Какво казваме, когато (не) говорим

Hera.bg

Цвети Цанева
Ето една типична ежедневна ситуация. Връща се детето от училище, ние дежурно го питаме: „Как мина деня ти?”. То също така дежурно отговаря: „Добре, нищо особено”. Може и да му повярваме, но забелязваме, че то се суети около раницата си, отбягва погледа ни и се почесва, ”където не го сърби”. Ето, че знаем, че днес в училище нещо се е случило. Не е нужно да имаме шесто чувство, просто се доверяваме на информацията на жестовете, която то ни дава, докато говорим.

Изучаването на този „език” започва твърде късно, предвид практическата му полза. Американският професор Албер Мехрабиан определя правилото: „7%, 38%, 55%”, т.е. 7% от информацията се предава от значението на думите ( вербално), 38%- от тона и интонацията на гласа ( вокално) и 55%- поведението на тялото ( визуално). Засиленият интерес към това направление в приложната психология получава силен тласък заради разпространеното схващане, че можем да „четем” хората по техните жестове и да избегнем лъжа, да разберем правилно намеренията на шефа или на човека в бара, от който се интересуваме. Дали е възможно, изучили някои от най- популярните жестове и тяхното значение, да манипулираме информацията, която те дават и да създадем впечатлението, което искаме? Едва ли! Никой жест не може да се приема еднозначно, те се комбинират и все някой ще издаде истинските ни намерения. Освен това винаги са част от някакъв контекст. Например, след продължително пътуване излизаме за кратка почивка пред автобуса. Харесали сме някого, а забелязваме, че той стиска крака и потропва нервно, докато правим опит да го заговорим. Това не означава задължително, че ни отблъсква. Може да има нужда да посети тоалетната.

Как да разберем кога човекът отсреща е добре настроен към, нас слуша ни с внимание и е склонен да общува с положителна нагласа. Всеки жест носи положителна или отрицателна оценка. Най- силният положителен жест остава гледането в очи, това говори за откровеност и желание да сме искрени и да общуваме пълноценно. Друго много характерно поведение е огледалното имитиране, т.е. повтаряне на жестовете и мимиките на събеседника, така несъзнателно търсим път за бързо сближаване.

И така – ако събеседникът ни често кима, усмихва се, наклонил е главата на една страна, а тялото- леко напред, то най- вероятно е с положително отношение и ни слуша внимателно. Обратното, ако се е отдръпнал, отбягва погледа ни, скръстил е ръце и крака, т.нар. „заключване, почесва се, крие устата си или очите си – най- вероятно е отегчен и не привличаме вниманието му. Естествено, съществуват много жестове и мимики, както и комбинации от тях в цели „изречения”. В конкретен контекст те могат да бъдат тълкувани по различен начин.

Крайъгълен камък на изучаването на езика на тялото е тълкуването на жестовете с цел разпознаване на лъжата. Невербалните знаци изкарват подсъзнателното, истинското, това, което думите могат да скрият. Като истината. Тялото се стреми да се разкрие, дори, когато устата лъже. Лъжецът отбягва погледа, прикрива устата с ръка, почесва носа си, говори бързо ( ако е измислил лъжата предварително ) или прекалено бавно ( ако импровизира в момента ). И ако си мислим, че ще се научим да лъжем успешно, знаейки това, то трябва и да имаме предвид, че съвкупността на всичките белези не е никак лесно за имитиране. Най- характерното за лъжата е разширяването на зениците, което наистина трудно може да бъде манипулирано.

Професионалната сфера е идеално място за прилагане на езика на тялото. С практическото му приложение работят много от специалистите „Човешки ресурси”. Тяхната задача е за краткото време на интервюто да създадат впечатлението за кандидата и да преценят колко от информацията в автобиографията му отговаря на истината, дали той е подходящ за обявената длъжност. Така че ако искаме да покажем увереност на интервю – гледаме право в очите, без втренчване, изпъваме гърба, раменете назад и вдигаме брадичката. За жените е хубаво да допрат колене, да оставят косата си на мира, да избягват всякакви излишни движения, които биха издали нервност.

Всъщност тълкуването на езика на тялото има най- голяма популярност в личната сфера и особено при флирта. И за двата пола важи първото правило на зрителния контакт. Ако мятаме често погледи ( по- често жените ) или гледаме втренчено и през цялото помещение ( по- често мъжете ), ако задържаме погледите си- това е сигурен знак, че флиртът е желан. Кога една жена показва интереса си? Жените играем с косата си, премятаме кичури и оплитаме пръсти в тях. Кръстосваме крака в посока на мъжа, в обратната означава: ”не ме интересуваш, насочвам се другаде.”, свеждаме глави, а после вдигаме поглед, оправяме нещо по дрехите си, суетим се. Когато се смеем – отмятаме глава назад, оголвайки шията си. Кога мъжът има интерес към нас? Прокарва ръка през косата си, стреми се да докосне. Като, в повечето случаи, по- висок, той се накланя напред, атакувайки личното пространство, търси възможност да демонстрира мускули и пооправя нещо по дрехите си. За двойка, която се харесва, също е характерно имитирането на жестовете и на изражението.

Тълкуването на езика на тялото сякаш предлага много лесни решения за преценка на действителните намерения на околните, донякъде и възможност такава преценка да бъде манипулирана с определена цел. Понякога думите говорят, понякога жестовете ни, понякога те са съгласувани, понякога – не. Истинското умение е да решим на кое да се доверим и да не се оставим да бъдем заблудени.

Tази статия е достъпна в интернет на адрес: www.hera.bg/s.php?n=1330