„Когато в нощите се промъкне хлад
и по върхарите затрепти мъгла.
Когато сладък сок налее гроздето
и слезе тихичко есента...”

Вероятно сме имали невероятно лято. Насладата от солените пръски по горещата кожа, полетът на чайките на фона на вълнолома, тишината на утрините в планината, щурците и светулките нощем. Вероятно сме имали незабравим летен флирт. Страстен и мимолетен, оставил сладък отпечатък и пърхане на пеперуди ниско в стомаха само от спомена за него. Вероятно сме били неотразими в пъстра рокля и сандали, широкопола шапка и обемисти гердани или обеци. Цвят, аромат, слънце, бриз, сладолед, коктейли на залез слънце, тръпки и безумия. Да, лятото е всичко това. То е сладката лудост след бодрото събуждане на пролетта. Дори и цялото лято да сме били на работа и да сме въздишали след разказите на приятели за техните ваканции, а нашата нетактично да е отлагана за догодина, пак друго е било – по- лежерно, без толкова стрес, сякаш офисната жега ни отпуска и нищо не е чак толкова важно.

Изведнъж, но много изведнъж, осъзнаваме, че сутрин е вече хладно. Свежият ветрец гали ръцете ни, още свободни изпод тънки презрамки, но не предизвиква прохлада, а тръпки, и кожата ни настръхва против волята ни. И не е само това. Всички снимки са разгледани, всички са се завърнали, нищо вече не предстои – поне нищо отпускарско и безгрижно. Във въздуха се носи ароматът на печени чушки, по земята се търкалят кестени и пробягват изпопадали листа. Есен.

Много ми е трудно да се разделя с лятото. То е като раздялата със скъп човек, който заминава в дълга командировка – знаеш, че така се налага, знаеш, че ще трае дълго. Знаеш, че той ще се върне накрая, но това не кара времето да минава по- бързо. Или по- приятно. Казват, че, за да се върне някого при теб, трябва да го оставиш да си тръгне. И всяка година в края на август и началото на септември, зависи от времето, имам един ритуал, който ми помага да пусна лятото да си отиде.

Всичко започва с дрехите. Да, тривиалното осъзнаване, че вече не носим тънките си презрамки и роклите с гол гръб. Една по една слагаме най- обичните си фриволни дрехи в пералнята, окичваме терасата си с ухаещото пране и пред очите ни е квинтесенцията на най- хубавите ни летни преживявания. „Онази рокля носех, когато се срещнахме. Пооправи усуканата и презрамка и тогава пламна тръпката.”, „Тази пола я измокриха морските вълни когато се гонехме с момичетата по плажа, а кучето лаеше след нас.”, „Ето го любимото ми парео, което от небрежно заметнато на кръста, се превърна във вечерна рокля на плажното парти за рождения ден на сестра ми...много коктейли се изпиха там и спахме който къде намери”. Ето това си спомняме и без да гледаме снимки.

Домът също се нуждае от промяна. Време е за есенното му почистване. От праха на лятото, от поокапали листа на балконските растения, които ще обновим и освежим, разместим може би. Време е да сменим пердетата, дамаските, за да остане по- дълго светлината на намаляващия ден в дома ни. Да измием прозорците, макар вече да твърде вероятно да завали на следващия ден. Със сигурност има много за вършене.

Снимките – лятото в дела и документи. Ако вече сме на работа, не пропускаме в почивката да си разгледаме любимите снимки и да си спомним всичко, точно както беше – щуро, безспирно, пълно с емоции, усмивки през топлите вечери. Няма да пропуснем и да ги споделим с приятели тук и там из мрежата, ако още не сме го направили.

Ако сме сторили това, значи е време малко по малко да се обърнем към прелестта на есента.

Щом сме прибрали летните дрехи, отваряме място на есенните. Множество жилетки, ботички и обувки тип „балерина” ни чакат да ги извадим, преразгледаме и отсъдим кое ще продължаваме да носим. Следва и най- приятната част – сезонното обновяване на гардероба. Време е за пазаруване, по магазините знаят това и са извадили есенните си колекции още в първите дни на септември – да се възползваме. Колкото до есенната депресия, тя чудесно се преборва с ярки шалове, някои плодове и зеленчуци, като любимата ни тиква например. Нов парфюм, нова прическа, ярки чорапогащници – нима това е малко?

А кой е казал, че навън не става за разходки? Всъщност, като се замислим, есента е най- хубавият сезон за разходки. Няма я смачкващата жега, потенето и вече може да се излиза по обед дори. А цялата красота наоколо? Цялата палитра на листата, от слънчево жълто до земно кафяво – да се огледаме само. А защо да не се отклоним от алеите в парка и да заровим крака в листака отстрани и като малки деца да вдигаме облаци от листа и усмивки.
Прибирайки се към вкъщи ще усетим сладкия аромат на печените чушки и защо не- решаваме да си спретнем, ей сега в неделя следобед, за два- три часа, една домашна лютеничка. Отклоняваме се към пазара или в кварталния плод- зеленчук и всичко е там – тикви, сливи, шипки, патладжан, сушени плодове, истински селски домати, червени пиперки, кестени дори за печене, кратунки можем да намерим, които да превърнем в част от домашния уют. И не само лютеничка ще си направим, ами и кьопоолу, и сладко от сливи. Навън може и да превали ситен дъждец, но ние ще сме на топло и ще ухае на детство. Офанзивата по домашната зимнина не е само за едно по- разнообразно и екологично хранене през зимата, то е консервиране на вкусовете на лятото.

Трудно се разделям с лятото, не го пускам дълго време, разтягам момента до ... до когато мога. Сладката меланхолия и нега от косите слънчеви лъчи, миризмата на препечен прах по улиците, хладът вечер и сутрин го превръщат в любимия ми сезон. А и лятото просто уморява. И търсейки топло одеалце, под което да се сгушим, време е да си починем от него, от неговото темпо, изпепеляващите му температури, не само навън, а и вътре в нас. И с очи, пълни с пъстри есенни листа, усмихвайки се тъжно, да се сбогуваме с това чудно лято.