Как емоциите влияят върху усещането ни за време?

Нашите умове имат удивителната способност да следят времето, въпреки факта, че нямаме сензорни органи, специално посветени на измерването на времето. Това кара много експерти да вярват, че в нашия мозък трябва да има някакъв „вътрешен часовник“, който непрекъснато отмерва времето по специфичен начин.

Усещането ни за време е податливо на влияние Може би хората си представят, че вътрешният ни часовник функционира просто като нормален такъв, създаден от човека, но истината е, че това не е така. Часовникът, който имаме някъде в дома си, измерва абсолютното време. То не се интересува как се чувстваме или какви са житейските ситуации, през които преминаваме. Но нашият вътрешен часовник работи малко по-различно - той ускорява или забавя в зависимост от това, което преживяваме, а емоциите са най-силните влияния за нашето усещане за време. Например радостта, тази прекрасна емоция, срещано и универсално преживяване, което създава усещане, че времето сякаш „лети“, когато се забавляваме. Но защо се случва така? За да разберете това явление по-ясно, помислете как възприемате времето, когато се чувствате тъжни, депресирани или отегчени. Без никакво съмнение, времето изглежда се движи бавно в такива ситуации. Сякаш чакате в агония тези дълги и трудни времена да приключат.

Когато сме тъжни или отегчени, много повече осъзнаваме изминалото време. В моментите, когато се чувстваме добре и изпитваме истинска радост, времето изглежда минава неусетно, защото нашето осъзнаване за време е значително притъпено.

Специалистите дават един прост пример, с който концепцията за време да бъде разбрана лесно от всички: „да кажем, че в понеделник сутрин ви предстои дълга, скучна лекция в университета или пък административна работа в офиса. В същото време очаквате с нетърпение дългоочаквания концерт на любим изпълнител или футболен мач на отбора си. Знаете от опит, че времето в университета/работата изглежда „спряло“ докато сте там, а когато настъпи събитието, което сте очаквали с нетърпение, то минава сякаш неусетно за миг.“ Когато се чувствате отегчени и не обръщате никакво внимание на лекторa или вършите някаква работа механично, времето изглежда сякаш се „влачи“. Вашето съзнание не е ангажирано с лекцията, защото умът ви го вижда като скучна и безполезна дейност. В такива моменти сякаш умът ви „изключва“. Ако вашето съзнание не е фокусирано върху лекцията, тогава върху какво е насоченo? - изминалото време. Със сигурност ви се е случвало, когато сте отегчени да поглеждате часовника си непрестанно и с изненада да установявате, колко бавно минават минутите, а усещането е сякаш са изминали часове. Това е така, защото забравяте, че времето се движи с постоянна скорост. Лекцията продължава толкова дълго, защото чувството ви за време се влияе от скуката.

Нека обърнем внимание и на другия сценарий, когато присъствате на концерт/футболен мач. Проверявате часовника си малко преди събитието да започне. Когато това се случи, напълно се потапяте в играта или музиката, която обичате толкова много и не проверявате часовника си до самия край. Вие губите представа за времето както буквално, така и метафорично. Когато събитието приключи и отново погледнете часовника си са изминали цели 2 часа, но този път усещането е различно – времето наистина „лети“, когато се забавлявате. Това е така, тъй като съзнанието ви е било насочено далеч от времето.
Именно затова приятната музика (или телевизионни екрани с някакви клипове) е предпочитан фон за места, на които има много чакащи (като летища, жп гари и офисни приеми). Това отвлича вниманието от преминаването на времето, така че чакането за дълги периоди става по-лесно.

Страхът и усещането за време

Страхът е мощна емоция и оказва силно влияние върху нашето чувство за време, но по причини, различни от обсъжданите досега. Проучванията показват, че времето изглежда забавя, когато човек скача с парашут или бънджи, или неочаквано усеща наличието на потенциална заплаха. Оттук идва и изразът: „Времето сякаш спря/замръзна“. Този израз никога не се използва в контекста на тъга или скука. Времето изглежда стои неподвижно в контекста на страшни или тревожни ситуации, защото тези ситуации често играят важна роля в нашето оцеляване и успех. Това забавяне на времето ни позволява да възприемаме ситуацията по-рязко и точно, за да можем да вземем правилното решение (обикновено борба или бягство), което може да окаже огромно влияние върху нашето оцеляване. Забавя нещата за нашето възприятие, така че ни е осигурено достатъчно време да вземем важните решения в живота си. Ето защо страхът често се нарича „повишено чувство за осъзнатост“ и най-критичните сцени във филмите и телевизионните предавания понякога се показват в забавен кадър, за да имитират нашето реално възприятие на такива ситуации.



Когато бяхме деца, една година изглеждаше безкрайно дълга за нас. Днес седмици, месеци и години се плъзгат като пясък през пръстите. Защо се случва така? Интересно е, че има математическо обяснение за това. Когато сме били на 11 години, един ден е бил приблизително 1/4000 от живота ни. На 55 години денят е около 1 / 20,000 от живота ни. Тъй като 1/4000 е по-голяма стойност от 1 / 20,000, времето, изминало в първия случай, се възприема като по-голямо. И все пак математиката не е любима на всички, нали така? Има и по-лесно обяснение. Когато бяхме деца, всичко беше ново, различно, вълнуващо и свежо. Непрекъснато създавахме нови невронни връзки, учейки се как да живеем и да се приспособяваме към света. Но с напредването на възрастта, все повече и повече неща започват да стават част от нашата рутина.

Така че, колкото повече излизате от рутинните занимания и случвания, толкова по-бавно ще преминават дните. Ето защо се казва, че хората, които продължават да се учат и да бъдат любопитни към живота, остават завинаги млади, разбира се, не в физически смисъл, но определено в душевния, вътрешен смисъл. Великият американски автор Джон Стайнбек пише в своя роман „На изток от рая“, смятан за един от най-големите литературни шедьоври: „Господи, как минава денят! Досущ като един живот, толкова бързо, когато нехаеш за него, и толкова бавно, когато го наблюдаваш.“