Всички знаем, че чистата вода е едно от най-важните условия за доброто ни здраве. Водата от водопроводния кран, разбира се, опасни микроби не съдържа. Но бедата е в друго – замърсяването идва от старите, ръждясали тръби и химическите дезинфектанти. Алтернатива е бутилираната минерална вода, но в общия случай тя не е подходяща за ежедневна употреба, защото често има завишени количества натрий, флуор или други елементи. Затова филтрирането на живителната течност в домашни условия е един от най-удачните начини да си осигурим чиста и здравословна вода.

Но следващото предизвикателство е изборът на филтрираща система. На коя (кои) точно ще се спрете, зависи преди всичко от примесите, с които искате да се справите. Ако водата е от градския водопровод, основната опасност са хлорните съединения и частиците ръжда. Докато във вилните и селски райони, често основният водоизточник са подпочвените води, в които могат да се съдържат вредни микроорганизми и аграрни химикали. В първия случай ще се нуждаете от един филтър, а във втория от друг, но така или иначе съвременните пречистващи системи съдържат последователно няколко филтъра.

Най-простият метод на филтрация е механичният. Водата минава през фина мрежа, която отделя твърдите частици и песъчинки. Обикновено този способ не се ползва самостоятелно, а в комбинация с други, защото не осигурява пълноценно пречистване на водата, но е необходима първа стъпка.

За по-добър резултат е необходим и филтър, които поглъща разтворените във водата химични съединения, като например този с активен въглен. Единственият му недостатък е, че с времето губи почистващите си свойства и трябва периодично да се замени с друг. Независимо дали го ползвате често или рядко в общия случай това трябва да става всеки месец.

Ако обаче ползвате вода от кладенец или друг собствен източник, ще ви бъде необходим метод, които унищожава вредните микроорганизми. Филтрите с ултравиолетова светлина са екологични, сравнително евтини (не изискват честа смяна на консумативите), безжалостни към всички бактерии, плесени и спори, които могат да се подвизават в питейната вода и най-важното – за разлика от традиционното обеззаразяване с хлор не оставят вредни примеси във водата.

И накрая, най-сложният, но същевременно най-естествен метод за филтриране е обратната осмоза. При него водата минава през специални мембрани, които отделят разтворените частици във водата, тоест минералните соли. Получената вода е максимално чиста и по качества се приближава до дестилираната.

Това са основните филтри за пречистване на водата на теория, но как можете да ги използвате на практика в домашни условия? Най-простото и популярно средство е каната, която се състои от два резервоара – за непречистена и пречистена вода, а между тях е филтриращия патрон, в които остават всички замърсявания и соли.

С по-голяма производителност са кухненските филтри, които се поставят направо върху водопроводният кран. Така освен за директна консумация, бързо и лесно можете да пречиствате и вода за готвене и други нужди. Освен това постоянната употреба на филтъра не дава възможност на различни микроорганизми да се размножават в него, както често се случва пречистващите кани, ако останат неизползвани в рамките на няколко дни.

Вашето е решението, кои от тези два метода за пречистване на водата ще изберете като по-удобен за вашето домакинство. При всички случай обаче е препоръчително да употребявате филтрираната вода до половин, най-много един час, защото след това отново започва да се замърсява с микроорганизми.