В миналото според традиционните модели на битуване е било нормално три или четири поколения да живеят заедно в една къща. Днес, макар да не живеем по този начин, продължаваме да разчитаме на помощ в отглеждането на децата от баби и дядовци. Ролята на бабата като помощница започва още от самото раждане на бебето. В миналото тя е бабувала, т.е. била е акушерка. Възрастните жени са пазели тайната на посрещането на новия живот и са били основна фигура в израждането на бременните, което често се е случвало в къщите. Бабата е била и първата, която е давала подарък на новороденото – обикновено стръкче здравец или скилидка чесън, за да е здраво и предпазено от зли очи, уроки и болести. И ако да бъде баба (акушерка) в миналото е било чест, днес не рядко се случва жените да се обиждат от това обръщение. Не искат да ги наричат така, за да не им личат годините, или пък държат да са баби само на собствените си внуци, другите деца да ги наричат лели.

Най-близка на родилката обикновено е нейната собствена майка. Пред нея тя не изпитва срам и неудобство и по всяко време може да я помоли за помощ. Понякога в стремежа си да бъде полезна, и обладана от голямата обич и привързаност към внучето, бабата отнема повече от необходимото от функциите на майката. Но не бива да забравяме, че и най-добрата баба е баба. И колкото и да е грижовна и добра, тя не бива да замества майката. Това може да обърка представите на детето кой кой е в семейството и постепенно да измести фокуса на чувствата му. Йерархия в любовта, разбира се, няма и всеки е обичан според любовта, отношението и вниманието, които сам дава.

Случва се младите родители да спекулират с помощта от страна на бабата –по-често тя се грижи за внучето, за да излизат родителите спокойно вечер, оставят детето да спи при нея, разчитат, че тя го е нахранила, изкъпала, купила му е и му чете книжки и т.н. В този случай на бабата се приписват много повече функции и задължения, отколкото е редно да има. При спешни случаи и инцидентно няма нищо по-добро от налична помощ насреща. Но когато това се превърне в ежедневие, отговорностите са разбалансирани.

При по-сериозни предизвикателства отново насреща е бабата. Много майки оставят за няколко дни детето си при нея, когато искат то да се научи да пишка в гърне, например. Ако детето е свикнало да бъде кърмено и трудно се отделя от майката, бабата може да се грижи за него ден или два, докато то отвикне от този режим. Отделянето за кратък период може да е най-лесният начин това да бъде постигнато. В този случай помощта от страна на бабата наистина е незаменима. Бабата винаги е подготвена с рецепти от народната медицина и с вълнено елече, за да наметне детето. Тя ще му разказва приказки от минали времена, които няма да намерите в никоя детска книжка и изобщо ще бъде добра помощничка. Но нейната помощ задължително трябва да е поискана и потърсена, а не едностранно наложена.

Изземването на функциите може да се случи заради засилен майчински инстинкт от страна на бабата, заради неодобрение на методите на майката за отглеждане и възпитание, или заради липса на грижи от страна на истинската майка. Разликата в мирогледа на различните поколения предполага и различни начини за отглеждане на децата. Превръщането на бабата от помощница в заместничка може да се окаже причина за разпри между семействата. Затова с бабите, също като с лекарствата, които лесно се превръщат в отрови, трябва да се внимава.