Новата работа
Капаните, които сами си поставяме
 Изпрати
Първият работен ден – зареден с вълнение и очаквания! Въпреки, че сме уверени, зрели хора, звънне ли часовникът за дебютът ни на новата работа – стомахът ни се присвива. Интервюто и всичко свързано с него е вече минало, а и то ни дава представа за задълженията ни в най-общи линии. Бъдещият ни колектив обаче е като състезание по спортно ориентиране. Не знаеш, какви опасности те очакват, трябва да умееш да разчиташ скрити знаци, да очакваш неочакваното и винаги да си един ход напред.
„Не знам ключът на успеха, но ключът към провала е да се опиташ да се харесаш на всички” – по-ясно не може да бъде. Да се стремим да се харесаме на всички, показва липса на индивидуалност и увереност и като цяло е крайно подозрително за околните. Понякога ни се иска да бъдем всеобщи любимци или сме имали проблеми с някой колега на предишната работа, затова сега сме мили и услужливи с всички. Но тази стратегия се изчерпва само до броени дни. Несъмнено е, че не можем да бъдем приятели с всички, все някаква конфронтацията след време е неизбежна, а заемането на твърда позиция печели повече уважение от угодничеството. Да се усмихваш по принуда и да бъдеш на разположение на всеки, не само е уморително, а и вредно. Хората формират отношението си към нас още в самото начало и в последствие ще ни коства много усилия да го променим.
Да не смесваме личния живот с работата. Никой не обича клюкарите. Факт. Макар често да е част от човешкото поведение, разнасянето на клюки е строго забранено на работното място. Нищо не нагнетява такова вредно напрежение, както клюката. Ако разберем някой пикантен факт за колега, нека го задържим за себе си. Понякога ни се иска да споделим с някого, който за момента ни се струва близък, за да бъдем интересни и да бъдем част от вълнението, което ще предизвикаме. Но на новото работно място има взаимоотношения, за които ние изобщо не подозираме и не се знае какво бихме причинили с нашата „малка новина”. Ако си мислим, че разпространяването на слухове бързо ще скъси разстоянията между нас и новите колеги, то трябва да знаем, че по този начин най- бързо се губи доверието. Симпатии и уважение на работното място се печелят най-успешно с приветливост, коректност и професионализъм.
Любов на работното място. Работата е тази част от ежедневието, на която посвещаваме основната, активна част от времето си. Новата работа означава и нови колеги. Сближаването в един офис или по общ проект неминуемо създава симпатии сред колегите. Затова не е рядкост някои взаимоотношения да преминат границите на професионалното и да нагазят в дълбоките води на любовната връзка. Да си забраним да изпитваме романтични чувства, ако усетим, че те непреодолимо ни обземат е трудно. Но когато започваме да залитаме в тази посока, не е лошо да се замислим за малко, дали наистина си заслужава. Ако е само флирт, може би е по-добре да не впускаме в него. Нека си дадем сметка какви са рисковете. Според проучване, направено сред 1221 специалисти Човешки ресурси, 81% от анкетираните смятат, че любовните връзки са „опасни” на работното място, а 58% са категорични, че започването на такава говори за липса на професионализъм и те трябва да бъдат официално забранени. Ако пък се случи така, че романтичните чувства са едностранни, най-добре е категорично да изясним своята позиция и да отбием набезите още в самото начало. Понякога дори не осъзнаваме, че ставаме жертва на сексуален тормоз. А всяка втора българка е преживяла подобен проблем или познава негова жертва.
Най-страшните капани са тези, които само си поставяме. От нас зависи да не попадаме в тях и да ги преодоляваме, така че на работа да запазим (само)уважението, професионализма и ползотворния работен климат. Що се отнася до отношенията с колегите ни, има едно просто правило, което винаги е ефективно: Отнасяй се с другите така, както ти би искала да се отнасят с теб.
|
Коментари
2011-04-07 #6  Цвети ем то няма работно място - отидох на един работен ден и при положение, че имам дете на 4 и половина, да не знам кога свършва работния ден и да съм на разположение ( по телефона ) 24 часа в денонощието, не - благодаря  а ако можете да си представите за какъв работен микроклимат става въпрос - злоба, интриги - и то да ти направи впечатление от един ден. Направо ти казвам- духнах си под опашката. Знам какво е полжението - каква скрита възрастова и полова дискриминация има. Важното е д азнаеш цената си и да не се предаваш, да падаш духом. била съм от другата страна - набирала съм персонал и отчаяния човек не е приятна и вдъхновителна гледка  Слънцето рано или късно ще изгрее и на твоята улица 
2011-04-06 #5  Lili Благодаря ти,Цвети! леко отчаяна съм в момента.много е ррудно,има много безработни и конкуренцията е голяма.но не спирам да се надявам.
