Всъщност това наистина е илюзия. Аз ли съм тази, през чийто мироглед искате да се отървете от нещастието, аз ли съм тази, която ще ви даде искра, не. Искрата е във вас, вие сте щастието. И всичко вероятно е противоречие.

Миналото - да, то ни пречи, ние трябва да го осъзнаваме сега, още преди да е минало. Но какво сме тогава? Роботи? Преднамерени, че настоящето ще бъде минало и не можем да го изживеем, защото то ще си отиде. Безвъзвратно и без следа? Настоящето не може да се мисли, само да се чувства, то не е "Не", само "Да". Нека се отървем от миналото, но не и от хубавите спомени.

Бъдещето - страхът, да не би вярата ни в любовта и щастието да е само проекция на съзнанието, ще ни направи само роби на този страх, на тази илюзия. Защото мислиш ли, че нещо вероятно не е вярно, то наистина няма да бъде вярно. А има шанс да е такова. Има вероятност да е истина. Но ние ще го убием в зародиш, с мислите си, че то е само илюзорност. Предубедено и умиращо е тогава. Аз не искам да вярвам, че е такова. Не и преди да се роди. Нека осъзнаем природата в себе си, нека почувстваме себе си, без обремененост, без модели, без страх.

Най-истински можем да живеем наистина сега, в настоящето, точно такива каквито сме, без преднамереност, без мисли за това, че някой е такъв какъвто не е, без клопките на съзнанието, че всеки прави нещо с корист. Да, има такива хора, користни. Но колко други, истински и неподправени ще пропуснем заради капана на ума, че има някой, който е друг?

И накрая за Любовта - защото тя върти света ни, тя е истинския смисъл, а преди това не казах нищо за нея.
Тя е трудно нещо и дори да я срещнем винаги ще се намери нещо, което да я накара да се усъмни, че е истинска. Защото я мислим, а не я усещаме с чистота /вибрационната такава/, с която живее, в нас и хората до нас. Смесваме я с всякакви други шумове, докато се опияним от тях и изчезне.

Защото търсим нещо в мислите си, без да я съзерцаваме, Любовта. Готови сме да я загубим, за да започнем да мислим за нея, при това с условности, със страх. Готови сме да не я видим, защото може да ни нарани и да ни накара да не бъдем себе си. Да обърне нашия свят. Любовта може да ни накара да бъдем само себе си. Ако й позволим. Само и единствено.
Не че има лошо в мислите. Но да чувстваш, може би е великия смисъл на всичко. Казвам може би, не защото не съм сигурна, а защото няма нищо крайно в този свят, което да е чистата истина. Любовта е не само в нас, а и в другия човек. Само, когато дадеш себе си, можеш да бъдеш цяло. Само, когато чашата се изпразни, може да се напълни отново.

За нас жените е лесно да чувстваме, защото така сме създадени и не е нужно да бягаме от нашето Аз. Дори и да страдаме, дори да сме нещастни, ние винаги ще намерим път към щастието. Просто защото това сме ние, щастието, съзиданието, животът. Извор на истинска енергия и любов, който трябва да видим.


Минало, Настояще, Бъдеще, Любов - това е Баланс, това е Щастие.

Всичко, което казах и тук е илюзия, истината е само и единствено в теб. Сигурно ще си противоречи. Но все пак... Намери я. Събуди се.