Да, именно, кризата на 40-те. Звучи като изтъркано клише. Кой не е чувал за нея – това са годините, за които се смята, че, мъжете почват да хойкат като за последно, а жените – ако и те не правят същото, то поне скърбят за отиващата си младост.

Всъщност, ако се замислим, човек приема трудно всяко ново десетилетие в живота си. Предходните 10 години безвъзвратно са приключили, новите винаги в началото звучат странно и леко дискомфортно. Докато свикнеш.

Какво пък им има толкова на 40-те години? Всъщност това наистина е много особено момент от живота. Етап, на който правиш генерална равносметка. Обръщаш се назад. Там са 20 активни години, изпълнени с амбиции и планове, с учение, започване на работа и утвърждаване в нея, създаване на семейство, отглеждане на деца. Всичко това е толкова значимо и поглъщащо, че част от тези години просто ти се губят. Било е истински вихър! Какво има напред – в хубавия вариант още 10 добри години и при повечко късмет - още толкова относително добри. След това – каквото бог даде, дано да е повече и да са достолепни. Това е.
40-те са годините, когато децата са поотраснали, в професията – вече повече надграждаш, а и рутината, в хубавия смисъл на думата, помага. Така че имаш все повече време за себе си, да се огледаш и да се вгледаш навътре, да видиш кой си, къде си.

На 40-те си понатрупал достатъчно житейски опит, случили са ти се вече доста неща и имаш мъдростта да отсяваш значимото от незначителното. Знаеш, че чашата винаги е едновременно и пълна, и празна, а основният житейски цвят никога не е един, той всъщност се състои от полутонове – смесване на няколко нюанса. Наясно си, че знаците са задължително и плюс, и минус едновременно.

Тогава усещаш със сетивата си нещо просто – животът е краен и кратък. Все още си достатъчно млад, силен и здрав за пълноценното изживяване на всеки миг. И или преосмисляш живота си дотук и продължаваш по същия път, защото той е генерално правилният, въпреки неизбежните лъкатушенията, или преосмисляш и правиш рязък завой, защото това е моментът – още няколко години и ще бъде късно.

Не знам дали 40-те години всъщност са точно криза. Който иска, да го нарече така. Но със сигурност е съдбоносна възраст. В нея не само извършваш преоценка на най-важното, дареното ти от съдбата – твоя собствен живот, но имаш уникалната възможност да я направиш качествено – с разум и чувства, колкото и да се твърди, че те обикновено били в противоречие. Разумът извира от уроците на опита, който вече имаш, чувствата – от това, че все още си млад, жизнен и имаш бъдеще.
Има една приказка – че младостта може, но не знае, а старостта знае, но не може. 40-те години са пресечната точка в живота, когато по уникален начин едновременно и знаеш, и можеш.