-важните съвети в помощ на родителите на първокласниците
Четвъртък
7
Юли 2022
П
В
С
Ч
П
С
Н
1
2
3

4
5
6
7
8
9
10

11
12
13
14
15
16
17

18
19
20
21
22
23
24

25
26
27
28
29
30
31
Абонирай се за новости
Така няма да пропускаш новите и интересни неща
Колко "натурални" са натуралните сокове
Повечето хора чистосърдечно се заблуждават, че всеки т. нар. "натурален сок", купен в магазина, е част...
Самонараняването при децата и тинейджърите
Забелязали сте, че в последно време детето се удря само с юмручета, блъска си главата в стената, драска...
Здравословно отношение към здравословното хранене - II
Млечните Ако са качествени, млечните продукти също внасят ин баланс и са подходящи за гореспоменатия...
Сух пост – древна традиция за здраве
Сухият пост е една практика за пречистване на тялото и ума, която се смята за доста крайна и се практикува...
Да заредим дома с пролетна енергия преди Цветница и Великден
Наближава Цветница, Великден, а сякаш зимата още не си е тръгнала от дома ни. Имате ли моменти, в които...
Коледните пости на едно момче: Какво да хапнем,ден 30
Ден 30 от Коледните пости. С наближаването на Коледа почти не ми остава време за нищо. Работните ангажименти...
Гладолечението
През 20-21 в. медицината доста е напреднала и могат да се лекуват болести, които преди са били нелечими...
Манипулаторите в нашето ежедневие
Манипулаторите около нас може да са различни типове, но всичко с тях се свежда до едно - някак успяват...
Оцелелите от COVID-19 са по-склонни да развият психични проблеми
Проучване, проследяващо оцелелите от COVID-19, установява, че те са по-склонни да развият проблеми с...
Овулационен синдром
Всички сме чували за предменструалния синдром, а много дори го изстрадват ежемесечно. При други жени...
Вътрешният покой, а не материалните придобивки, е истинският критерий за успех
До неотдавна мерило за успеха на хората бяха материалните им придобивки. Учиш, за да да учиш повече....
Тревожността
Тревоженето може да е от полза, когато ни подтиква към реакция и навременни действия при решаването на...
Колбасите нарушават бъбречната функция при децата и ги правят по-нервни
Д-р Татяна Брежнева, главен детски диетолог в Московския департамент по здравеопазване, посочва, че прекомерната...
Дамската чанта - с по-голямо внимание към хигиената
Дамската чанта и предметите в нея са идеалното място за натрупване и размножаване на патогени на опасни...
Диабетът
Световната здравна организация го нарича "тихата епидемия", а статистиката с уж мълчаливите си цифри...
Миризма на пържено? Да бягаме или да похапнем сладко
Пържените храни са вкусни – мазни и с хрупкава коричка, устата ни се налива със слюнка само още щом усетим...
Превъплъщенията на авокадото
Трудно може да се даде определение на авокадото. Официално се нарича плод, но вкусът му наподобява този...
Страхът от бели престилки
С термина “страх от бели престилки” е обозначен проблем изключително мъчителен за родителите - когато...
Кехлибарът - камъкът на щастието
Бижутата, изработени от кехлибар, излъчват топла, екзотична красота. Цветът на камъка варира от светло...
Детето и първото му посещение при зъболекаря
Много родители изпадат във възторг и документират по всевъзможни начини всички първи неща, случили се...
Репичките - витамини и минерали на пролетната трапеза
Има зеленчуци, без които е твърде трудно да си представим настъпващата пролет. Вероятно се досещате за...
Аспержите - изтънчено удоволствие
Аспержите са били любима храна на фараоните. Римляните смятали, че те пазят от проклятия трапезата и...
Университет ще бори стреса на студентите с гушкане на кученца
От 7 май 2015 г. Университетът в Ланкшир, Великобритания отваря специална стая за стресирани студенти....
Тонизиращото действие на чая
Чаят е една от най-старите напитки в света. Неговата родина е Китай, но през хилядолетната си история...
Рейши – императорската гъба на дълголетието
Божествената гъба на дълголетието Рейши се използва още от преди хилядолетия в китайската и японската...
С билки срещу тютюнопушенето
Отношението към пушенето се е променяло през годините в различните части на света. Първоначално е приемано...
Можем ли да се предпазим от улично насилие?
Според данни на СЗО за 2012 година – всяка трета жена в света е жертва на насилие от страна на партньор...
В името на какво постоянно отлагаме радостта от живота си?
Обичате ли да се лишавате от разни неща? Никой не обича, но и някаква самопожертвователност и мъченичество...
Невъзможното щастие в обещанието за още нещо
Изкуството е това - то съдържа ключета. Малки и тайни, големи и категорични, обемни и грапави или изплъзващи...
3 юли - Международен ден без найлонови торбички
Найлоновата торбичка от полиетилен е нещо незначително за всяко домакинство. Те буквално са навсякъде,...
Здраве    Красота    Мода    Моят дом    Двама+    Кулинария    Време за мен    RSS     Реклама     Контакти
Hera.bg. Използването на материали разрешено само с писмено съгласие на Hera.bg
Hera.bg в Google+ и Facebook