Дъщеричката - принцеса

Децата са радост за родителите, а момиченцата – красота и радост на квадрат. Какво удоволствие е да обличаш в най-прекрасни роклички малката пеперудка, да й гласиш буклите и да връзващ панделки, шнолички и всякакви разноцветни финтифлюшки. Да изпълняваш всяко желание на прелестното съзнание, което неусетно пораства с убеждението, че целият свят трябва да се върти около него, да изпълнява желанията му още щом се появат в малката му главица или най-късно щом бъдат изречени.

Неусетно принцесата пораства и става девойка, а после жена, която продължава да живее с увереността, че светът й е длъжен за нещо си, че всички в него трябва да са й благодарни, че ги удостоява с присъствието си. Това не е само и единствено типичното разглезено момиченце. Не. Принцесата изисква специално внимание, незабавно изпълнение на нейните прищявки. Тя отива в магазина, посочва и казва: „Това“. Не се интересува има ли в момента финансова възможност посоченото от нейното пръстче да бъде купено. Това за нея са маловажни подробности. И като истинска принцеса не прави компромиси – иска или посоченото „това“, или нищо. Ако не е пожеланото от нея ястие в пожелания ресторант, ако не е исканата почивка във въпросния курорт, ако не е дрехата, която тя е поискала, е готова да да не яде, изобщо да не ходи на почивки и да не си купува нови дрехи.

Обикновено тя е красива, кокетна, царица на флирта и момчетата й се лепят, защото си е завоевание да си успял да привлечеш вниманието не на кой да е, а на принцесата. Още повече, че тя с такава лекота отблъсква младежите, които не са готови да бъдат нейни верни пажове и да й служат, че си е истинско завоевание да я спечелиш. Ала всичко е въпрос на време. Ако за лудо влюбения или само горд от победата мъж е лесно да изпълнява заповеди и желания, скоро той лесно се уморява от отредената му роля. А и влюбването в такава жена трудно прераства в любов – дълбока и трайна. Просто, защото принцесата обича само своето собствено величество, а за останалите е отреден ролята, която са изпълнявали в детството родителите й – да я боготворят, да я смятат за неповторима, да изпълняват разпорежданията й и то задължително с неописуема радост.

Тя си няма и понятие, че животът е труд и усилия, компромиси на принципа две напред едно назад, че пътят към успеха, е осеян от дребни малки неуспехи. Няма си представа, че трайните и дълбоки взаимоотношения се създават само, когато хората са равностойни и се приемат такива, каквито са, че може да очакваш друг човек да направи нещо голямо за теб, само ако и ти си направил за него. Не. Тя живее в света на своите детски илюзии, където принцесата е обгрижвана, боготворена не заради някакви конкретни заслуги, а само защото се е родила на този свят. Ако по някаква щастлива случайност дъщеричката-принцеса си намери съпруг, който да замени мама и тате в обгрижването, горе-долу добре. Макар че по този сценарий и в семейната институция се издържа до време. Не успее ли - остава й да бъде нещастна, неразбрана в големия лошия свят, вечно търсеща някакъв си принц, който да приеме ролята на възторгнат от присъствието й слуга. Нерадостна участ за неоценени принцеси.