Реших да се възползвам от ценните качества на копривената супа, но да й прибавя и нещо друго. Какво обаче... не ми хрумваше. Е, казах си, ще я направя явно по стария начин. Сложих да заври вода, за да попаря копривата и в последния миг установих, че имам и 3 гъбки от предишния ден, както и пакет елда, който купих отдавна, но така и не ползвах.

Елдата има леко нагарчащ и стипчив вкус, ако изберете тази, която е кафява (тя е бланширана). В повечето био магазини, обаче, се продава елда, която е със ветъл цвят. Тя няма никакви странични вкусове.

Защо да включим елда към менюто си? Ами има забавна форма. Добре де не е това. Макар да изглежда като житна култура, всъщност елдата спада към семейството на лапада. Консумацията й се отразява прекрасно на кожата, косата, ноктите. Дава сила и издръжливост. И елдата и булгура могат да се използват в ястия, които обикновенно приготвяме с ориз.


В съд с малко вряща вода, попарих за минута копривата и я отцедих.

Гъбките нарязах на ситно и задуших в 1 с.л зехтин, домавих доматите и 2 литра вода (както и водичката, в която попарих копривата).

Когато водата завря, прибавих измитите и почистени булгур и елда, черен пипер, сол, дръжки от магданоз и малко суха целина.

След около 20 минути добавих нарязаната коприва и шепа наситнени листа от магданоз.