Успехи и на теб на новото работно място!Дано се чувстваш добре там 
2011-04-06 #4  Цвети Първата ми работа беше точно такава, каквато я описваш - политиката на ръководството беше - разделяй и владей. Настройваше хората един срещу друг, интриги, лъжи - истинска война. Коалиции се създавха и разрушавахавсеки ден и мога да кажа, че от 30тина колеги администрация, приятелства почти не се срещаха. по- чувствителните не издържаха и се скапваха психически, след което бяха ходещи роботи, без личен живот и машинално всичко правеха...ад некъв, добре, че се махнах  успех в търсенето, ще намериш, сигурна съм 
2011-04-06 #3  Lili Имах нещастието да попадна в работна среда с адски много капани.Не издържах и напуснах точно в началото на кризата.Сега съм без работа.За съжаление има колективи,където злобата и лъжите се толерират от ръководството.Ето на такова място бях и аз.Колкото и силен да бъдеш има моменти,в които ти е невъзможно да се справиш.Започнах с такова желание тази работа,а се връщах всяка вечер разплакана и не спях по цяла нощ.Надявам се скоро да намеря работа,а тези,които се държаха по този абсурден начин,да изпитат същото като мен.Ще ми се да има някакъв етичен кодекс за поведение на работното място и всеки да си носи последствията от действията си.
2011-02-26 #2  Цвети Сега ще имам възможност да изпробвам някой от тез капани, дали ще се клопна в тях  ))) От понеделник на новата работа 
2011-02-25 #1  Iskra „...ключът към провала е да се опиташ да се харесаш на всички” - имам подобна житейска философия, но звучи по-простичко: "Не мога да се угодя на всички, затова се старая да угодя поне на себе си."
|
|
|
Понеделник 15 Декември 2025 |
1
2
3
4
5
6
7
8
9
10
11
12
13
14
15
16
17
18
19
20
21
22
23
24
25
26
27
28
29
30
31
|
Абонирай се за новости
  На везните: свободно време срещу по-добро заплащане - II
Ясно е, че искаме най- доброто за тях. Искаме да не са лишени от нищо, да получат най- доброто образование....
  Умеем ли да се "продаваме"?
Странни са времената, в които живеем…Обществото ни е меркантилно, силно ориентирано към материалните...
 Защо трябва да ценим повече интровертите около себе си?
Знаете ли какво е общото между Барак Обама, Джоан Роулинг и Одри Хепбърн? Те са считани за интровертен...
 Мисия: "Аз обичам работата си"
Много хора се оплакват от това, което работят. Не чувстват, че тя е добре платена, нарушава баланса им...
 Силната жена
Тя може да се справя с всякакви ситуации. Не пада духом. Бори се – за себе си и всички наоколо. Понякога...
1  Можем ли да казваме "Не!"
„Не“ - звуча кратко и ясно, като отрязано с нож. Категорично и без сянка от възможна промяна на мнението....
 Как да се харесаме на околните - I
Въпреки че не е възможно да се харесаме на всички около нас, почти всички хора имаме стремеж да бъдем...
  Планове покрити с прах
Отлагането може да бъде изкуство, но може и да ни изиграе лоша шега. Когато не позволяваме на нещата...
 Предизвикателствата, с които се сблъскват фрийлансърите
Отстрани погледнато, животът на фрийлансърите (хората, които работят на свободна практика от вкъщи или...
 Диетата на работното място
Всяка диета свършва в понеделник. Всичките ни добри намерения се изпаряват когато отидем на работа и...
1 Какво не ни достига, за да постигаме целите си?
Способността да поставите себе си изцяло във всяка област на живота си е ключът към големия успех...
 Как да развием устойчивостта си, за да бъдем по-успешни?
„Животът не става по-лек или по-опростен, ние ставаме по-силни и по-устойчиви.“ - Стив Мараболи
...
|