Зехтинът. Стъпвайки на иберийска земя с изненада разбрах, че Испания (и по-точно Андалусия) е най-големият производител на зехтин. И наистина, ако пътувате с кола в областта, докъдето стига погледът се виждат маслинови насаждения. До този момент бях опитвала италиански, френски, гръцки, хърватски, дори португалски зехтин, но никога испански. След дегустацията, която продължи цели 12 дни с увереност мога да кажа, че тук можете да се насладите на най-доброто маслиново масло в света. Ще го намерите не само по магазините (на изненадващо ниска цена), но и на масата във всяко едно заведение, дори от квартален тип и то с качество екстра върджин. Друго масло тук просто не се използва.

Бича опашка и прасе-сукалче. Това са най-емблематичните испански месни специалитети. Първият е характерен за Андалусия, а втория за Кастилия, които да си призная, сърце не ми даде да опитам. Затова пък бичата опашка (rabo de toro) беше може би най-доброто ми кулинарно попадение в тази страна. Приготвена на бавен огън в продължение на часове, изключително вкусна, заради близостта си до коста и разпадаща се на конци, тя просто се топи в устата. Сега си отговорим и на въпросът, каква е съдбата на гордите бикове след приключването на коридата. Просто попадат в нечия чиния, в случая моята.

Паеля опитва почти всеки турист в Испания и почти всеки остава разочарован. Не защото този известен специалитет не е вкусен, а защото рядко се приготвя за туристите с качествени продукти. В общия случай представлява ориз с морски дарове и пилешко, като съществуват варианти само със зеленчуци или месо. Но има и някой тънкости. Оризът се овкусява с шафран, които за пришълците просто се заменя с куркума. Морските дарове пък вместо пресни в общия случай са замразени, която обрича ястието на неприятен вкус. Затова, ако сте решили да опитате паеля, не се доверявайте на случайни „капанчета”, а потърсете добър ресторант.

Сангрия – това не е ястие, а напитка. Въпреки това реших да я включа в този кулинарен обзор, защото идеално подхожда на всеки един от гореизброените специалитети. Приготвя се от червено вино и нарязани на парчета плодове – портокали, лимони и ябълки, овкусени с подправки, захар и коняк. Сангрията е толкова лека, освежаваща и приятна на вкус, че дори и аз – противник на всякакви ферментирали напитки, отпивах от нея с удоволствие.

Не пропускайте да опитате и някой от испанските десерти като крем от кестени с какао, типичен за планинската местност Алпухарес, бадемови бисквити, нуга халва и местен шоколад (все пак именно Испания колонизира родината на това лакомство). А ако не обичате да експериментирате с нови вкусове, може да хапнете познатото ни мляко с ориз.