Животинските мазнини за разлика от растителните, съдържат холестерол и повече наситени мастни киселини (изключение прави само рибеното масло). Но също така те са източник на ценни вещества за организма. Затова трябва да ги приемаме в по-малки количества, но не и да ги изключим от менюто си. Границата между ползата и вредата се крие в количеството .

Краве масло: наситени мазнини – 56 гр., омега-9 – 29гр., омега-6 – 3 гр., холестерол – 190 мг, енергия – 780 ккал.
То е лесноусвоимо от организма и богато на маслоразтворими витамини (А, Е, D). Като недостатък може да се отбележи съдържанието на холестерол, които обаче е естествено балансиран от лецитин – вещество, което го разтваря в кръвта.

Свинска мас: наситени мазнини – 42 гр., омега-9 – 44 гр., Омега-6 – 10 гр., холестерол – 100 мг., енергия – 738 ккал. .
От тази информация става ясно, че свинската мас далеч не е толкова страшна, колкото ни се втълпява. Тя съдържа сравнително малко калории, а ненаситени мазнини в състава й са повече от наситените. Една от тях е арахидонова киселина, която стимулира имунния отговор. Затова не бива да изключваме напълно приема на животински мазнини, особено по време на боледуване, тъй тя като не се съдържа в растителните масла.

Оптималното дневно количество свинска мас е 10-30 гр., което може да си набавим примерно от една вратна пържола. Освен това, тя е една от най-подходящите мазнини за пържене, тъй като има висока точка на димене. Приготвените с нея храни обаче трябва да се хапват топли, защото при стайна температура отново се втвърдява.

Рибено масло: наситени мазнини – 20 гр., омега-9 – 47 гр., омега-6 – 4 гр., омега-3 – 29 гр., холестерол – 600 мг., енергия – 900 ккал.
Това е най-добрият източник на незаменимите омега-3 мастни киселини, тъй като в лененото масло, макар привидно да са в по-голямо количество, не са в пълноценна форма. Освен, че са абсолютно необходими за функционирането на организма ни, те са истински допинг за мозъка – подсилват паметта, защитават нервните клетки от увреждане и подобряват настроението. Може да приемаме рибеното масло като хранителна добавка или да си го набавяме от редовна консумация на мазна морска риба – скумрия, ципура, риба тон, сьомга.

Хидрогенирани мазнини

Маргарин: съставът му зависи от растителното масло, от което е произведен.
Създаден е като евтина алтернатива на кравето масло, но днес се рекламира за здравословен продукт. Действително съдържа по-малко калории, няма и холестерол, но преработката превръща полезните растителни масла в опасни транс-мазнини, които запушват артериите, създават риск от развитие на диабет 2 тип и сърдечни заболявания. Единствено тези мазнини можем да наречем 100% вредни, без никави ползи за организма. За съжаление е трудно да ги избегнем. Дори да не консумираме маргарин, те ни дебнат от всички готови сладкиш и полуфабрикати.

И накрая – трябва да се стремим към разообразие. Не съществува най-добро масло, затова трябва да използваме целия потенциал на природата. Това означава да си купим няколко различни масла и да ги комбинираме. Само така ще осигурим на организма си всички необходими мастни киселини.