Едва ли е необходимо да обясняваме надълго и нашироко, какво е дежавю. По правило то ни застига в съвсем ежедневни ситуации и да предусетим поява му е невъзможно. В някакъв момент, когато се намираме на улицата, на гости или дори в съвсем непознат град, изведнъж ни връхлита усещането, че вече в живота ни се е случило същото събитие...без това да е възможно.

Ето защо, това явление предизвиква цял спектър от емоции – изненада, вълнение, объркване, любопитство и лека тревога. Но най-силно е смътното чувство за присъствие на свръхестественото и дори илюзията за пророчески способности. И съвсем естествено се опитваме да отгатнем, какво ще се случи от тук нататък, но видението пропада. Само след няколко секунди всичко си идва на мястото и животът се връща в обичайното русло. Не спира обаче да ни измъчва въпросът, какво точно се е случило. Може би кратък контакт с друга реалност, бъдещето, което ни се разкрива за миг или измама на собственото ни съзнание?

За „дежавю” (от фр. - вече видяно) започва да се говори още в края на XIX век, когато понятието е въведено от френския психолог Емил Буарак, заедно с цяла група сходни явления като „жамевю” (никога невиждано) и „дежаентендю” (вече чуто). Анализирането на явлението обаче не допринесло особено за неговото обяснение, което повече от столетиe поражда все нови и нови теории. Ето и най-разпространените от тях:

Първата се основава на вярването в реинкарнацията (прераждането) и естествено нейни последователи са любителите на мистиката и източната философия. Според нея, докато човек достигне съвършенство преминава през няколко земни превъплъщения, а дежавюто всъщност е внезапно прокраднал се спомен от минал живот.

Далеч от представата ни за „разумното” са и теориите на някои учени-физици, привърженици на екстатичната (произволна) концепция за времето. Според нея времето не тече линейно (минало-настояще-бъдеще), а всички тези възможности съществуват едновременно. Човешкото съзнание обаче избира само една последователност от събития, която нарича „настояще” и игнорира останалите. Но понякога т. н. „бъдеще” и „минало” нахлуват в нашия подреден свят и създават дежавюто.

Но психиатрите са убедени, че никаква паралелна реалност не е замесена в тези видения, а става дума за нарушение на възприятията, която може да е симптом на епилептичен припадък или шизофрения. Известният Ностадамус също е страдал от епилепсия, а пророческите му видения предшествали изострянето на заболяването. И все пак, тази теория е твърде крайна. Нима всеки преживял дежавю в някаква степен е епилептик или шизофреник? Едва ли. Особено, ако се вярва на статистиката, която твърди, че над 80% от хората са изпадали поне веднъж в това тайнствено състояние.