Общоприетото схващане е, че децата не са добре приети в кухнята. Те цапат, разхвърлят, разсипват разни неща и след тях трябва непременно да се чисти и подрежда. Ето защо стигне ли се до готвенето, обикновено им пускаме някое детско филмче, само и само да сe кротнат, докато ние вършеем в кухнята.

А защо трябва да е така?!

Готвенето е творческо занимание, изискващо въображение и отдаденост – децата ги притежават.

Готвенето изисква стриктно изпълнение на определени процедури – рязане, мерене, белене, чистене на зърната, разбъркване, намачкване – децата обичат да изпълняват команди след подробно обяснение на правилата и надзор.

Готвенето сближава хората – и още в кухнята, и на масата – какво по- хубаво от това да общуваш с детето си в непринудена и творческа обстановка. Сближават се и поколенията. Това е прекрасен момент да си поговорите за някоя баба, за начина по който тя е готвила дадено ястие, да изпълните някоя семейна рецепта, например.

Готвенето възпитава и приучава – в някои добродетели като дисциплина и търпение, създава усет за време, за красиво, за чистота дори. От друга страна така детето само се убеждава каква трябва да е храната – вкусна, питателна и най- вече здравословна. Това е прекрасна алтернатива на хамбургерите и всички полуфабрикати, които рано или късно ще му бъдат предложени, особено в училищната възраст.

Готвенето е перфектния момент да разбере детето какво представлява храната, какво е цялостното и значение върху здравето ни – какво и къде са витамините, защо са важни невзрачния боб и леща, грах – така недолюбвани от децата, както и други непознати полезности.

За какво трябва да сме подготвени?

Да, ще бъде мръсно в началото. Малките не са особено сръчни и постоянно разсипват нещо. Но сръчността се придобива с тренировки. Просто да облечем някоя стара дрешка, да махнем новата покривка и да скрием по- ценните предмети или домакински съдове.

Да, ще има чистене. Но и това може да е общо занимание. Докато ястието е на печката, може да отхвърлим от почистването и миенето на съдове. Забърсването на масата, прибирането на разни неща по шкафовете са дейности, с които и детето може да се справи.

Да, няма да е както ние го правим. Тортата може да се килне, украсата да е крива, картофите да поизгорят. Но удовлетворението и забавата от съвместното готвене е по- силна от дребните несполуки. Да не критикуваме излишно, никой не се ражда научен, особено пък за готвенето.

Да, ще трябва да внимаваме повечко. Без разяснения за горещата печка, острия нож и счупената чаша няма да минем. Основните инструкции за безопасност така или иначе трябва да бъдат изяснени и приложени в практиката. По- добре това да стане когато сме заедно.

И за да не бъдем прекалени теоретици на тази трудна за приемане идея – „децата готвят с нас”, предлагам някои идеи как децата могат все пак да помагат в кухнята.

Най- малките ( 3-6 г. ).

Направих първите си овесени бисквити с моето момиченце, когато тя беше на три. Тогава тя, под моя надзор, помагаше много със:

• Сипването на брашно в купа
• Разбъркване на не много гъста смес
• Оформяне на бисквитите

Но още могат и:

• Да изрязват с формички сладки
• Да почистят боб
• Да избършат плота ( масата )
• Да размажат крем с лъжица
• Да разсипят плънката върху корите за баница, тиквеник, „зелена” баница.
• Да измият дребни продукти
• Да украсят с шоколадови пръчици, да сипят подправки


Сладкарството е силната част за най- малките. Никое дете няма да остане безразлично пред предложението „Искаш ли да направим торта”. Малките са много чувствителни към похвалата и одобрението – да не ги пестим.

По- големите ( 6-10г. ).

Вече могат да четат и са далеч по- сериозни във всичко, което правят, по- сръчни са и вече могат:

• Да прочетат рецептата на глас
• Да нарежат с малък, не много остър нож, не много твърди продукти
• Да разбъркват смес
• Да изготвят ( напишат списък ) с необходимите за определено ястие продукти. Самият списък може да остане скъп спомен.
• Да измерят със съответната чаша, лъжица определено количество.

Големите ( 10-12г. ).

Разбират процесите, боравят с уреди и приспособления. Могат сами да извършат цяла процедура или проста рецепта.
• Могат да нарежат, да рендосат.
• Да включат котлон, печка.
• Да отидат до магазина със списък продукти.
• Да приготвят сандвич за училище по собствена идея и вкус.

И ако тук майките на момченца въздъхнат: „така е, но когато имаш момиченце”, нека не се заблуждават. Да, момиченцата са на „ти” с много уреди, заради играчките, тип „домакински уреди” или просто защото обичат да правят закуска или торта на куклите си. Но повечето големи професионални готвачи са именно мъже и мъжете умеят да готвят и вкъщи, често по- добре от жените си. Да не отблъскваме момченцата, ако посегнат към лъжицата и купата. Независимо дали е момче или момиче, еднакво ще се забавляват, еднакво ще се зарадват на похвалата, когато всички опитат ястието.
Защото готвенето е творчество, импровизация, забавление и създава магия у хората. Точно каквито са децата.