Да не забраняваме на детето да яде това, което иска. Не само защото забраненият плод е най-сладък. Просто забраната не може да бъде основа за съзнателно поведение, а само предизвиква съпротивата на подрастващите, които и без това са чувствителни на тема самостоятелност. Не бива да правим трагедия от това, че детето яде от време на време чипс или хамбургер. Важното е, това да не се случва всеки ден.

Да открием причината. Защо детето обича заведенията от типа „Макдоналдс”? Какво не му достига у дома? Умеем ли да създаваме празнична атмосфера, всички заедно ли сядаме на масата, приготвяме ли от време на време весела храна – честно трябва да си отговорим на тези въпроси Не бива да забравяме, че храненето е не само наслада за вкусовите ни рецептори, но също общуване и ритуал. Принципно котлетите със сос, които сме приготвили, са много по-вкусни от бързите закуски, но не и ако детето трябва да ги яде само, в напрегната или подтискаща обстановка. Необходимо е само малко фантазия от наша страна, за да превърнем храненето у дома от мъчително задължение в забавление.

Да поговорим. За да ограничи любимите си и лесни за хапване храни, детето се нуждае от мотивация. Заплахата, ограниченията и скандалите не влизат в тази категория, докато непринуденият разговор може да сътвори чудеса. Важното е да не използваме абстрактни формулировки от типа: „фаст фуудът е вреден за здравето”, а конкретно да опишем последствията от злоупотребата с хамбургери и опаковани храни – затлъстяване, мазна кожа с разширени пори, пъпки и още куп нещастия. Като помощни средства може да използваме многобрайните снимки на дехуманизирани жертви на бързата храна, които можем да намерим в интернет пространството. Обикновено тези визуални образи въздействат много по-силно от всякакви думи и забрани.

Да дадем пример. Нека бъдем честни – ако не можем да изпълним това условие, всички останали усилията ще бъдат напразни. Как детето би могло да ни повярва, че фаст фуудът е вреден, ако ни вижда всеки ден да предъвкваме поредната пица и то с истинска наслада? Децата са изключително наблюдателни и вземат пример не от думите, а от делата ни. Глупави оправдания от типа: „Аз съм голяма и ми е позволено„ не само са неефективни, но дори имат обратен ефект. Те придават на бързата храна още по-голямо очарование и я превръщат в пропуск за света на възрастните.

Колкото по-рано, толкова по-добре. Много по-лесно е да изградим здравословни навици у детето от самото начало, вместо да се опитваме след време да ги преправяме. В този случай изобщо няма да ни се налага да прилагаме описаните по-горе правила. Началото обаче не е със захранването, а много по-рано, отколкото сме свикнали да мислим. Предпочитанията се формират още в утробата и по време на кърменето, тъй като детето усеща вкусът на майчината храна. Затова грижата за нашето здраве е и грижа за здравето на нашето дете.