Новата работа
Капаните, които сами си поставяме
Изпрати
Първият работен ден – зареден с вълнение и очаквания! Въпреки, че сме уверени, зрели хора, звънне ли часовникът за дебютът ни на новата работа – стомахът ни се присвива. Интервюто и всичко свързано с него е вече минало, а и то ни дава представа за задълженията ни в най-общи линии. Бъдещият ни колектив обаче е като състезание по спортно ориентиране. Не знаеш, какви опасности те очакват, трябва да умееш да разчиташ скрити знаци, да очакваш неочакваното и винаги да си един ход напред.
„Не знам ключът на успеха, но ключът към провала е да се опиташ да се харесаш на всички” – по-ясно не може да бъде. Да се стремим да се харесаме на всички, показва липса на индивидуалност и увереност и като цяло е крайно подозрително за околните. Понякога ни се иска да бъдем всеобщи любимци или сме имали проблеми с някой колега на предишната работа, затова сега сме мили и услужливи с всички. Но тази стратегия се изчерпва само до броени дни. Несъмнено е, че не можем да бъдем приятели с всички, все някаква конфронтацията след време е неизбежна, а заемането на твърда позиция печели повече уважение от угодничеството. Да се усмихваш по принуда и да бъдеш на разположение на всеки, не само е уморително, а и вредно. Хората формират отношението си към нас още в самото начало и в последствие ще ни коства много усилия да го променим.
Да не смесваме личния живот с работата. Никой не обича клюкарите. Факт. Макар често да е част от човешкото поведение, разнасянето на клюки е строго забранено на работното място. Нищо не нагнетява такова вредно напрежение, както клюката. Ако разберем някой пикантен факт за колега, нека го задържим за себе си. Понякога ни се иска да споделим с някого, който за момента ни се струва близък, за да бъдем интересни и да бъдем част от вълнението, което ще предизвикаме. Но на новото работно място има взаимоотношения, за които ние изобщо не подозираме и не се знае какво бихме причинили с нашата „малка новина”. Ако си мислим, че разпространяването на слухове бързо ще скъси разстоянията между нас и новите колеги, то трябва да знаем, че по този начин най- бързо се губи доверието. Симпатии и уважение на работното място се печелят най-успешно с приветливост, коректност и професионализъм.
Любов на работното място. Работата е тази част от ежедневието, на която посвещаваме основната, активна част от времето си. Новата работа означава и нови колеги. Сближаването в един офис или по общ проект неминуемо създава симпатии сред колегите. Затова не е рядкост някои взаимоотношения да преминат границите на професионалното и да нагазят в дълбоките води на любовната връзка. Да си забраним да изпитваме романтични чувства, ако усетим, че те непреодолимо ни обземат е трудно. Но когато започваме да залитаме в тази посока, не е лошо да се замислим за малко, дали наистина си заслужава. Ако е само флирт, може би е по-добре да не впускаме в него. Нека си дадем сметка какви са рисковете. Според проучване, направено сред 1221 специалисти Човешки ресурси, 81% от анкетираните смятат, че любовните връзки са „опасни” на работното място, а 58% са категорични, че започването на такава говори за липса на професионализъм и те трябва да бъдат официално забранени. Ако пък се случи така, че романтичните чувства са едностранни, най-добре е категорично да изясним своята позиция и да отбием набезите още в самото начало. Понякога дори не осъзнаваме, че ставаме жертва на сексуален тормоз. А всяка втора българка е преживяла подобен проблем или познава негова жертва.
Най-страшните капани са тези, които само си поставяме. От нас зависи да не попадаме в тях и да ги преодоляваме, така че на работа да запазим (само)уважението, професионализма и ползотворния работен климат. Що се отнася до отношенията с колегите ни, има едно просто правило, което винаги е ефективно: Отнасяй се с другите така, както ти би искала да се отнасят с теб.
|
Коментари
2011-04-07 #6 Цвети ем то няма работно място - отидох на един работен ден и при положение, че имам дете на 4 и половина, да не знам кога свършва работния ден и да съм на разположение ( по телефона ) 24 часа в денонощието, не - благодаря а ако можете да си представите за какъв работен микроклимат става въпрос - злоба, интриги - и то да ти направи впечатление от един ден. Направо ти казвам- духнах си под опашката. Знам какво е полжението - каква скрита възрастова и полова дискриминация има. Важното е д азнаеш цената си и да не се предаваш, да падаш духом. била съм от другата страна - набирала съм персонал и отчаяния човек не е приятна и вдъхновителна гледка Слънцето рано или късно ще изгрее и на твоята улица
2011-04-06 #5 Lili Благодаря ти,Цвети! леко отчаяна съм в момента.много е ррудно,има много безработни и конкуренцията е голяма.но не спирам да се надявам.
