Понякога си представям живота като броеница, а на нея нанизани изборите, които правим. Или пък като път с кръстовища – избираш наляво, там те чака едно, надясно – друго, напред – нещо различно...

Над някои от тези избори мислим дълго и упорито, с ясното съзнание колко са важни. Дали да уча в този или онзи град, дали да запиша дадена специалност, а може би да поработя една година пък после да видим...Това са решения, които чертаят живота ни занапред. Други избори са несъзнателни, интуитивни, не се замисляме над тях нито за миг, а са също толкова съдбоносни. Непознато момче те заговаря на спирката. Обръщаш глава на другата страна и си казваш на ум – тоя пък за какъв се мисли. Или пък отговаряш с шега на закачката, флиртът продължава в автобуса. После, изумени от припалващата искра, не спирате да бъбрите в близкото кафене и така не пропускаш най-важната среща в живота си. Една реакция, едно решение и или запазваш непоклатимо достойнство и животът ти продължава в обичайното русло, или ти се случва нещо дълбоко и разтърсващо. То може да остане един вълнуващ спомен от младостта, да повлияе необратимо на светогледа ти, на бъдещите ти постъпки, а може това да е срещата с човека, с когото ще изживееш живота си.

Преди години прочетох разказ, който толкова ме впечатли, че го помня и до днес. Разказваше се за един човек, който получава странно телефонно обаждане. Гласът го кара да вземе самолет за Америка – ако го стори, го очаква голямо богатство и дълъг щастлив живот. Обаждането се оказва пророческо – полузабравен чичо от Щатите очаква да бъде бъде наследен от нашия герой. Колкото повече приближава денят на полета, толкова по-настойчиви обаче са телефонните обаждания на друг глас, увещаващ го да остане. Отначало вторият глас е слаб, едва доловим, но с течение на времето става все по-силен. В деня на излитането се оказва, че през един час излитат два самолета. Ако героят се качи на единия, ще пристигне благополучно, очакват го дълъг и успешен живот. Ако вземе другия – ще претърпи катастрофа и това ще е краят на всичко. Той се чуди в кое от двете телефонни обаждания да се вслуша. Когато се качва на избрания самолет, оптимистичният глас става все по-недоловим, а тревожно-предупреждаващият звучи все по-силно. Ясно е кой от двата самолета е избрал героят. Колкото и да е символичен смисълът на разказа, в живота често се случва така.

Изправен си пред дилема – единият избор води към успех, другият към бърз провал или дълга агония. Ти няма как да знаеш, разбира се, кой път накъде отвежда. Възможно е да се колебаеш дълго, да претегляш за и против, да умуваш и пак да изтеглиш късата клечка. Не по-малко вероятно е, без много да му мислиш, да се вслушаш във вътрешния си глас и да си кажеш – това ще е. Изборът може да е разумен и емоционален, кой казва кой е верният? Животът поставя въпроси, а отговорите – те идват след време. Днес обаче ти не ги знаеш. И това е едновременно и хубаво, и страшно, и вълнуващо. Ала едно от най-интригуващите страни на приключението живот е, че не знаеш какво те очаква зад ъгъла. Може в този момент да си тъжен, нещастен и отчаян и след час или само миг да те очаква нещо хубаво като нова възможност, като стойностен човек, като незабравимо преживяване.

Като човек, на когото част от живота е минал в едно друго време, когато нямаше много избори, мога да кажа, че при ограничен избор животът е по-лесен. Отиваш в магазина – само два вида сирене – краве и овче; завършваш училище – или започваш работа до месец, за което получаваш напомнящо писъмце, или си приет студент и заминаваш на бригада. По-малко възможности, но затова пък по-малко простор за умуване. Многото възможности за избор означават по-трудно взети решения, повече посоки, повече варианти на случване и повече отговорност.

Понякога човек смята, че е попаднал в ситуация, в която е лишен от избор, нещо като еднопосочен или дори затворен път. Всъщност на практика избор винаги имаме, но не винаги го осъзнаваме. Неосъзнаването, че съществува и друга възможност, прави нещата понякога да изглеждат безизходни. Обикновено не виждаме трудния вариант или го отхвърляме на секундата, без дори да задържим мисълта си върху му, защото не ни стиска да го изберем. Така че – да живее изборът, а на нас – кураж да го направим и да понесем последствията.