Силната жена

Тя може да се справя с всякакви ситуации. Не пада духом. Бори се – за себе си и всички наоколо. Понякога от многото й борбеност тези край нея се изкалпазаняват и се налага тя да ги носи на гръб, което си е чист мазохизъм. Сторъкият Шива в женски образ. Тя е организирана, не се оплаква, поема нови и нови отговорности. Вярва, че ако малко повече се стегне и още по-добре организира времето си, ще се справи с още една, пет, десет задачи. Има силен дух, макар че и на нея й се случва да се плаши, тревожи и да си поплаче понякога. Все пак е жена. Но последното го прави насаме, защото знае, че най-добре може сама да си помогне. Тя е оптимистка, усмихва се, когато й е трудно, особено красива е, когато й е тежко. Парадоксално? Ами именно трудностите я мобилизират и тази нейна вътрешна решителност се изписва на лицето й и го озарява. Тя оставя болките и съмненията само за себе си. Защо да тревожи другите, които обича. Пък и нали е силна, ще се справи. Не разпознаха ли много от вас себе си?

Хем й харесва да разчита на силата си, хем понякога усеща смазващата тежест на тази своеобразна корона от тръни. Боде. Не винаги сама е избрала да я надене. Често пъти просто не е имала избор или поне си вярва, че е така.

Интересно - тъкмо силата й се оказва нейна слабост. Защото веднъж приела да е силна, способна да решава проблемите без чужда помощ, все по-рядко й предлагат подкрепа. Пък и защо? Тя нали и така успява. А и на принципа за магарето и товарите, щом може да носи досегашните няколко дини под мишници, защо да не й се прибавят още няколко? Тя може. Изобщо силата неминуемо се обръща срещу й, ощетената е тя. Нужно ли е да си причиняваме такива неща?

Ала и в женската ни слабост има голяма сила. Тази слабост може да събуди у Него мъжа, закрилника, рицаря и да открием на колко много неща е способен той, щом има кой да го оцени. Разбира се, това е идеално средство за манипулация – ролята на глезлата, която за всичко се осланя на напомпания по този начин с повечко самочувствие Мъж, се среща често в живота, но това не е добрият избор. По-добре е да бъдем себе си – когато трябва – силни и справящи се, когато можем да си го позволим - да се отпуснем на рамото му. От това то ще стане по-силно, ще заякне. Дали пък от многото силни жени не се е увеличил и толкова броят на кекавите мъже?

Вместо да роптаем недоволни от тях, нека си позволяваме понякога да сме слаби – да събудим кавалера у колегата, съпруга, любимия или у порасналия ни син. За да ни направят път в асансьора, да ни държат палтото като се обличаме или да ни поносят тежкия багаж. Елементарно, но готино – да ни обгрижват, подкрепят, да усещаме вниманието им.

Често си казваме, че което не ни убивало, ни правело по-силни. Нима трябва да стигнем предела, за да кажем – това е, до тук? Дори да сме силни жени, понякога трябва да му поотпускаме края, ей така за релакс, че иначе ще прегреем. Твърде изтощително е. Да почиваме отвреме-навреме, пък току виж ни се понрави. А и на мъжете може да им хареса да възвърнат силата си.