Замисляли ли сте се за цвета на храната, която ядете всеки ден? Вероятно в менюто ви присъстват много зеленолистни, червени плодове и зеленчуци, опечено до кафяво месо, бели зърнени и млечни продукти. Но какво ще кажете за синьо? Май не се отделя слюнка в устата ви. Най-много да хапнете шепа боровинки в планината, но само след като три пъти сте проверили в справочника, че не сте попаднали на нещо отровно. По всичко личи, че що се отнася до храната, това не е любимият цвят на майката природа. С малки изключения сините и черните храни са или развалени (мухлясали) или изначално токсични, например плодовете на беладоната. Затова при вида на така обагрен продукт, нашият инстинкт не реагира с желание да похапнем, а напротив – подава сигнал за опасност.

Днес хранителната индустрия разполага със всевъзможни синтетични оцветители и в магазина можем да видим продукти с най-причудливи цветове. Но въпреки, че са необичайни и забавни, те не се радват на особен успех. Видът им просто не предизвиква „вкусни” асоциации и потребителите ги подминават. Но както едни цветове потискат апетита ни, други го разпалват. Чрез невроните зрителната информация директно влияе на производството на хормоните, които регулират глада. Така предупредителните цветове стимулират хиполамуса да произвежда лептин, които потиска апетита, докато оранжевото, червеното и жълтото водят до засилена секреция на грелин – хормонът на глада.

Цветовата информация влияе не само на решението ни да опитаме от храната, но и на удоволствието, което ще изпитаме от нея. Затова с основание можем да кажем, че в този случай зрението и вкусът са в синестезия (от гр. syn, „заедно“ и aishesis, „усещане“). Това е състояние, при което едното възприятие предизвиква другото.

Този факт е не само любопитен, но и много полезен, ако искаме да свалим неусетно някой друг килограм. Не е нужно да издирваме храни с необичаен цвят, а просто да преобразим зоната за хранене във „неапетитна” гама – например синьо-сиви стени, прибори, покривка или светлина. Добре е да избягваме заведенията за бързо хранене, защото там най-вероятно „ще му отпуснем края”, заради преобладаващите в интериора, опаковките и храните жълт и червен цвят – най-опасните за нашата диета.

Обратното – ако искаме семейството да се сплотява около трапезата и сладко да си хапва от приготвените ястия, трябва да предпочетем за кухнята топлите цветове. Дори и най-злоядото дете ще опита от зеленчуците, ако са сервирани в червена или оранжева чиния. Освен влиянието върху апетита, тези цветове имат мощно въздействие върху целия организъм – учестяват сърцебиенето, повишават кръвното налягане и така създават атмосфера на уют и близост.