Първият работен ден – зареден с вълнение и очаквания! Въпреки, че сме уверени, зрели хора, звънне ли часовникът за дебютът ни на новата работа – стомахът ни се присвива. Интервюто и всичко свързано с него е вече минало, а и то ни дава представа за задълженията ни в най-общи линии. Бъдещият ни колектив обаче е като състезание по спортно ориентиране. Не знаеш, какви опасности те очакват, трябва да умееш да разчиташ скрити знаци, да очакваш неочакваното и винаги да си един ход напред.

„Не знам ключът на успеха, но ключът към провала е да се опиташ да се харесаш на всички” – по-ясно не може да бъде. Да се стремим да се харесаме на всички, показва липса на индивидуалност и увереност и като цяло е крайно подозрително за околните. Понякога ни се иска да бъдем всеобщи любимци или сме имали проблеми с някой колега на предишната работа, затова сега сме мили и услужливи с всички. Но тази стратегия се изчерпва само до броени дни. Несъмнено е, че не можем да бъдем приятели с всички, все някаква конфронтацията след време е неизбежна, а заемането на твърда позиция печели повече уважение от угодничеството. Да се усмихваш по принуда и да бъдеш на разположение на всеки, не само е уморително, а и вредно. Хората формират отношението си към нас още в самото начало и в последствие ще ни коства много усилия да го променим.

Да не смесваме личния живот с работата. Никой не обича клюкарите. Факт. Макар често да е част от човешкото поведение, разнасянето на клюки е строго забранено на работното място. Нищо не нагнетява такова вредно напрежение, както клюката. Ако разберем някой пикантен факт за колега, нека го задържим за себе си. Понякога ни се иска да споделим с някого, който за момента ни се струва близък, за да бъдем интересни и да бъдем част от вълнението, което ще предизвикаме. Но на новото работно място има взаимоотношения, за които ние изобщо не подозираме и не се знае какво бихме причинили с нашата „малка новина”. Ако си мислим, че разпространяването на слухове бързо ще скъси разстоянията между нас и новите колеги, то трябва да знаем, че по този начин най- бързо се губи доверието. Симпатии и уважение на работното място се печелят най-успешно с приветливост, коректност и професионализъм.

Любов на работното място. Работата е тази част от ежедневието, на която посвещаваме основната, активна част от времето си. Новата работа означава и нови колеги. Сближаването в един офис или по общ проект неминуемо създава симпатии сред колегите. Затова не е рядкост някои взаимоотношения да преминат границите на професионалното и да нагазят в дълбоките води на любовната връзка. Да си забраним да изпитваме романтични чувства, ако усетим, че те непреодолимо ни обземат е трудно. Но когато започваме да залитаме в тази посока, не е лошо да се замислим за малко, дали наистина си заслужава. Ако е само флирт, може би е по-добре да не впускаме в него. Нека си дадем сметка какви са рисковете. Според проучване, направено сред 1221 специалисти Човешки ресурси, 81% от анкетираните смятат, че любовните връзки са „опасни” на работното място, а 58% са категорични, че започването на такава говори за липса на професионализъм и те трябва да бъдат официално забранени. Ако пък се случи така, че романтичните чувства са едностранни, най-добре е категорично да изясним своята позиция и да отбием набезите още в самото начало. Понякога дори не осъзнаваме, че ставаме жертва на сексуален тормоз. А всяка втора българка е преживяла подобен проблем или познава негова жертва.

Най-страшните капани са тези, които само си поставяме. От нас зависи да не попадаме в тях и да ги преодоляваме, така че на работа да запазим (само)уважението, професионализма и ползотворния работен климат. Що се отнася до отношенията с колегите ни, има едно просто правило, което винаги е ефективно: Отнасяй се с другите така, както ти би искала да се отнасят с теб.