Факт е, че има едни и същи думи, които се използват с различно значение и подтекст в зависимост от това кой и с каква цел ги използва. С времето научаваме, че за някои понятия, можем да се доверим на общоприетата употреба, а за други се налага да преоткрием думата за себе си. Понякога правим и двете неволно, а понякога се впускаме в нарочно търсене, защото усещаме, че значението, което първоначално сме научили, не е точно отражение на съответното означаемо за нас. Има понятия, най-често абстрактните, думите за които лесно се пълнят с различни смисли и с времето обрасват със значения, употреби и нюанси. Такива са думи като свобода, приятелство, здрав разум и много други.

Има обаче и съвсем конкретни неща, чийто означаеми по една или друга причина са станали заложник на негативно значение. Една такава дума е “клоун”. За употребата й въобще не си бях давала сметка, докато наскоро не попаднах в цирка и не си припомних колко добронамерени и даровити хора има там. Думата клоун (същото е с шут и палячо) много често се използва като нарицателно за човек, който се държи “неадектватно”, прави “циркаджийски номера” или подхожда несериозно към дадена ситуация. В тълковния речник, второто значение на клоун е преносно, пренебрежително - “Човек, който се държи несериозно и недостойно.”

Какво обаче е клоунът всъщност? Или кой стои зад така нареченото непреносно значение. Това е един усмихнато-тъжен човек, който развеселява и дарява усмивки, неговата професия е да ни води ту навън ту навътре в еуфорията на битието, да преобръща разбиранията ни надолу с главата и да ни поощрява да погледнем нещата от друга гледна точка. И това лошо ли е? Или просто една твърде сериозна част от обществото е решила, че клоунът не се придържа към правилата и поставя под въпрос строгостта на ежедневието ни...

Освен клоунът и целият цирк е набеден с отрицателно значение. Някои казват “циркаджия”,”какъв цирк само...”, когато имат предвид нещо обидно за ситуацията. А в същината си циркът е едно място, в което много хора са се нагърбили с нелеката задача да поддържат и отстояват идеята за “обратната страна” на нещата. Тоест отново “обратна” защото “нормалната” по определение на част от обществото е съвсем друга. В същата плоскост на мисли и самата дума "общество" е нещо доста абстрактно, зад което могат да се прикрият много неточности и отделни лични отговорности.

Интересно е защо циркаджия има отрицателно значение, след като веднага щом се потопим в атмосферата на това изкуство, виждаме и усещаме, колко истински и искрени хора са цирковите артисти. Хора, свободни от условности и завързани единствено към мечтите си. С каква прецизност само правят невъзможното възможно и как с отработени, професонални движения ни пренасят в реалността на играта, където важат съвсем различни правила.

Като цяло се оказва, че някой някъде е окупирал името на клоуна или на цирка, използвайки ги за собствената си представа за нещата и придавайки им своя смисъл. Ето защо към думите и нещата трябва да се отнасяме с особено внимание. Има понятия и думи, чието значение и предназначение преоткриваме по няколко пъти. Сякаш речникът ни расте заедно с нас, обновявайки се и допълвайки се непрестанно. И никога не бива да забравяме, че етикетите и означаващите се условни и много зависят от това кой и къде ги използва, употребява или злоупотребява с тях.