Тази нощ в Синеморец никакъв шум не наруши сладкия ми сън, а това не ми се беше случвало от години. Нощите във Варна преминават сред какафонията от звуци – префучаващи коли, писукащи аларми, пиянски вечеринки и съвсем не на последно място грозният крясък на гларусите. И тук е морска шир, но гларуси няма, защото тези животни предпочитат големите градове, където се препитават не толкова с улов на риба, колкото с претършуване на тераси и контейнери на боклук.

След живителната доза кофеин се отправям към най-посещавания плаж в Синеморец – Бутамята. До там води и единственият асфалтов път на селото. Белезите на цивилизацията започват да стават все по-натрапчиви и скоро пред погледа ми се откриват огромни хотели, които стърчат съвсем нелепо от полегатите склонове на Странджа. Под тях се открива плажа – много приятен залив, но в голяма степен опорочен от типичните български табиети. Например огромната гола поляна беше именувана паркинг и само срещу скромна сума, печеля привилегията, да заровя автомобила си в тази сгурия. Тъй като по-голямата част от плажа не е взета на концесия, плътно наслаганите там чадъри са с одрани платнища, но скелетите им не са премахнати. Така хем ти е гадно да гледаш тази картина, хем не можеш да набучиш свой. Затова пък имаш вариант да си спестиш целия този дискомфорт, като отидеш в платената зона. Неприятните впечатления обаче бързо загубват значение, след като човек потопи крачета в морската вода.

Следващият плаж от моя план график е Силистар. Той се намира в защитена местност, която е част от природен парк Странджа. Тук в морето се влива и едноименната река, която е дом за много защитени животни и растителни видове.

До самата плажна ивица се стига с автомобил. Разбира се, пътят е черен, но сериозни препятствия по него няма. Да се доберете до тук обаче наистина си струва. Брегът образува вълшебен залив, заключен между нос Силистар от едната страна и високи, назъбени скали от другата. Морските води са кристално чисти и през тях се вижда всяка една песъчинка от равната и полегата повърхност на дъното. Няколко големи канари, откъснати от скалата и постепенно обрасли с ярка растителност, са се пръснали из тях . В представите ми точно на такива места излизат на припек русалките.

Искрено мога да кажа, че Силистар е най-красивият плаж, които съм виждала по нашето Черноморие, а аз не съм виждала никак малко. Бих се връщала отново и отново тук, но сега беше настанало време да поемам обратно към Варна, за да се влея отново в редиците на тружениците след това кратко бягство от действителността.

По пътя спрях единствено в Ахтопол. До централния плаж така и не отидох – едва ли щеше да ме впечатли с нещо, след като сетивата ми бяха вече претръпнали от пясъчна красота. Това, което ме очарова обаче беше разходката по улица „Крайбрежна”. Там морето показва своето друго лице – стръмни брегове и сурови скали, в които вълните се разбират със страшна сила. В привидно мъртвите скали обаче е пълно с живот – скариди, различни риби, рапани и раци, почти заровени в дупките си. Така нагазила в обраслите скали прекарах остатъка от този слънчев следобед.