Често възхвалата или анатемосването на дадена мазнина има за цел просто да ни продаде рекламиран продукт. За да не ставаме жертви на тази маркетингова стратегия, най-добре е да познаваме съдържанието на разпространените масла, за да извлечем максимална полза от тях и да не си налагаме излишни (или дори опасни) ограничения.

Видове мастни киселини
Хората, който се интересува от здравословно хранене знаят, че наситените мазнини са „виновни” за много здравословни проблеми, мононенаситените са далеч „по-добри” от тях, а полиненаситените са есенциални, тоест жизненоважни за организма. Всички натурални масла обаче са комбинация от трите. В този смисъл дори и в най-здравословните мазнини има нещо вредно, както и в „най-вредните” – нещо полезно.

Наситените мазнини можем да познаем още по-външният вид – те са в твърдо състояние на стайна температура. Свързваме ги с продуктите от животински произход - краве масло и свинска мас, но преобладават също така в кокосовото, палмовото и какаовото масло.

Ненаситените мазнини, напротив, са в течно състояние и се съдържат най-вече в растителните продукти – семена, ядки и някои плодове. Мононенасините мастни киселини се наричат още Омега – 9 и преобладават в зехтина, фъстъченото масло и авокадото. Полиненаситените биват Омега -3 и Омега-6 и организмът ни не може да ги синтезира сам, затова задължително трябва да ги приемаме с храната. Най-богати на първите са рибеното, леленото и рапичното масло. Вторите се съдържат в слънчогледовото, царевичното, сусамовото олио и повечето ядки.

Растителните мазнини трябва да присъстват ежедневно в менюто ни. Те доставят на организма ненаситени мастни киселини, които са необходими за правилното протичане на процесите в организма. Също така намаляват нивото на холестерола в кръвта и са основен източник на витамин Е, който е силен антиоксидант. Съществен недостатък обаче е високата им калоричност. Всяко растително олио на практика е 100 % мазнина и съдържа около 900 ккал на 100 мл. Затова трябва да ги консумираме с мярка.

Зехтин: наситени мазнини - 16 гр., омега-9 - 70 гр., омега-6 – 10 гр., омега-3 – 1 гр.
Отдавна се знае, че редовната употреба на зехтин защитава от сърдечно-съдови заболявания. В последно време обаче повече внимание привлича съставката олеокантал (съдържа се само във вида „екстра върджин”), която има силно противовъзпалително действие и дори може да спре развитието на старческа деменция. За съжаление, дори минималната термична обработка разрушава ценното вещество.

Ленено масло: наситени мазнини – 10 гр., омега-9 – 21 гр., омега-6 – 16 гр., омега-3 – 53 гр.
Само една супена лъжица дневно, взета директно или добавена към салата, осигурява ценните омега-3 мастни киселини. За разлика от лененото семе, маслото не съдържа цианид и може да се консумира от деца, бременни и кърмачки.

Слънчогледово олио: наситени мазнини – 12 гр., омега-9 – 19 гр., омега-6 – 68 гр., омега-3 –1 гр.
То е изключително богато на витамин Е, особено в нерафиниран вид – т. нар. шарлан. Но не се препоръчва да се употребява като основна мазнина , тъй като големият превес на омега-6 мастните киселини в храненето, може да доведе до възпалителни заболявания като алергии, ревматизъм, повишен риск от инфаркт, инсулт и дори рак.

При изборът на растително масло обаче не бива да се ръководим само от какво, но и как е получен продуктът – с други думи методът на екстракцията. Най-ценно за организма ни е студенопресованото и нерафинирано масло, защото при обработката му не се унищожават полезните вещесва и няма остатъци от разтворители.