„Питката” или „Погачата” е стар български обичай, свързан с практики и ритуали около бременната, новороденото и младата майка. Той се изпълнява различно в различните краища на страната, но има и някои основни елементи, които се спазват навсякъде.

Според традицията, бебето и майката не могат да се показват в обществото до 40-ия ден след раждането. Дотогава все още властват нечисти сили около двамата, те са още между живота и смъртта и освен това са податливи на уроки и други зложелания. Едва на 40тия ден майката и бебето отиват в църквата, където им се чете „чиста” молитва. По този начин се гонят нечистите сили и бебето се представя на Господ. Чак след молитвата бебето може да бъде показано на близките и приятелите на семейството.
Това обикновено се случва именно на „Питката”.

На празника каним само жени, още по-добре с деца. Сред тях трябва да има поне две с двама живи родители, които играят важна роля в ритуала. На някои места жените не трябва да бъдат в цикъл, защото се е вярвало, че тогава са нечисти.
На масата трябва да сложим само сладки лакомства, предварително замесена сладка питка и задължително мед. По някои краища, докато се меси питката, се правят две дупчици в брашното да има детето трапчинки. За майката се носят също така лакомства и обичайните подаръци за бебето, разбира се.
Питката покриваме с бяла кърпа, на която всеки от гостите слага дребни монети, за да е богато детето и да е с желязно здраве. Майката завързва крайчетата на кърпата, не много хлабаво, да не е разточително, но не и стегнато, за да не е скъперник, и оставя вързопчето нависоко в дома. Така то ще расте нависоко във всяко отношение и ще жъне успехи.

След това майката сяда заедно с бебето на стол, двете жени държат кърпа на главата и трета жена, която вече има дете, разчупва питата над кърпата. Първото парче е за Богородица и съответно после се носи в църква, второто е за бебето, топва се в меда и символично се докосват устничките му, за да му е сладък животът. Хубаво е после медът да се избърше, защото е силен алерген и може да причини ботулизъм. Трохите се събират в кърпата, за да не избягат даровете и късметът му. Колкото повече паднат, толкова по- надарено ще е детето. Докато майката и детето са още там, в сито се слагат орехи и други дребни лакомства и то се разтръсква над тях. Орехите символизират игривост и бъбривост за бебето. После се чупят, за да е отракано и смело.

Всеки гост си опитва от питката и меда и нарича хубави неща за детето. На тръгване всеки си измива ръцете, оставя конец от дрехата си до леглото, да не му крадат съня и да не му отнесат късмета. Нищо не се взима от къщата, за да не секне кърмата на майката. С родилката не се сбогуват, а казват „остани си със здраве”
Това накратко е „Питката”. Ритуал, който никак не е отживелица и е един весел празник за всички. Може да не спазваме всичко гореспоменато, но и от практична гледна точка е хубаво, когато приятелките ни виждат бебето за пръв път, да са накуп, а не да се изреждат една по една. А и ние обикновено сме зажаднели за тяхната компания след трудните първи дни с бебето. Защо да не си направим това удоволствие?