Няма други живи същества като пчелите. Може би фактът, че бръмчат по света отпреди 110 млн. години, което ги прави един от най-старите организми е най- безинтересният факт за тях. Те са удивителни създания не само сред насекомите, но и изобщо, сред цялото, уви, намаляващо био разнообразие на планетата.

Сред едно пчелно семейство има повече ред, отколкото в едно човешко. Строгата йерархия в него не се променя нито за миг в нито едно семейство, без изключение. На върха на йерархията е пчелата майка, която снася яйцата. Младите работнички кърмят с пчелно млечице ларвите, по- възрастните разчистват и се грижат за дома, само най- възрастните събират мед. Майката снася оплодени яйца, от които се развиват работнички, но и неоплодени, от които се развиват търтеи, чиято единствена роля е да оплождат майката – т.е. търтеите нямат бащина ДНК. В краен случай, когато нещо се случи с майката, която е единствената пчела с развита полова система, от само себе си някои работнички развиват органи, които им дават възможност да снесат ограничен брой яйца.

Домът на пчелите е не по- малко удивителен от обитателите си. Малките съвършено еднакви шестоъгълни кутийки са дом, склад, фабрика, кухня, родилно и детска градина. Могат да съберат до 80 000 пчелички. Опити показват, че специалната им форма никак не е случайна. Изграждането и изразходва възможно най-малко енергия и восък в сравнение с която и да е друга „естествена” форма. Причината е, че една пчела трябва да изяде половин килограм мед, за да произведе 30 гр. восък, т.е. формата на кутийката трябва да е такава, че да побере колкото се може повече мед, при възможно най- малък разход на восък. При наблюдение на прозрачен кошер, е установено, че ъглите, напречните сечения и изобщо всички математически величини на всяка кутийка са абсолютно еднакви.

Работлива като пчеличка. Няма по- вярно определение за трудоспособност в природата. Работничките извършват толкова много дейности и никога не спират. Освен събирането и пренасянето на нектара – източник на енергия и на полена – на белтъчини, те чистят кошера, грижат се за поколението, като освен, че го изхранват – поддържат нужната влага и температура. Градят самата пита като произвеждат восък, охраняват я и я „поправят”, балсамират случайно попадналите насекоми и отпадъци. Дойде ли време за роене, сами изтикват майката навън от гнездото и когато тя остарее, отглеждат нова с тази специална цел.

И така, пчелите си имат доста приятели и почитатели сред научните среди. Математици, биолози, ентомолози ( наука за насекомите ), хуманни лекари. Но един от тях се откроява заради дългогодишното си, забележително проучване на малките бръмчащи, което, заедно с други учени му носи дори Нобелова награда за физиология и медицина. Немският зоолог, проф. Карл фон Фриш се занимава с общуването между пчелите и стига до изводи, които определено впечатляват. Той поставя маркер на пчела, която се завръща от паша и наблюдава поведението и сред останалите в специален прозрачен кошер. С характерен танц на кръгове и осморки тя дава изключително изчерпателни сведения за вида, разстоянието и посоката на пашата. Полепналия цветен прашец показва вида на пашата, а пчелите разпознават около 170 цветни миризми. Кръговият танц означава храна до 100м, осморките – над 100м до 6 км. Броят на „оборотите” показва точното разстояние, което по интензитета може да бъде и изчислено за нас, хората. Колкото по- бавен е танца, толкова е по- далеч пашата. А колкото до посоката – нейното показване зависи от ъгъла спрямо слънцето, когато пчелата танцува. По този начин се сигнализира и за опасности, когато пчелите са навън, а кошерът е слабо охраняем. Закономерността е потресаваща за научния свят и отнема време опитите на проф. Фриш да бъдат повторени и резултатите им – в крайна сметка потвърдени.