Обикновено родителите започват да се притесняват, когато в живота да детето им се появят въображаеми приятели. Но те не случайно са наречени приятели. А от приятел не бива да се притесняваме. Добрата страна на въображаемите приятели е, че развиват фантазията на детето. То им измисля имена, визия, техен собствен живот. Тези странни персонажи са знак за това, че детето поема много информация в ежедневието си, било то от картинки, разкази или телевизия. Повечето от измислените приятелчета са комбинации от персонажи от анимационни филмчета и книжки. С тези измислици детето разнообразява живота си. Това може да му послужи в бъдеще да се справя по интересни и креативни начини с трудностите.


Защо и кога се появяват?
Въображаемите приятели се появяват, когато детето няма подходящи другарчета за игра. А кои са те, определя то самото. Вие може да си мислите, че сред още 20 деца в градината няма как да не намери някое по-близко приятелче, но детето само избира. С някои не си допадат по характер, с други си съперничат за играчки и т.н. Случайните запознанства на площадките пък не са достатъчни, защото са кратки. В такъв случай се появява въображаемият приятел. Той покрива всички критерии за любимо другарче, винаги е на разположение и е съгласен да играе по всяко време. Въображаемото другарче може да се появи и просто от скука. Ако за детето се грижи баба или детегледачка, докато вие сте на работа, може през това време да не му е много забавно. За тази цел то си измисля някакво разнообразие, а какво по-добро от интересен приятел. С въображаемото другарче детето просто „оцветява” деня си. То има нужда от вълшебствата и чудесата, които се случват в книжките и песничките. Но за съжаление от реално заобикалящите го хора никой не лети, не свети и не е с оранжеви очи, например. А приятелят от въображението ще бъде точно такъв, какъвто детето иска.

Опасни ли са?
Ако това не са единствените приятели, то тогава нямате основание за тревога. За детето е важно както да развива въображението си, така и да се социализира в реалния живот. Ако успява да съвместява и двете, и се държи добре както с приятелчетата от улицата, така и с тези в главата му, оставете притеснението настрана. Но ако детето страни от връстниците си и се изолира само с въображаемите си приятели, би било добре да се посъветвате със специалист.


Как да реагираме?

Не му се подигравайте и не обиждайте приятеля, а го „вижте”.
Докато ви разказва за приятеля си, детето всъщност ви отваря вратата към неговия свят. Не се страхувайте да влезете. По-лошо би било, ако малчуганът има измислен приятел, но играе с него само когато мисли, че не го наблюдавате, не ви говори за него и страни от другите деца. Ако проследите внимателно какви са персонажите, които детето си измисля, и какво си говори с тях, може би ще забележите cтрани от характера му, на които до този момент не сте обръщали внимание. Опитайте се да играете заедно с тези приятели, оставяйте и на тях чинийка на закуска, пожелавайте им лека нощ.

Дайте си/му отсрочка.
Понякога появата на въображаем приятел е само желание от страна на детето да бъде по-интересно на родителите си. То доста проникновено може да забележи промяната в поведението на родителите и да се възползва от това. Ако случаят е такъв, най-добрият лек е времето. Просто не обръщайте внимание на новите игри. Когато детето разбере, че не предизвиква интерес с това си поведение, приятелят скоро ще изчезне и то ще насочи въображението си към нещо друго.

Реални емоции срещу измислици
Обикновено въображаемите приятели изчезват също толкова внезапно, колкото са се появили. Това се случва, когато в живота на детето се появи нещо по-интересно и вълнуващо. Така истинските емоции вземат връх над измислените. Когато е завладяно от реално случващи се, нови за него неща, детето забравя за въображаемите приятели. И съвсем скоро вместо за вълшебни принцове и принцеси започва да разказва за Мимето, до която седи в детската, или за Сашко от малката група.