Често денят не ни достига, за да се справим с безбройните задължения, с които сме се нагърбили в работата, у дома или към близките ни хора. И започваме малко по малко да крадем от съня си, за да довършим това или онова. Иска ни се да не е необходимо да пропиляваме една трета от живота си под завивките. Чували сме и поговорката: „От сън спомен няма”. Дали обаче това наистина е изгубено време?

Когато се заговори за необходимостта от сън, неизменно си припомням един много показателен откъс от романа „Сто години самота” на Маркес. В него жителите на селцето Макондо са сполетени от необичайна болест – чумата безсъница. В началото заразените са безкрайно доволни, защото са постоянно бодри и успяват да свършат огромно количество работа за времето, което преди са пропилявали в сън. Скоро обаче забелязват, че започва да им убягва това или онова, като например, за какво служи кравата. Затова сложили надписи върху добитъка: „Това е крава – тя дава мляко”. Това известно време вършело работа, но скоро забравили и какво е това мляко. Паникьосаните жители не искали да се предават на забравата и започнали да описват и що е мляко, но малко след това забравили дори да четат. Трудно им било да си спомнят кой им е любим и кой враг, кои са те самите. Затова селската врачка, вместо на бъдеще започнала да гадае на минало...

Макар и разказана като притча, тази история е съвсем достоверна. Установено е, че сънят е пряко свързан с умението ни да помним. Именно докато спим, преживяванията и знанията, които сме получили през деня се систематизират и превръщат в спомени. Възможно е дори основната функция на съня да не е отдихът, а обработката на информация.

Това обяснява защо студентската традиция за бодърстване през цялата нощ преди изпита често се оказва фатална. Прочетените уроци са повече, но не могат да се съхранят в краткотрайната памет. Освен това се губи концентрацията, както и способността за логическо и творческо мислене.

Пълният цикъл на съня се състои от 5 фази, всяка една от които продължава над час и половина. Хората, които спят по-малко от 8 часа на нощ изобщо не влизат в последната фаза, тази на активно сънуване, която архивира нашите спомени и възстановява интелектуалните ни способности. Със всеки изминал ден способността им за логически заключения намалява, бързо забравят, по-малко наблюдателни са и имат затруднения в общуването. Затова съветът ни е, ако искате да блеснете със способности на следващият ден или пък да запечатате за дълго в ума си впечатленията от прекрасния уикенд, дайте си продължителна почивка в царството на сънищата.