Чувството, че си неудачник, е именно чувство – може наистина да си такъв, а може и да не си. Независимо дали е само субективно усещане или факт, по-важно е пагубното му действие. То срива самочувствието, лишава от онази вътрешна хармония, която ни прави удовлетворени от живота си хора.

Вероятно по-парадоксално изглежда, когато това усещане е в противоречие с качествата на личността. Причината е, че става въпрос за вътрешна самооценка на постигнатото, на начина ни на живот и на това, как точно се чувстваме. То може да идва от възможностите, които е имал човек в определен момент, но ги е пропилял. Най-често заради грешен избор. Младежът, който завършва училище с отлична диплома, има на практика пред себе си почти всички възможности - безброй варианти за бъдеща професионална и лична съдба, контакти с интересни хора. Грешният избор може да го превърне в неудачника, който не работи онова, което го влече и за което се е готвил с хъс. Или да се окаже слабо котирана професия във финансов план. Докато друг избор на житейския кръстопът би му осигурил престижна работа, просперитет, независимост.

В друг случай външно всичко ни е наред, но отново усещаме неудовлетворение от живота си. Тогава това чувство е сигнал, че не сме щастливи. Че нещо зад видимата фасада куца и имаме голяма емоционална липса.

Как приемаме събитията, може да зависи и от гледната точка – житейският провал за едни е прилично позициониране според други. Определя се от ценностната система, от целите, мечтите и потенциала на личността.

Може и наистина човек да бъде неудачник – всичко, с което се захване, неминуемо да се проваля. Причини разни – лошият късмет, слаб характер или е просто некадърност. А понякога комбинация от трите. Лоша съдба е да загубиш в ранна възраст много близък, но ако това ти е алибито да се пропиеш напълно, като и преди си залитал по алкохола, къде е вината? В следствие на алкохолизма загубваш добра работа, здравето ти е съсипано, молиш за пари всеки познат. Жертва на обстоятелствата ли е този човек или просто сам си е съсипал живота?

Вероятно повечето хора са имали периоди, когато са се чувствали провалени. Нещата не се получават, всичко удря на камък или пък се намират в някакъв застой, който им се струва убийствено вечен. Няма как човек винаги да е все успяващ и оптимистичен. Обикновено има и от двете.

Как да се отървем от смачкващото чувство, че сме неудачници? Добре е първо да се вгледаме в себе си, да си направим равносметка, защо се чувстваме по този начин. Понякога отговорите са на повърхността, друг път само изглежда, че е така. Човек има лошия навик да се самозалъгва. Правилно поставените въпроси към самия себе си помагат да се намери истинският отговор. След като минем този важен етап, следва действеният. Необходима е промяна и тя трябва да се изразява в дела. Ако сме неуверени в себе си, добре е да си поставяме малки постижими цели с повишаваща се сложност. Така ще придобием самочувствието, че можем. Ако сме силен характер, но просто сме изпаднали в дупка, не е изключено с един замах да направим голяма промяна в живота си – да сменим работата, града, държавата.

Има и втори вариант. Понякога, по ред причини – ангажименти към близките, понапреднала възраст, човек не може да промени нищо в живота си. А чувството, че е неудачник, го яде отвътре и го съсипва. Тогава просто трябва да се приеме реалността, каквато е, да се види положителното в ситуацията и да се избягват безплодните терзания. Звучи примиренчески, но това може да ни съхрани и направи щастливи с онова, което имаме. В противен случай буксуваме на едно място, отрицателните ни мисли са насочен навътре към нас и ние се самоунищожаваме.

Висш житейски пилотаж е способността да приемаме онова, което не можем да променим, да имаме смелост да променим онова, което можем и мъдрост – да ги разпознаем. За да не преминем живота си с чувството, че сме неудачници!