Мнозина приемат с ужас мисълта, че им се налага операция. Не става въпрос за такава, от която да зависи живота им, но затова пък абсолютно необходима. Нормално е в началото човек да се стресне. Особено, когато няма достатъчно информация. Неочаквано, дори и от такова сериозно изпитание, има шанс да извлечем положителни неща. Операцията може да се окаже предизвикателство, което да ни направи по-зрели, по-мъдри, да пренареди житейските ни приоритети. Важното е да не се оставяме на паниката, а да действаме разумно.

Първото, което е най-добре да направим, е да се информираме. Подробно и от повече източници. Източник номер едно нека е лекарят-специалист. Ако можем, да допълним информацията от втори лекар, на когото имаме доверие. Добре е да се информираме и сами – от специализирана литература и сайтове. Можем да го направим и в разговор с наши познати, преживели нещо подобно. Но на последното не бива да залагаме прекалено. Всеки реагира различно на случващото му се. Няма причина да си мислим, че споделените от друг човек негативни емоции или усложнения, ще се случат и на нас.

В никакъв случай да не се доверяваме на слухове. Този чул това, на онзи разказали нещо страшно и ужасно. Подобни приказки могат само да нагнетят у нас ненужно напрежение и страх.

В този момент повече от всякога имаме нужда от смелост, от положително мислене. Когато човек вярва, че всичко ще бъде добре, обикновено се оказва точно така. Не случайно казват – дяволът не е толкова черен, колкото си мислим. Една много добра мисъл е, че операцията ти решава радикално здравословния проблем. Нещо, което не би трябвало да е в тялото ти, вече го няма.

След като научим, колкото се може повече, за това което се случва с нас, трябва да действаме. Без да губим време. Има заболявания, при които забавянето влошава положението. По възможност да си изберем болница, където сме сигурни, че ще получим най-доброто медицинско обслужване и грижи.

Добра гледна точка е да приемем предстоящата операция като поредното непознато преживяване, което ни предстои. Това е нов жизнен опит, какъвто досега сме нямали. Дори, малко странно да прозвучи – то е вид приключение.

Пребиваването в болницата ни среща с нови хора. Често при подобни екстремни обстоятелства се създават здрави мeждучовешки връзки. Болните си помагат изключително много един на друг. И това е обяснимо – само човек в подобна ситуация знае точно как се чувстваш в момента. От какво имаш нужда и как да ти помогне. Дребните жестове в точния момент значат много. Да те придружат за тоалет през първите дни след операцията, да ти подадат вода или храна. Един хубав разговор, който да се разсее. И още веднъж – доброто настроение, усмивката и положителното мислене са безценни.

Истинско щастие е да преживяваш периода на възстановяването. Удоволствието от това, че от ден на ден ставаш по-силен, по-самостоятелен.

Няколко месечният възстановителен период след операция е времето, когато имаш неочаквано много време за себе си. Можеш да прочетеш толкова много книги. Да разговаряш с близките си за неща, за които все е нямало кога. Да погледаш интересен филм. Или да преоткриеш колко е хубаво да се разхождаш с малки, все още несигурни стъпки навън, след като си бил у дома дълги седмици.

Сериозно преживяване като операция ти сверява часовника за хората около теб. В действие усещаш колко много държат на теб близките ти. Колко те обичат. Разбираш кои са верните приятели и колегите, на които можеш да разчиташ в труден момент.

Вярно, монетата има и друга страна. Периферни познати забравят, че са те познавали, например. Когато си ходел на работа, си им бил нужен. Когато си в дълги болнични – не. Но и това е полезно – да знаеш кой какво място заема в живота ти.

Най-голямата полза обаче от преживяването операция е, че променя светогледа ти. По най-осезателния начин стигаш до идеята, че си смъртен, а животът е кратък. Че трябва да живееш тук и сега. Непременно в настоящето, а не в неопределеното по-късно. Че е прекрасно да си здрав, да се движиш. Вълнуващо е слънцето, природата. Малките неща са истински ценни и не трябва да го забравяш. Колкото по-дълго задържиш това усещане, толкова по-добре. Не е лошо и след време да си го припомняш. Всъщност, добре е подобни мисли да спохождат понякога всеки от нас. И без да е преживял операция.