Начало
Здраве и Красота
Кариера
Моят дом
Двама+
Кулинария
Време за мен
Регистрация       e-mail:       парола:      

Къде отиват „ничиите” деца?



        Добави в любими         Коментирай         Отпечатай         Изпрати
Всъщност, те не са ничии. Не са сираци, а изоставени. Някои дори познават родителите си, една част са живели с тях и носят травмите от миналото. Но няма да говорим за тях като за деца, защото те вече са пораснали. Държавата се е грижила за тях, като под „грижа” разбираме пребиваването в дом до навършване на пълнолетие. Всяка година на големите празници се правят кампании за тях… За тези, които се смята, че нямат обич и топлина и биват съжалявани. Или пък са гледани с предразсъдъци. Истински не знаем много за тях или не ни интересува.

Имаме си достатъчно свои проблеми...


И винаги, когато обществото се сети за съществуването им покрай Коледа и Великден, 2-3 дни се оплакват съдбите им и се казва какво им е дарено. Говори се обаче за децата без да имаме представа какво става с тях, когато държавата вече не се грижи и не е длъжна. Къде и при кого отиват те? Ще имат ли дом, професия, ще имат ли шанс да учат? Дали изобщо са завършили средното си образование? За висшето… не смеем и да помислим.

Какви са техните възможности?


Когато са били физически обгрижвани в дома, дали са били подготвени за самостоятелен живот и възможно ли е изобщо да бъдат подготвени, докато са още деца? Колко от тях ще живеят на улицата като скитници, ще крадат, просят, проституират, ще се дрогират? Даваме ли си сметка дали са придобили умения да бъдат самостоятелни и да се справят дори с елементарните задачи сами – готвене, чистене, пазаруване, плащане на сметки…

Оказва се, че простите неща се оказват най-сложни и интегрирането на хора, прекарали първите 18 г. от живота си в изкуствена среда, е огромна стъпка напред. Пред тях стоят основно две възможности: или да провалят живота си, или да го изградят. За тези, които желаят да го изградят и като превенция срещу горните опасения, съществуват т. нар. „защитени” и „наблюдавани жилища”, в които се дава възможност за определен период – от няколко месеца до няколко години, бившите „деца на държавата” да си стъпят на краката и да бъдат подкрепени, да добият елементарни битови и социални умения, да получат образование, да си намерят стабилна работа и да се научат как да живеят като големи хора. Това обаче не е лесна задача. Съпротивите им са на всяка крачка и се оказва огромно предизвикателство да направиш дори една, без да се върнеш две назад. Свикнали да живеят на ръба на оцеляването и в риск, те трудно устояват дълго да водят „нормален живот” като „другите”. Животът е ден за ден.

Дарителството е другият капан, в който попадат тези пораснали деца. Свикнали, че тъй като са в „неравностойно положение”, хората им даряват, те продължават да го изискват и когато вече не са невръстни и се гневят, ако от тях започва да се иска нещо в замяна. Хората от друга страна, приемат своя акт на милосърдие като най-правилния начин да им помогнат, но това само затвърждава чувството им на заучена безпомощност, както и ги лишава от смисъл да се борят да постигнат нещо сами, да изработят парите, а след това да ги изхарчат. Бунтът да се трудят за това, което преди са получавали наготово, е огромен. След като не са имали нормално детство, не е много трудно да разберем защо не осъзнават, че вече са пораснали и правилата се променят.

Защо казваме, че са в риск? Риск от какво… от кого… Защо рискът при тях е по-голям? Макар да звучи парадоксално, в най-голям риск са тези, които искат да постигнат нещо значимо в живота си, защото те са най-склонни на необмислени действия и са готови на всичко, за да се измъкнат и да скъсат с миналото, от което се срамуват. Другият парадокс е, че цял живот живели в недоверие, те са склонни да се доверят на напълно непознати и да се подведат по обещания за живота, който никога не са имали, но за който са мечтали в сънищата си, тогава когато са искали да избягат от действителността и с детското си въображение са рисували картини на една друга реалност, дала им възможност да се съхранят през цялото тягостно време в институцията.