Успехи и на теб на новото работно място!Дано се чувстваш добре там
2011-04-06 #4 Цвети Първата ми работа беше точно такава, каквато я описваш - политиката на ръководството беше - разделяй и владей. Настройваше хората един срещу друг, интриги, лъжи - истинска война. Коалиции се създавха и разрушавахавсеки ден и мога да кажа, че от 30тина колеги администрация, приятелства почти не се срещаха. по- чувствителните не издържаха и се скапваха психически, след което бяха ходещи роботи, без личен живот и машинално всичко правеха...ад некъв, добре, че се махнах успех в търсенето, ще намериш, сигурна съм
2011-04-06 #3 Lili Имах нещастието да попадна в работна среда с адски много капани.Не издържах и напуснах точно в началото на кризата.Сега съм без работа.За съжаление има колективи,където злобата и лъжите се толерират от ръководството.Ето на такова място бях и аз.Колкото и силен да бъдеш има моменти,в които ти е невъзможно да се справиш.Започнах с такова желание тази работа,а се връщах всяка вечер разплакана и не спях по цяла нощ.Надявам се скоро да намеря работа,а тези,които се държаха по този абсурден начин,да изпитат същото като мен.Ще ми се да има някакъв етичен кодекс за поведение на работното място и всеки да си носи последствията от действията си.
2011-02-26 #2 Цвети Сега ще имам възможност да изпробвам някой от тез капани, дали ще се клопна в тях ))) От понеделник на новата работа
2011-02-25 #1 Iskra „...ключът към провала е да се опиташ да се харесаш на всички” - имам подобна житейска философия, но звучи по-простичко: "Не мога да се угодя на всички, затова се старая да угодя поне на себе си."
|
|
Вторник 3 Декември 2024 |
1
2
3
4
5
6
7
8
9
10
11
12
13
14
15
16
17
18
19
20
21
22
23
24
25
26
27
28
29
30
31
|
Абонирай се за новости
Малките камъчета и голямата преобърната кола
Всички знаем приказката за малките камъчета, които имат чудодейната способност да обръщат голямата кола....
Как да разговаряме с хора, които не понасяме?
На всекиго се случва, особено в професионалната сфера - влизате в стаята, в офиса и моментално разбирате,...
Как да отстояваме себе си по-ясно?
Какво означава да бъдем решителни и да отстояваме себе си? Ако погледнем дефинициите в речниците, то...
Подходящите професии за екстровертите и за интровертите
Дали сте от хората, които се радват на срещите, оживените разговори и запознанствата или пък обичате...
Лов на внимание
Съсредоточи се!
Златното правило за справяне с постоянно изникващите идеи, задачи и мисли в главата...
На какво може да ни научат мъжете?
Понякога до такава степен не разбираме мъжете, че ядосвайки им се за непонятни за нашата женска природа...
Моето първо работно място
Лятото наближава и много млади хора ще се потърсят работа. Въпреки че са информирани и общуват с лекота,...
Похвалата е ключ към сърцето и към успеха - не я пестете!
Всеизвестен факт е, че децата е добре да бъдат хвалени, да получават поощрение и одобрение и при най-малкия...
Може ли работата да ни направи щастливи?
Да изпитват удовлетворение от работата е мечта за мнозина. Която обаче не винаги се осъществява – дали...
Жената-шеф
Да си жена и шеф едновременно отдавна не прави на никого впечатление. Само дето по правило жените са...
Лицемерието като потребност
Познавате ли хора, които винаги са мили, усмихнати и добронамерени? Всеки път ви правят комплименти,...
Малки трикове за по-лесно и приятно общуване
Искало ли ви се е някога повече да се харесвате на хората? Да умеете да печелите усмивките и приятелството...
|