Рискът да бъдат въвлечени от трафик за проституция, просия, джебчийство и др. е много голям, а и самите трафиканти често използват именно тази слабост на жертвите си. Това за тях има и още един плюс – нямат близки, които да ги търсят, ако изчезнат и попаднат в мрежите им. Липсата на образование и работа, животът на улицата, в неподходяща компания, може да ги тласне към дрогата, престъпленията и пагубен начин на живот. Тогава мечтите от детството са отдавна забравени. И за втори път те ще бъдат отритнати от обществото, защото „ничиите деца” са се превърнали в престъпници.

Липсата на граници. За тях е нормално непознати да се хранят от една и съща чиния, да се разголват, независимо от разликата в пола, да говорят вулгарно за интимни неща, да изпитват уважение към авторитети – работодатели, директори, по-висшестоящи. Могат да смесят отношенията и да приемат някого едновременно и като баща, и като любовник, и като приятел и тези отношения да преливат без сами да си дават сметка, че е така. Трудно е да не навлязат в личното пространство на някого– нито физически, нито емоционално са разполагали с този лукс в детството си. Може да не успеят добре да разпознаят насилието в различните му форми или да го приемат като норма в живота. Всичко това ги прави уязвими, а необходимостта от подкрепа - още по-голяма.

Те и „другите”. Именно това е най-големият им проблем. Между тях и „другите” зее пропаст. Живеят с усещането, че са втора категория хора, че всички гледат на тях с пренебрежение. Когато пораснат, често крият от колегите си, от приятелите или партньорите си, че са били „ничии” и са расли в „институция”, която е „мръсна” дума в съзнанието им. Една малка част от тях се изправя да говори или да покаже чувствата си. Понякога крият уязвимостта си с всички сили и средства – може да видим много „мъжки” момичета, излезли от дома, които с визията и с поведението си се държат така, че да респектират всяко момче. В техния свят има строга йерархия и тя се пренася в живота извън институцията.

Изначалното чувство, че си бил изоставен, нежелан, отхвърлен от най-скъпите си хора, съпътства целия им живот. И на 18 г. проблемите им тепърва започват…


Цял живот трябва да догонват „другите”, да разчупват митовете за хората като тях и да опровергават усещането, че са ненужни и непотребни. А някои от тях могат много. Стига да искат и да повярват, че могат да бъдат, каквито поискат. И че зад всеки успех или провал стои нечий избор. Техният избор.

*Заглавната снимка е картината "Болното дете" на Едвард Мунк
Вашият коментар
* Моля, използвайте КИРИЛИЦА, по лесно е и за писане и за четене. НЕ пишете само с ГЛАВНИ букви.
Име:
e-mail:
 код:
информирай ме, ако някой друг коментира тази тема
· За обидата и обидчивостта
· Как да се научим да бъдем по-любящи?
· Привързаност с граници
· Бъди!
· Типове поведение, които вредят на увереността
· Соня Хени - норвежката принцеса на леда (видео)
· Домашно училище за позитивно мислене
· Синдромът на мама-квачка
· Безсънието до детската люлка
· Еднакви дрехи за мама и бебе - да или не?
· 7 дразнещи навика на поколение Z
· Какво трябва да знаем при избора на летни колички?
Сряда
28
Юли 2021
П
В
С
Ч
П
С
Н
1
2
3
4

5
6
7
8
9
10
11

12
13
14
15
16
17
18

19
20
21
22
23
24
25

26
27
28
29
30
31
Абонирай се за новости
Така няма да пропускаш новите и интересни неща
Есенно настроение в ежедневието
Преходът от лято към есен за повечето хора е доста по-труден, от колкото е преходът от студен към топъл...
На самообслужване
Най-хубавото нещо при самозадоволяването, е че не се налага да се обличаш специално за случая! Труман Когато...
Изгони "идеалната майка" от живота си и приеми себе си изцяло
Няма начин да бъдеш перфектна майка, но има милион начини да бъдеш просто добра майка. – Джил Чърчил Когато...
Хроничната болка се определя и от емоциите
Ново проучване установява, че емоциите могат да бъдат причината за продължителната хронична болка при...
COVID-19: Важно за родителите на деца, посещаващи детски заведения и училища
Министерството на здравеопазването публикуват информация какво трябва да знаят родителите на деца, посещаващи...
Избери си семейство за Коледа
Казват, Коледа е семеен празник. Засипват ни картини и думи на сплотеност и общност, която идва от кръвта,...
Когато изразяваме мнение - осъждаме или обсъждаме?
Отношенията с другите са основна част от живота ни и източник както на приятни, така и често на неприятни...
Кои са трите типа енергия и как да ги засилим, за да бъдем истински пълноценни?
Най-успешните и продуктивни хора могат да се характеризират с много високи нива на енергия. Тъй като...
Отблизо за каланетиката - II. Упражнения
Каланетиката е полезна за изпълнение както в сутрешните часове, така и вечер. Сутрин помага за тонизиране...
Откровено за майчинството между митовете и истините, които никой не признава
Едва ли има майка, която да не преживява съмнения дали и доколко е "добра майка"? Причината за тази вечна...
Нос Страх
Понякога толкова ни е страх, че не виждаме по-далеч от носа си. Застиваме в отбранителна позиция физически...
Копривата - някои добре опазени тайни
Като чуем "коприва" всички се сещаме за шоковия ефект от допира с иначе нежните й, мъхести листенца....
Мизофония - когато дразнещите звуци причиняват болка
Дразните ли се от определени звуци? Като тежко дишане, сърбане, хъркане, щракане на химикалката? Специфични...
Хлорела – супер храна от дълбините на океана
Хлорела е синьо-зелено водорасло, определяна за “суперхрана” и богата на фитонутриенти (специфични съединения,...
Редът не е всичко или опит да оправдаем разпиляността
Вероятно, като родители не веднъж сте се ядосвали на разхвърляната стая на детето си или на разпилeните...
Билки срещу сенна хрема
Сезонът на полените е мъчителен за много хора. Докато всички останали се наслаждават на топлите дни и...
Брашното – някои го предпочитат черно
Бързам да уточня, че определението “черно” в заглавието е по-скоро преносно и обобщаващо. Иде реч за...
Видео за вдъхновение: Силно послание към днешните жени
Ако сега съм млада жена, не съм сигурна дали бих се справила. С всичките тези неща, които имате - възможностите,...
С дъх на… чесън
За чесъна и вампирите всички знаем. За чесъна и бацилите обаче някак все забравяме и то не случайно....
Разруши ли фейсбук връзката ми или тя вече беше изчерпана?
Не съм единствената жена с криза във връзката, знам. Знам го като се огледам наоколо и видя как повечето...
21 юни – Международен ден на йогата
Хилядолетия след възникването на тази древна практика, от 2015 година нататък, тя ще си има специален...
С билки срещу тютюнопушенето
Отношението към пушенето се е променяло през годините в различните части на света. Първоначално е приемано...
Личната отговорност по пътя ни
Има неща, които са по-големи от нас, пред тях ние изглеждаме малки и безсилни. Не можем да ги избегнем,...
Топ 5 най-полезни храни, които са достъпни за всеки
Съществуват няколко вида храни, които са достъпни навсякъде по света и са богати на витамини и минерали,...
Ден 3 - Постове и пости: Нашите навици не ни определят, само ни ограничават
Навикът – втора природа, навикът – границите на зоната ни на комфорт. Навикът, който ни обезличава и...
Осъзнат родител се става с осъзнаване на причините да искаме дете
Според разпространеното мнение, човек се ражда след 9 месечно развитие в майчината утроба. Според китайската...
Искате да започнете нещо ново? Създайте условия за това
Много от нас изпуитват понякога копнеж да започнат нещо изцяло ново - да тръгнат на фитнес, да шият гоблени,...
Емоционална интелигентност
Когато говорим за интелигентност сякаш отдаваме по-голямо значение на рационалната, познавателна интелигентност....
Празненство без последствия
Ако случайно инопланитяни посетят Земята в нощта на 25 или 31 декември, ще останат силно шокирани. Едва...
Здравословно отношение към здравословното хранене - II
Млечните Ако са качествени, млечните продукти също внасят ин баланс и са подходящи за гореспоменатия...
Здраве    Красота    Мода    Моят дом    Двама+    Кулинария    Време за мен    RSS     Реклама     Контакти
Hera.bg. Използването на материали разрешено само с писмено съгласие на Hera.bg
Hera.bg в Google+ и Facebook